|
(((Забегая вперед, сообщаю, что с таким "планов громадьем" болгарские товарищи вполне могут претендовать на библейские корни событий.)))
Еврика!
Едем
Част І
“И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. И направи Господ Бог да израстнат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дърво на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. Името на едната е Фисон: тя обикаляше цялата земя Хавилска, там, дето има злато; златото на тая земя е добро; там има блодах и камък оникс. Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш. Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат. След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво на градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.”
Битие 2:8-17
Христос обещава на своите последователи, че след смъртта си ще ги отведе в Небесния Иерусалим, където няма да изпитват глад, жажда, болки и страдания. Всички религии днес приемат вярването за един отвъден свят. Този свят е заселен от безтелесни същества. Поради отсъствие на тела, те не изпитват обикновените човешки нужди. Точно от този свят човекът е “паднал” и стои заключен в материята доста време. Никой не е описал този свят, а днес ние можем да съдим за него единствено от старите писания. Има един друг начин за намиране на подобия между Духовния и Материалния свят и той е чрез развиване на Интуицията, чрез Знание и Посвещение. Още Хермес Трисмегист е казал следното: “Както на Небето, така и на Земята!” Това е един закон на подобието и него можем да го открием в най-ранните гностически схващания за направата на нашия свят. Според гностиците, София излъгала княза на тоя свят и го накарала да направят един свят, подобен на божествения. Така е създадена земята, наред с цялото и разнообразие от растителен и животински свят и като венец над него е поставен човека. Не само животът тук е по подобие на този в божествения свят, но и разположението на планини, реки, морета, континенти и държави отговарят на наредбата в космоса. (Видяхте по-горе, как хълмовете в Пловдив са построени по подобие на вътрешните планети на Слънчевата система.) Така според древните египтяни „Египет е небесен образ, място за действие на силите, които управляват небесата. Египет е храм на целия космос.”
Щом като Египет има небесен образ, то по същият закон и небесния Едем, откъдето са паднали днешните хора на Земята, би трябвало да има и земно проявление. Учените безуспешно, поне за мен, до днес са търсили земния Едем в различни части на земното кълбо. Най-близо до истината са тези, които определят областа Мидия за Едем, поради сходството между съгласните МД в двете наименования – Едем и Мидия. Само дето в Мидия отсъстват четирите реки, за които изрично се споменава в Библията. Ориентири за търсенето на истинският Едем винаги са били тези четири реки. Тигър и Ефрат са локализирани днес на географската карта, остава да се открият къде са останалите две – Фисон и Гихон (Геон). Спрягат се реки като Нил, Волга, Нигер, Об, Енисей, Дунав и още много, но така и никой още не е достигнал по-близо до истината. Когато човек се опитва да твърди, че Едем е тук, или там, то той не бива да забравя, че това място трябва да отговаря на всички останали събития случили се на страниците на Книгата Библия. Не можеш да извадиш от контекста на цялата книга този Едем и да го поставиш някъде на картата на света, само защото на теб така ти харесва, или пък защото там има реки. Човек трябва да се съобрази, че този земен Едем, който по-късно и станал и Обетованата земя и място на Евангелските събития.
На няколко стари морски карти, наречени портолани, средновековните картографи са нарисували нещо интересно. Не знам защо то е останало незабележимо за българските изследователи. На тези карти има изобразена една планина в южната част на територията на България и от нея извират четири реки. Кои са тези реки, които виждаме да извират от тази планина и се вливат в Егейско море? Това са Вардар, Струма, Места и Марица. Този сюжет се среща на няколко подобни карти. Други планини не са нарисувани, макар и на Балканите да има и много други планини и в Гърция, Македония и Румъния. Значи ли това, че художниците на картите са искали да ни предадат някаква друга информация? Подобно описание на Едем дава и Константин Костенечки в началото на 15 век:
«Едем и макарините имат една църква, която е направена от един камък антракс, дълга е 7 мили, а широка 30. Има 7 жертвеника. До жертвеника стигат 62 (27) стълби. Под тях извира река, течаща от рая, разделя се на 4 части. От тях Геон и Фисон, както и Нил текат на юг, Тигър и Ефрат – на север. И когато Геон достигне Египет, един от изворите му е в Ливия, откъдето и изтича реката, увеличава се и напоява Египет през месец август. Нарича се от египтяните “истапие”, ще рече “вода от тъмата”.
