|
Книга Неемия
Книга: Неемия
Автор: Неемия
Място на написване: Иерусалим
Книгата е написана: след 443 г. пр. н. ера
Обхваща времето: от 456—до 443 г. пр. н. ера
„Ето защо историческа е заслугата на българския храм на науката, Софийския университет, че гордо издигна името на св. Климента Охридски като вечно знаме на българския напредък. Това свято име краси на най-лично място стените на Софийския университет, който с това сочи на целия български народ, че той е получил своята светлина, своето духовно зрение от древното всебългарско светило св. Климент Охридски, че този светител е несъкрушима основа на неговото историческо битие. Хиляди-хиляди студенти възприемат в своите млади души светлозарния образ на св. Климента Охридски и огряват с неговите целебни зари народната душа. Българският храм на науката е и олтар, гдето се слави името на св. Климента. Това дивно име не е прост символ, а жива сила, която действува в Софийския университет и го прави да бъде най-ревностен бранител на българската народност. Когато много обществени сили в България се уклониха в чужди релси и се възпяваше идеалът на цялостна (интегрална) Югославия, само Софийският университет "Св. Климент Охридски" остана твърдо на своята основа - духа на своя небесен покровител. Софийският университет никога не забрави многострадалната свещена земя на св. Климента. И студенти, и професори си даваха клетва: "Йерусалиме, Йерусалиме! Ако те забравя, езикът ми да онемее!"
http://www.pravoslavieto.com/life/11.25_deloto_na_sv_Kliment_Ohridski.htm
"Евреите, които приеха християнството, се нарекоха БЪЛГАРИ."
Много интересна книга е тази на Неемия. В нея се разказва за възстановяването на разрушените стени и вратите на Йерусалим. В книгата си “Библейская Русь” Фоменко и Носовски се опитват да докажат, че в книга Неемия става въпрос за възстановяване на стените на Московския Кремъл. Дали е така, ще прецените сами. След като вече знаех, че Йерусалим е град София поставих всички събития върху историята на София и се получи нещо много интересно. Откри се описанието на крепостта на Средец от средата на ХV – ХVІ век. В историята се знае, че по това време султан Сюлейман Великолепни възстановява стените на Йерусалим. Но на кой Йерусалим в действителност? Стените на Сердика са били възстановени за последен път от византийският император Юстиниан през средата на VІ век. Ако премахнем несъществуващите 1000 години от световната и българската история, то VІ и ХVІ век ще се окажат едно и също време.
Нека да погледнем Житието на пророк Малахия. В него пише, че той е роден и умрял в Софех (Суфа), което си е нашата столица София.
"Свети пророк Малахия произхождал от Завулоновото коляно. Той живял и пророчествал по времето на Неемия, след възвръщането на иудеите от Вавилонския плен, когато Йерусалимският храм бил отново построен и в него се извършвало богослужението и свещениците принасяли жертви. Със своя благочестив живот той предизвиквал удивление в народа, който, виждайки, че по чистотата си той е подобен на ангел Божий, го наричал Малахия, което означава - ангел Господен. Призован към пророческо служение, той се показал като ревностен поборник на вярата, закона и благочестието.
След възвръщането на иудеите от плен, в техния нравствено-религиозен живот съществували много нередности, които поради нерадението и безгрижието на свещениците още повече се увеличавали и разпространявали, и които не можели да не възмущават и да не огорчават пророка. Той се борел срещу тях чрез силното си и страшно изобличение на свещениците и народа. Пророкът изобличавал народа и свещениците за това, че те нямали подобаващото благоговение към Бога, принасяли Му неблагоугодни жертви; изобличавал свещениците, задето със своите неправди, с отклоняването си от правия път, с неспазването на заповедите и с лицемерието си в делата на закона безславят Бога и пораждат съблазън в народа.
