|
Евангелският Исус е роден във Витлеем (Пловдив). Семейството му идва за преброяванито от мястото, където са живели с мъжът и Йосиф (дрангурият Никифор, според „Житие“ на Мария Нова). Това е градчето Месина:
„Мария останала в столицата на империята и с посредничеството на мъжа на сестра си Варда Враци владетел на неголямо имение в местността Месина в Тракия, се омъжила за друнгария Никифор от селището Камара в същата тази Тракия , и от Константинопол се преселила в Месина. След известно време те заживели в многолюдния град Виза в Тракия.“
Ако допуснем, че Исус е бил заченат във Виза и се ражда по време на пътуванета на Светото семейство към родното място на Никифор Месина, то Витлеем ще е на пътя от Виза към Месина. Виза, още Бизия се намира на най-югоизточните склонове на Странджа, във вилает Лозенграт, в границите на Европейска Турция. Видяхме, че Витлеем е днешният град Пловдив и от това, можем да направим заключението, че Месина се намира на запад от Пловдив, по посока на София (Иерусалим). Месина може да се чете и Бесина, след като знаем за промяната на Б с М в гръцкият език. Точно след Пловдив започват земите на тракийското племе Беси и е твърдо вероятно под Месина авторът на „житието“ да е имал напредвид Бесина. На старите карти уж от римско време, а в действителност от 16 – 17 век виждаме, че на запад от Пловдив е локализиран такийският град Бесапара. Според Петко Славейков (а и според моите изследвания), той се е намирал мужду град Перущица и село Пастуша, на двайсеттина километра на югозапад от Пловдив, където днес са руините на Червената черква.
Това е според „Житие“ на Мария нова.
Евангелист Матей нищо не говори за пътя на Светото семейство до Витлеем, а започва веднага след раждането на Исус, поклонението на влъхвите и бягството му в Египет.
<2:19> А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет
<2:20> и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.
<2:21> Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.
<2:22> Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски
<2:23> и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.
След няколко години престой в Египет (вероятно района на Бизия), семейството се връща отново в Илирик (Израел). Дали страхът от Архелай, или нещо друго после ги изпраща в Назарет (Задар) в Галилея (Хърватско).
Лука пък не пише нищо за Египет, за избиването на младенците във Витлеем. Той направо заявява, че те идват от Назарет в Иудея (Витлеем) заради преброяването, после отиват в Иерусалим (след изчистването на Мария от раждането) и накрая се връщат отново в Назаред в Галилея.
Каква е истината днес трудно ще можем да установим, но всичките топоними до тук говорят, че Евангелските събития още от началото се случват на територията на Балканския полуостров.
Сега ще проследим пътя на Исус след изкушението в пустинята:
<4:12> А като чу Иисус, че Иоан е предаден, отиде в Галилея;
<4:13> и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови,
<4:14> за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
<4:15> "земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея,
<4:16> народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина".
<4:17> Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
<4:18> И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари;
<4:19> и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.
<4:20> И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него.
<4:21> Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика.
<4:22> Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него.
<4:23> И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
<4:24> И пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери.
<4:25> И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.
След Назарет (Задар) Исус се премества да живее в Капернаум. Кой е този град, който не трябва да е много далеч от Задар, да е на крайбрежието на Адриатическо море и да се намира в пределите Завулонови и Нефталимови?
Земите на Нефталим в действителност са територията на провинция Далмация, а Завулон е днешна Албания. Капернаум се е намирал близо до Дубровник в Хърватска (Далмация) и по това време се е наричал Епидавър (на гръцки Επίδαυρος ).
„Дубровник (Рагуза) е основан при сливането на два града – Лаус, разположен на малък остров по южното далматинско крайбрежие, подслонил италианските бежанци от Епидарум (днешен Цавтат) и дъбрава, славянско селище в подножието на горист хълм.“
Гръцкото Епидаврос (Дубровник) се е превърнало от някой неук преписвач в днешния Капернаум. По-нататък ще се убедите, че е така.
Каква висша евилибристика е трябвало на тези, които са нанесли тези топоними на територията на днешна Палестина. Вижте на библейските карти къде се намира Галилея (Далмация, и Албания), Капернаум, и другите градове и земи описани в Евангелията. Как езерото в горното течение на днешната река Йордан веднъж е Галилейско море, после Генисаредско, и накрая Тибериадско. На територията на Европа и Балканите всичко се е лесно и се нанася 100 %.