Ако забелязахте трите едемски реки според Костенечки, Геон, Фисон и Нил текат на юг, а Тигър и Ефрат на север. Днес всички знаем, че Нил тече на Север, а Тигър и Ефрат на юг. Някакъв анахронизъм, ще си кажете вие, но дали е така?
Пак от това време е и книгата на Мехмед Нешри „Огледалото на света” В нея има отново подобен „анахронизъм”:
" И потече невернишка кръв чак по Тигър и Ефрат, които както и Нил - извират из Румелия..."
Още едно научно съобщение излезе в книгата на Уилям Райън и Уолтър Питман „Ноевият потоп”. В нея те изказаха смелата за времето си хипотеза, че библейският потоп е заливането на някога плодородната низина на мястото на днешно Черно море с вода от световния океан през Босфора. Според тях Едем е тази низина и територията на днешна България, в частност Тракия. До тук само анахронизми и хипотези, но напълно достатъчни да се направи изследване в тази насока.
Едни от най-високите планини на Балканите са на територията на България. Една от тях е Рила, наричана Хорбел (Орбелус) в древността. От нея действително извират четири реки, които отговарят на реките на Едем. Там няма седем жертвеника, но пък има седем езера. За да се доближа колко се може повече до истината ми се наложи да прегледам доста стари славянски ръкописи на старозаветните книги. Нека първо се опитаме да локализираме първата едемска река – Фисон:
“Името на едната е Фисон: тя обикаляше цялата земя Хавилска, там, дето има злато; златото на тая земя е добро; там има блодах и камък оникс.”
В един доста стар ръкопис на петокнижието на Моисей от 14 век (който се съхранява сега в Сергеевската лавра в Русия), срещнах следните различия от останалите преписи.
“река жей сходить от едема напаиатъ раиа, от туду разделяется на .д. начатъки има ед имои фисонъ, си обьходящиа всю землю еладьску, туй де име иесть злато, злато же земля тоиа добро, ту есть анфраксъ и камень зеленъй, и имя реце вторе и гионъ, си обходящи всю землю ефиопьску, и рекаи .г. иа тигръ, си текущия прямо асуриемъ, река же .д. иа си ефратъ”
На мястото на “земя Хавилска” пише – “землю Ладьску” (Еладска), а неизвестният “бдолах” е заменен с “анфраксъ”, което е антракс. В днешните библии пише “земя Хабилска”, което пък от своя страна е опит да се напише старото име на планината Рила (Хорбел). От тази планина извират три от едемските реки, едната от която е Фисон (Места). Фисон (Тисон) е обратен прочит на нашата река Места, която в древността се е наричала Нест (Νέστος, Нестос). Тисон ТСН = Нест НСТ.
Нека сега да видим и какво е това “антракс”, което е написано на мястото на днешния “бдолах”? Това са обикновенни дървени въглища, произвеждани на територията на България в огромни количества в древността. На латински и на гръцки “антракс” си е въглен. Попитайте днес някой християнски свещеник, какво е това “бдолах”, ще има да се чуди, или да си измисля разни глупости. Представете си как на територията на Палестина в района на Иерусалим, където според легендите се приема, че е погребан Адам, са се произвеждали дървени въглища и са се добивали полускъпоцинни камъни и злато. Та в тази камениста пустиня трева не расте, та камо ли широколистни дървета и то в огромни количества, за да може да се произвеждат дървени въглища! В Палестина има само палми и тук-там по някоя маслина, храсти и нищо повече.
Всички знаем, че камъкът оникс, е полускъпоценен камък с бели и черни ивици, разновидност на ахата. Но в ръкописната библия вместо “оникс” пише “камень зеленый”. Това го пише все още и в Острожската 1581 г. и Елизабетинската (църковно-славянската) библии, а в най-новите от края на 19 век вече е редактирано. В района на река Места има изобилие на зелени камъни от рода на ясписа, а производството на дървени въглища и днес все още е основен поминък на доста хора от този район. Толкова за първата едемска река Фисон, която се оказа българската река Места.
