БИБЛИЯ И БОЛГАРСКАЯ ИСТОРИЯ
1. БОЛГАРСКИЕ ИМЕННИКИ, ТО ЕСТЬ СПИСКИ СРЕДНЕВЕКОВЫХ
БОЛГАРСКИХ ЦАРЕЙ
<<"Именник Болгарских Ханов" - самый древний известный источник гражданского происхождения для предистории и первых двух столетий тринадцативековой истории богарского государства. Его значение огромно... После того как этот памятник стал известен науке, уже целый век он является предметом углубленных исследований богарских и иностранных ученых>> <96>, с.117. "Именник Болгарских Ханов" был обнаружен в XIX веке русским ученым А.Н.Поповым и опубликован им в труде "Обзор хронографов русской редакции", в Москве, в 1866 году. Считается, что он перечисляет болгарских правителей, - называвшихся оказывается в древности ХАНАМИ, - примерно от 145 до 766 годов н.э. по скалигеровской хронологии <96>, с.35. "Именник Болгарских Ханов" был обнаружен внутри "Летописца Эллинского и Римского", где "он занимает место НЕПОСРЕДСТВЕННО ВСЛЕД ЗА СТАРОЗАВЕТНОЙ IV КНИГОЙ ЦАРСТВ" <96>, с.6. Таким образом, "Именник Болгарских Ханов" напрямую связывался с Библией и, следовательно, с библейской историей. Причем, именно с Ветхим Заветом, поскольку IV книга Царств
- это одна из известных ветхозаветных книг.
Но поскольку в скалигеровской истории библейские события считаются отделенными от событий болгарской истории многими столетиями, легко понять, почему исследователи XIX века были вынуждены объявить "Именник Болгарских Ханов" ПОЗДНЕЙШЕЙ ВСТАВКОЙ. Вот что писал по этому поводу сам А.Н.Попов: "Откуда взялась эта ВСТАВКА - решить трудно. Содержание ея - хронологический перечень болгарских князей с древнейшего времени до Умора. Свидетельства: "первые пять князей держали княжение обону страну Дуная лет 515 остриженами главами", "первый пришел на Дунай Есперих" - заслуживают полное внимание историка" <96>, с.6.
В болгарской истории известно еще несколько аналогичных "Именников", охватывающих различные исторические периоды. В прекрасном издании <96> приведено несколько таких "Именников". Мы поступили следующим образом. В <96> приведен хронологический список болгарских ханов и царей согласно принятой сегодня скалигеровской истории. Мы пройдемся вдоль него, но при этом будем вставлять в него дополнительные сведения, сообщаемые нам различными "Именниками", приведенными в <96>. В частности, обнаруживается, что в разных "Именниках" довольно часто один и тот же хан называется разными именами. Мы собрали все эти разночтения воедино, поэтому в следующей ниже таблице один и тот же правитель снабжен иногда несколькими именами. И в результате обнаружились интересные вещи.
Вот список болгарских "Именников", данные которых мы свели воедино в нашей общей таблице.
1) "Именник Болгарских Ханов", о котором мы рассказали выше.
2) Список из книги Мавро Орбини начала XVII века <96>, с.91.
3) "Хронологический ряд князей и царей болгарских...", приложенный к вышедшей в 1761 году книге "История Болгарии" францисканского монаха Блазиуса Клайнера <96>, с.92.
4) Именник из "Истории славяно-болгарской" Паисия Хилендарского, написанной, как считается, под влиянием книги Мавро Орбини <96>, с.93.
5) Именник из "Истории славян", написанной Йованом Раичем <96>, с.95.
6) Именник из "Истории славяно-болгарского народа", написанной Атанасием Несковичем <96>, с.96.
7) Именник из летописи Йовчо Попниколова <96>, с.97.
8) Именник из "Царственника", автором которого является Христаки Павлович Дупничанин <96>, с.99.
9) Генеалогия болгарских правителей, составленная Юрием
Ивановичем Венелиным <96>, с.102.