Ще продържа да разбулвам фалшивата география на Евангелията:
Генисаретското езеро
Както в древногръцкият текст, така и в синодалния превод на Евангелието на Матея, Марко и Иоан думата ЕЗЕРО (ЛИМНЭ) не се упоменава нито един път – навсякъде само МОРЕ (ТАЛАССА). Вижте сами:
Матея 4:18
„И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари;“
8:26
“А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.“
8:27
„А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?“
8:32
„И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.“
13:1
„А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.“
14:25
„И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.“
14:26
„А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.“
15:29
„Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.“
Марко 5:1
„И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.“
(Въ време оно) преидошъ на онъ пор море въ странъ гидариьнскъиъ
7:31
„Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.“
(И пакьi ишедъ отъ преде(лъ) тирьскьiихъь и сидоньскьi и приде на море галилеиско междъ пределы десъти грады)
Иоан 6:1
„След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско.“
По сихь (же) иде исъ на он полъ море тивериадъска
6:18
„Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
(ветрой же великой въ морей ) дыхаъщой въстаеше ) море)
6:25
„И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави', кога дойде тук?“
(И обретошъ и объ онъ полъ море (и) рекошъ емоу равъви когда само приде)
21:1
„След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй:“
(Посемъ па къi iави съ исъ оучеником своимъ на мори тевериадъстемъ iави же съ сице)
Както изглежда преводачите на Синодалното издание съвсем не са забелязали в думата МОРЕ какъвто и да е заговор – малко ли „лъжливи“ морета има по света, като започнем от Каспийско!
Толкова повече, щото Евангелист Лука сякаш размества всичко на тези места. Защо ли?
Лука 5:1
„Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро.“
(Бъiсть же прилежъщеоу емоу народу да бишъ слъiшали слово бжие. И той бе стоъ при езере генисаретьсце)
8:22
„Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха.“
8:33
„Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.“
(и внидошъ въ свиниъ и оустръми съ стадо (все) по брегоу въ езере и стопе.)
Но ето при превода названията на циркулиращите по това МОРЕ/ЕЗЕРО плавателни средства са упоменати по различен от представите ни начин. Работата е в това, защото в древногръцките оригинали на Евангелията непрекъснато и много често се употребява думата ПЛЕИОН, означаваща ни много, ни малко ТРАНСПОРТЕН КОРАБ. А ето че в Синодалния превод на руското издание на Библията (в различие разбира се от старославянските текстове и българското издание) всички плавателни средства по странен образ се превръщат в обикновена ЛОДКА. Например:
Матея 8:23
„И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.“
В руската Библия следният текст е написан така:
„И когда вошел Он в ЛОДКУ (ПЛОЙОН!), за Ним последовали ученики.“
На всички места, където в българският превод е дадена оригиналната дума КОРАБ, в руските Евангелия е ЛОДКА. По този начин милиони рускоезични християни, които са чели тези редове на Библията са били подведени.
8:24
„И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше.»
И вот, сделалось великое волнение на МОРЕ, так что ЛОДКА покрывалась волнами; а Он спал.”
(Действително, трудно е да си представим Тивериадското езеро, (което ни карат да повярваме, че се е намирало в земите на днешна Палестина) разбушувано така, че вълните му да залеят един пълноценен кораб!)
Това ни дава правото да приемем факта, че Иисус в действителност е плувал не в някое малко езеро, както ни уверяват библейските тълкуватели, а в голямо и бурно море и то със също такъв голям морски кораб.
9:1
„Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.“
13:2
„И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.”
Представете си как Иисус проповядва стъпил на една рибарска лодка или гемия и хората са насядали по високият бряг на езерото и го слушат. Съвсем друга е представата, ако той използва за заслужена трибуна палубата на голям морски кораб и тогава представата за насядалите по брега негови слушатели става много по-реална.
4:1
„И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.”
А сега е много любопитно да провери в действителност по какво МОРЕ/ЕЗЕРО е плувал Иисус? Ако потърсим помощта на Библейският речник, объркването ни ще е още по-голямо. Там, както и на библейските карти от времето на Иисус можем да прочетем, че Генисаретското (Тибериадско) езеро е на река Иордан и в него стават бури, толкова големи, че могат да потопят голям кораб. Ако същото го твърдим за някой по-голам язовир в България, навярно ще ни се изсмеят. Това не се отнася за соченото от библеистите за море езеро, което е малко по-голямо от големите наши язовири.
Нека да потърсим по-реално истинските географски понятия в Евангелията, а не да се доверяваме на църковните тълкуватели. Ще започнем търсенето си от следният цитат от Евангелието на Матей.
15. 39.
„И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.“
(И отпоущъ народьi и влезе вь корабь и преиде въ предельi магдальiньскьi)
Като че ли всичко е някак безобидно. Но знаете ли каква дума стои на това място в древногръцкия текст!
15.39. Кай аполюсас тус охлюс энэбэ эйс то плойон кай элтэн эйс то хориа МАГАДАН.