За втората река авторът на книга Битие е по-лаконичен:
“Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш.”
Единствен ориентир ни е “Земя Куш”, около която обикаля втората библейска река Гехон (Гион) в ръкописа е “землю Ефиопьску”. Да открия коя река се крие в името Гион и да локализирам библейския рай ми помогна стихотворението на Петко Славейков “Татковина”.
Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай.
Сърце младо и невинно
за теб трепка и играй.
Мили ми са планините
и на север и на юг.
Валозите, равнините,
набраздени с наший плуг.
На уста ми сладка дума
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат.
Дор на небо ясно слънце
и на очи свет живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ!
Една от реките на Славейковия рай е Вардар. В античността тази река се е наричала Аксиус (Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), а в Библията приема името Гион и Гехон. Земята, наречена “етиопска” в действителност е областта Ботиея в Македония, където са се намирали най-старите македонски селища – Еге (дн. Верги), Бероя (дн. Версия) и Пела (при дн. село Апостол). Ако текстът е бил на български, а после е преведен на гръцки, то буквата Т е написана с гръцката ФИТА, а поради отсъствието на Б в азбуката си, гърците са я заместили с П. Така Беотея обратно прочетена се е превърнала ва Етиопия. Наименованието “КУШ” в по-новите библии, навярно е планината КОШница, която е между Струма и Вардар. След като локализирахме две от реките можем смело да продължим напред.
Третата река е Тигър и всеки българин би познал в нейния прочит река Искър:
“Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.”
Искър, (Oescus, Ескус, Оксиус) е най-дългата река в България. Тя извира от централна Рила и тече на север към Русия РС, (Асирия СР) и се влива в река Дунав.
Също от Рила извира и четвъртата Едемска река Ефрат. Това е Марица, още и Хеброс, Хебрус, Хебър, Еврос, Евър, Ебър – най-голямата река на Балканския полуостров, Тя извира от Рила, тече на изток през цялата Тракия и се влива в Егейско море край град Енос. Това е и четвъртата библейска река Ефрат. В името Ефрат навярно древните автори са искали да напишат името Тракия (Фракия), а реката са я наричали Тракийска. Има и още едно мнение на един мой познат, който каза, че Ебро е обратен прочит на името Ор бей (Орфей), което е добро попадение. На една карта, направена като мозайка на пода на стара църква в град Мадаба в Йордания, ясно се вижда как река „Ефрата” е дадена на изток от Йерусалим, под Витлеем и над Никопол (на Места). На територията на днешен Израел тази карта по никакъв начин не може да се разположи. Там на изток от соченият за Йерусалим град е река Йордан, Витлеем пък е на юг от него и река Ефрат в Ирак няма как да се разпорожи на тази карта. Съвсем по-друг начин картата от Мадаба би се наложила на територията на днешна България. Тя става съвсем точна, ако приемем, че Иерусалим е на мястото на град София, Витлеем е на изток от него, непосредственно до река Марица, която в действителност е Едемската река Ефрат. Така и град Никопол на юг от нея е античният Никопол на Места, който се намира до с. Гърмен, край град Гоце Делчев.
http://www.christusrex.org/www1/ofm/mad/sections/section6.html#anchor5053911
Сега виждаме как четирите реки на библейския Едем обхващат четирите български провинции. Фисон (Места) протича през Родопа. Гехон, Гион, Аскус (Вардар) – през Македония, Тигър (Искър) през Мизия, или България, а Ефрат (Марица) през Тракия. Това е библейският Едем, раят за нас българите, а изглежда и за авторите на книга Битие на Стария завет.
Не е случайно, че българският химн има следния текст:
Химн на България
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
В него виждаме, че «земният рай» е на територията на стара България (между Дунав и Стара планина), Тракия и Македония (Пирин). Това е написано и в книгата Библия.
http://blog.bg/stats.php?&page=17
Библия и Болгарская история
|
население Balikha, упоминаются в Atharvaveda, Mahabharata, Ramayana, Puranas, Vartikka Katyayana, Brhatsamhita, Amarkosha и т.д. и в древних надписях. Другие вариации Bahlika: Bahli, Balhika, Vahlika, Valhika, Bahlava, Bahlam/Bahlim, Bahlayana и Bahluva