Г.В.Носовский, А.Т.Фоменко
БИБЛЕЙСКАЯ РУСЬ

http://chronologia.org/xpon6/x6_17.html

Уваров препис на "Именник Болгарских Ханов":

Авитохолъ житъ лѣт. ~т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем. Ирникъ. житъ лѣт. ~ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом тверимь. Гостунъ наместникь сьï два лѣта. рѡд ему. Ерми. а лѣт ему дохсъ. втиремь. Курт: ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Безмеръ ~г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь. сii ~е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ~ф. ~еі. остриженами главами. И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ~ ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. Тервен. -к~а. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем. твирем. ~ки. лѣт. рѡд ему Дуло. а рѡд ему дваншехтем. Севаръ. ~еі. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом. Кормисошь. ~зі. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Винех. ~з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь. Телець. ~г. лѣта. рѡд Ѹгаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь. И сïй иного рад. Ѹморъ. ~м. днïи. рѡд ему Ѹкиль а ему дилѡм тоутѡм.

Превод на Уваровия препис на новобългарски от Петър Добрев:
Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем
Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
Безмер 3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.

Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.
Аспарух княз 61 години (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем.
Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година текучитем твирем.
(неизвестен княз) (Вероятно Кормесий) 28 години. Родът му Дуло, а неговата година дван шехтем
Севар 15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом.
Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а неговата година шегор твирем.

Този княз смени рода Дуло, наречен Вихтун.
Винех 7 години. Родът му Укил. А неговата година шегор алем.
Телец 3 години. Родът му Угаин, а неговата година сомор алтем.

И сій иного рад. (спорно тълкуване)
Умор (управлява) 40 дни. Родът му Укил, а неговата (година) дилом тутом.

За всеки владетел е дадена годината на възкачване на престола според прабългарския календар. В Именника липсват имената на хановете Кормесий, Сабин и Токту.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Именник_на_българските_канове

---------------------------------------------------------------------

ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ.

Имената на първите български владетели. Много автори са изследвали “Именника на бъллгарските канове”, откакто през 1866 г. руският учен А. Н. Попов го открива в един “Летописец Елински и Римски”. Там той е бил поместен непосредственно след старозаветната ІV Книга Царства и това е породило много догадки в изследователите му. Какво общо би могло да има между ранните български владетели и митичните израилски и иудейски царе от Стария завет на Библията? Всеки е допускал, че “Именникът” е сложен там случайно, или допълнително е вмъкнат точно там, без да има някаква връзка с библейските царе. След като бях чел книгите на Фоменко и тези на Йордан Табов, започнах да гледам на историята с големи съмнения и всички събития от нея разглеждах едва ли не “под лупа”. За да направя проучване на Именника ми беше необходимо да познавам добре Библията, българската и римската история. Римската история я познавам добре вече тридесет години, защото съм нумизмат от почти толкова време. Да си нумизмат в България и да не познаваш римските монети е невъзможно, защото едва ли има друга страна, където римските монети да се намират в такива големи количества. Не само това. В околностите на град Пловдив римските селища са стотици и понякога останките им се откриват на 2-3 км. едни от други. Край всяко съвременно село или град в България като цяло има по няколко антични селища или крепости от римския период. А чудно защо, в Италия не е така. Там римските селища са рядкост, ако изключим големите градове.
С Библията съм запознат от последните няколко години, а българската история се изучава в училище. Така, с тези познания тръгнах да изследвам Именника. От историята, написана в учебниците ни, знаем, че хан Аспарух идва с конницата си от волжските степи, минава Дунава и се заселва с българският народ по нашите земи, на които до този момент живеят славянски племена. В Именника пише нещо подобно:
“Сии 5 кънази дръжаше кнажение об ону страну Дуная лет 500 и 15 острижеными главами. И потом приде на страну Дуная Исперих кнз тожде и досле.”
Тези 5 “кънази” от Именника са: Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер. Те са били от онази страна на Дунав до Аспарух, който пръв премества “княжеството” отсам Дунава. След Аспарух следват следните “кънази”, живели на територията на България: и влезли в нашата история като едни от първите български ханове:
Тервел, Безименен, Севар, Кормисош, Винец, Телец и Умор. Това сме учили в училище, това е прието официално днес за “българска история”. Само, че и други народи използват тази “българска” история и я наричат “римска” и “османска”.

Нека сега да направим един паралел на тази история с римската, която е с 600 години по-стара.