Действително, не трябва да завиждаме на старите преводачи, които са използвали зафиксираното в някои латиноезични ръкописа разночетене на злощастния топоним MAGDALA. В древногръцкият ръкопис няма нищо подобно, единствено има разночетеното МАГАДАН. А това е почти като МАКЕДОНИЯ!
Но разбира се, една лястовичка пролет не прави. Да продължим нашите изследвания по-нататък:
Марко <8:10>
„И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.“
(И абие вьлезь въ корабь сь оученикы своими приде въ страны даманоутанськы)
На същото това място в древногръцкият текст е така:
Кай эвтюс эмбас эйс то плойон мэта тон матэтон авту элтэн эйс та мэрэ ДАЛМАНУТА.
Та това не е нищо друго освен Далмация. Излиза, че тези Евангелски събития са се случили около Адриатическо море. За да се уверим, че сме на прав път, нека по същият начин да открием къде се е намирала и Гергисинската (Гадаринска) страна:
Матея <8:24>
„И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше. Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме! А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина. А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват? И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска.”
Марко 5:1
„И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.”
Лука 8:26
„И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.”
В цялата Библия Гадаринската (Гергисинска) земя се споменава единствено в тези три Евангелия. Щом като предните събития са на териториите около Адриатическо море, в Македония и Далмация, то и Гадаринската, още Гергисинска земя би трябвало да е някъде в този район. Нека да потърсим първо, къде се е намирал в действителност евангелският град Капернаум, където Иисус проповядва. Капернаум само от съгласни е КПРНМ. Нека сега да проверим кой град от адриатическото крайбрежие отговаря, или е най-близко до това наименование. Да вземем например град Дубровник. Той е бил един от най-големите търговски градове в района наред с Венеция и Дурацио (Драч). Дубровник ДБРВНК има подобни съгласни, които влизат в името Капернаум. Д(К)Б(М)РНК. Той се намира на брега на Галилейско (Тибериадско) море, което разбираме, че е Адриатическо море. За да потърсим къде е била тази Гадаринска (Гергисинска) земя, то трябва да проследим пътя на Иисус. Той тръгва от Капернаум (Дубровник) и преминава на отсрещния бряг на морето. Точно срещу Дубровник, на отсрещният италиански бряг на Адриатическо море, се намира град Сан Никандро Гарганико СНКНДР (Гадарински Г(К)ДРНСК). Той е разположен между езерата Варано и Лезина на полуостров Гаргано ГРГН (Гергисински ГРГСН), в областта Апулия. От името на този град, едно от тези езера е получило името Гадаринско езеро, а от полуостров Гаргано – Гергесинска земя. Ето защо евангелист Лука говори за езеро и това не е правило впечатление на преписвачите.
Пак по същият начин да потърсим и Генисаретското езеро (море), в „земята Генисаретска”. На територията на съвременна Палестина, където някои сили са се опитали да пресъздадат Библейските земи, има само едно море – Средиземно. На Балканите, в действителните Библейски земи има няколко морета. Това са Черно, Мраморно, Егейско и Адриатическо. Това доста е затруднило тези сили и те са се опитали на Средиземноморското крайбрежие да поместят много от морските градове от Балканите. Тук са Тир и Сидон от Стария завет, които в действителност са Драч и Стон от Адриатическо море. Наред с тях можем да открием Иопия, Iоппiя, Iопа, (на еврейски Яфо). Познахте ли град Амфипол от Егейското крайбрежие на Гърция. Ямния, друг крайбрежен град, споменаван наред с Иопия е Кавала (Морун, или Морунец). Ако обърнете надясно буквата Я от кирилицата, тя ще се превърне в латинското R. Така ЯМН от Ямния се превръща в МРН от Морун. Пак там е и Кесарея (Царево, дн. Ксанти) пак от Егейското крайбрежие, където би трябвало да се намира и Евангелското Генисаретско езеро, но го няма. За да няма анахронизми, свързани с плуването на Иисус с кораб от един бряг на друг, част от крайморските градове са пренесени на брега на малкото езеро в горната част на Иордан и го нарекли Генисаретско, или Тибериадско. Там са сложили Капернаум (Дубровник), Магдала (Македония), Тивериада, (Адриатика) и Витсаида (Византион на Босфора).
Нека сега да вземем картата на Гърция и да потърсим Генисаретската земя и езеро в района на гр. Царево (Ксанти). В Евангелията е споменат като Кесарея. На юг от Ксанти е селището Генисея и езерото Вристонис. То е свързано със залива Порто-лаго в Егейско море. Виждате ли как това езеро в Евангелията е получило наименованието Генисаретско, от името на двете селища – Генисея и Царево
Матея14:34
„И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.“
Марко 6:53
„И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега. Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха, бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той. И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.“
След като прочетете това си задайте въпроса: "Ходил ли е въобще Иисус в днешна Палестина, след като всички действия дотук са на Балканите и в България?"
|