Първият “къняз” от Именника е Авитохол. Той е отъждествяван още и Ахитотел и с хунският вожд Атила, разрушил Рим и римската империя. Името му, (според изследователите), “съдържа две старини източни думи: Ави (сърна, елен) и Тохол (син), които се срещат и до днес в района на Памир (древият Имеон, където са живели българите преди да дойдат в Европа). Двете думи означават: Еленов син.” От този митичин цар не са истанали никакви монети, писменни и археологически паметници, освен споменаването му в Именника. Абсолютно никакви следи и оттатък Дунава, а и отсам. Като нумизмат съм проучвал кога, при кой римски император, започва т. н. “римска власт” над нашите земи. Първите римски колониални монети започват да се секат по времето на Домитиан (81 – 96 г.). Императорите Тит и Домитиан са синове на Веспасиан, влязъл в историята с крилатата си фраза, използвана и днес от нашите политици и бизнесмени” – Парите не миришат!”. Освен това Веспасиан и синът му Тит са известни и с потушаването на Иудейското въстание, а Тит и като разрушител на град Иерусалим в Иудея. Цялото име на бащата е Тит Флавий Веспасиан. Той е роден във Falacrina през 9 г. и е бил син на Флавий Сабин, събирач на данъци и Веспасиа Полла. През 67 г. Нерон го назначава начело на войските, които трябвало да потушат еврейското въстание въстание в Иудея. След смъртта на Нерон продължава успешно войната и на 1 юли 69 г. легионите в Александрия го провъзгласяват за император. Умира 10 г. по-късно, през 79 г. в Реате и бил обожествен от сената. В “Именника на българските канове” императорите Веспасиан Тит и Домитиан са записан така: “Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена <в годината на> змията - дилом, <месец> девети - твирем.”
Авитохол ВТХЛ, е опит да се напише Тит Веспасиан ГаЛ. В 300 г. се крият 30 г. царуване заедно с двамата му сина: Веспасиан царува 10г, (69 – 79г.), Тит – 3 г., (79 – 81г.) и Домитиан – 15 г, (81 – 96г.). Общо 28 г. което е близко до 30 от Именника. Родът Дуло е Бело, династията на Флавиите, започнала от император Веспасиан.

Вторият “кан” е Ирник:
“Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена <в годината на> змията - дилом, <месец> девети - твирем.”
Ирник, или Ернах е император НЕРВА (96-98г), който според римската история е царувал 1г. и пет месеца (живя 150г.) Ирник (РНК) е анаграма на НЕРВА (НРВ), като двете букви К и В си приличат и могат да бъдат объркани от преписвачите. Нерва е от Флавиите (Дуло),

Третият по ред е Гостун:
”Гостун ГСТН- този бе наместник 2 години. Родът му Ерми. А властта му е дадена <в годината на> свинята - дохс, <месец> девети - твирем.”
Гостун е Луций Антоний Сатурнинус STrN. Той е бил узупатор по време на Домициан и затова в Именника е влязъл като такъв. Издига се, когато е на служба в Горна ГеРМания (Ерми).

Четвърти е Курт:
“Курт управлява 60 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена <в годината на> вола - шегор, <месец> трети - вечем.”
Кубрат, Курт, Кобрат, Обрато, Кроват, Хубрат - управлява 60г.
Траян (98-117 г.) + Хадриан (117-138 г.) общо 40г. Хадриановият баща е братовчед на Траян (Ко Брато, Браток).

Следващият, пети “къназ” е Безмер:
”Безмер <управлява> 3 години. Родът на този – Дуло. А властта му е дадена <в годината на> вола – шегор, <месец> трети - вечем.”
Безмер, владее 2г. и 8 месеца
Елии Вер 136-138г. около 3 г. В името Безмер са анаграмирани имената Луций Вер.
“Тези 5 князе управляваха княжеството на отвъдната страна на Дунава 515 години с остригани глави. А след това дойде отсам Дунава Исперих княз. Същото е и досега.”

Първият владетел, който е минал отсам Дунава е Аспарух. Какво ли не се написа през последните сто и двадесет години за този митичен основател на българската държава. Представяха ни го като обръснат полу-дивак, с една опашка на върха на главата, яхнал своя кон да предвожда българската дружина. Пак няма отсечени монети, други археологически и писменни доказателства за съществуването му. Всичките доказателства за съществуването му са единственно в този Именник:
”Аспарух княз 61 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена <в годината на> тигъра - верени,
<месец> първи - алем.”

Аспарух, Исперих, Батай - управлява 21г. - роден 639 - възцарен в 679г. През 680г. започва преселението. През 694г. прави сина си Тервел съвладетел
В Римската история за царуването на Аспарух има много останали исторически и археологически материали.
Антоний Пий 138-161г. Името Батай е съставено от първите букви на титлите на императора: Б- Байоний, А- Аврелий, Т - Тит, А - Антонин, Й – Фулв. Царува 23 г. и като осиновен от Хадриан получава и титлата Бел (Дуло).
Но нека да продължим нататък.

След Аспарух на власт идва синът му Тервел:
”Тервел <управлява> 21 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена <в годината на> овена - текучитем, <месец> девети - твирем.”
Тервел, Тривелий, Тербел, Тербеле, Тервен, управлява 21г. 3м. През 700г. прави съвладетел сина си Твирем.
М. Аврелий 161-180г. е осиновен от Антоний Пии и царува 19 г. Имената на Тервел (ТРВЛ) и М. Аврелий (МВРЛ) са почти еднакви. Тервел е и анаграма на Аврелий.

В Именника следва един неразчетен от Попов владетел, който е след Тервел и преди Севар. Това навярно е синът на Тервел – Твирем. Някои други Именници на това място поместват Тербала І и Тербала ІІ – синове на Тервел.
“<...> Твирем (Тербала) 28 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена <в годината на> заека - дванш, <месец> шести - алтом.
Луций Вер (161-196) 35г. Той също е осиновен от Антоний Пии и е съимператор на Марк Аврелий. Заедно с него на това място навярно е и император Комод (177 – 192 г.).

Следващият владетел от Именника е Севар.
“Севар 15 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена <в годината на> кокошката - тох, <месец> шести - алтом.”
Запознатите с римската история в името Севар веднага са познали императорорът Септимий Север.
Луций Септимий Север царува от 193 до 211 г. Север и Севар са почти идентични, а единият е царувал 18 г., а другият – 15 г. По времето на тези римски императори има сечени най-много колониални монети по нашите земи.

След Севар идва ред на Кормисош:
“Кормисош 17 години. Родът му Вокил. А властта му е дадена <в годината на> вола - шегор, <месец> девети - твирем. Този княз промени рода Дулов, което ще рече Вихтун-Вихрогон.
Кормисош, Кормесий, Кормес (Хор+Месия) 16г. 9м.
Каракала, Кара (черен) + Кала (хубав, гр). Кало Йоан, Каломан и т. н. (198-217). Син на Септимий Север и Юлия Домна. Царуването им е съответно 17 г. за Кормисош и 19 за Каракала.

Винех е следващия владетел:

”Винех 7 години. А родът му Укил. А властта му е дадена <в годината на> вола - шегор, <месец> първи - алем.”
Това е Елагабал – Варий Авит Басиан, 218-222г., царува 5г. Винех е неправилно изписване на името Басиан. Той става върховен жрец на Бога (Ела) Габал (Укил VCL) в град Емеса (Сирия).

“Телец 3 години Родът му Угаин. А властта му е дадена <в годината на> мишката - сомор, <месец> шести - алтом. И този бе вместо друг <наместник>.”
Гета (209-212) 3г. Луций Гета (ЛЦГТ)=Телец Угаин (ТЛЦГн). Той е бил съимператор на брат си Каракала. Гети, Гадово коляно.

Следва Сабин:
“Сабин, 1г. от рода Укил.”
Това е Макрин. Марк Опелий Макрин, 217-218 г. Царува 1г. както и Сабин от Именника. От рода на северите SVR, Укил VCR.

Умор е последен в “Именника на българскиге канове”:
“Умор 40 дни. Родът му Укил. А властта му е дадена <в годината на> змията - дилом, <месец> четвърти - тутом.
Диадумениян е син на Макрин. Получава титлата Август през 218г. когато е само на 9 г., но малко след това е убит. Север (Укил) като баща си Макрин.

http://www.roman-emperors.org/impindex.htm