Изобличавайки страшно народа за неговото вероломство и за нарушаването на завета на неговите отци - за това, че постъпват незаконно със своите жени и като несправедливо отхвърлят законните си съпруги, си взимат жени от другоплеменниците, светият пророк Малахия ги заплашвал с Божия съд. Той ги заплашвал с Божия гняв и заради другите техни пороци - заради чародействата и прелюбодеянията, заради лъжливите им клетви, заради това, че удържат заплатата на своите наемници, заради притесняването на вдовиците и сираците, заради немилосърдието към странниците и за неизпълнението на закона за десятъците и приношенията в Божия храм.
Накрая, пророкът изобличавал евреите и заради тяхното богохулство, заради техните дръзки и хулни слова, че уж е безсмислено да се служи на Бога, безполезно е да се съблюдават Неговите постановления и да се ходи пред Неговото лице в печална дреха, че нечестивите и тези, които вършат беззакония, живеят по-щастливо, по-добре устройват делата си и остават невредими. Борейки се с тези пороци, светият пророк заедно с това предвидял и славата на втория храм и по най-ясен начин предсказал пришествието на Месията, явяването на Предтечата преди Неговото пришествие, бъдещия Божий съд пад нечестивите, прославлението на праведните и разпространяването на славата Божия сред всички народи.
Светият пророк Малахия умрял в младите си години и бил погребан при своите предци в своето родно място Суфа. Той бил последният старозаветен пророк, поради което светите отци го наричат "печат на пророците".
http://www.pravoslavieto.com/life/01.03_sv_pr_Malahija.htm
В един ръкопис от 19 век, който в момента се съхранява в Пловдивската Библиотека „Иван Вазов” пише, че пророк Малахия е роден в СОФЕХ, което е София и е бил погребан в СУФА (пак там).
Живял е по времето на Неемия и Ездра, след възвръщането на иудеите от Вавилонския плен и възстановяването на Йерусалимския храм. Роден в София, умрял и погребан в София, а иначе цял живот си е проповядвал в Иерусалим. Как е станало това? Според официалната история това си е чист анахронизъм, но ако приемем, че София е бил библейският Иерусалим, тогава всичко си идва на мястото.
Сега нека да проследим и пътят на Неемия от земите на Вавилон до възстановяването на Иерусалим в София.
“<1:1> Думи на Неемия, сина Ахалиев. През месец кислев, в двайсетата година, аз бях в престолния град Суза.
<1:2> Тогава дойде Ханани, един от моите братя, - той и няколко души от Иудея. И аз ги попитах за оцелелите иудеи, които не отидоха в плен, и за Йерусалим.
<1:3> И те ми казаха: останалите, които не отидоха в плен, се намират там, в земята си, в голяма неволя и унижение; а стените на Йерусалим - срутени, и портите му - с огън изгорени.”
Къде в действителност е бил този престолен град Суза? В Славянската Библия градът е наречен “Сусам...авире” Дали е Суздал, както ни убеждават Фоменко и Носовски не знам, само знам, че да дойдат от Вавилон до Йерусалим на народа на Иудея им е било необходимо да пътуват цели четири месеца:
“Той дойде в Йерусалим на петия месец, в седмата година на царя.
Защото в първия ден на първия месец бе почнало излизането от Вавилон, а в първия ден на петия месец той дойде в Йерусалим: благодетелната ръка на неговия Бог беше над него, защото Ездра бе разположил сърцето си да изучава закона Господен, да го изпълнява и да учи в Израиля на закон и правда.”
Книга Ездра
Ако вземете картата на библейските места можете да се уверите, колко е разстоянието от Вавилон в Ирак, до Иерусалим в Палестина. Не повече от 750-800 км. в права линия през Сирийската пустиня и около 1000 км. ако се мине на север през Сирия. Хиляда километра, ако ги разделим на 120 дни пътуване, ще видим нещо интересно. Излиза, че народът на Иудея е пътувал по 8,3 километра средно на ден. И този народ не е пътувал пеша:
<2:64> Цялото общество заедно се състоеше от четирийсет и две хиляди триста и шейсет души,
<2:65> освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста трийсет и седем; и при тях - двеста певци и певици.
<2:66> Коне имаха седемстотин трийсет и шест, мъски - двеста четирийсет и пет,
<2:67> камили имаха четиристотин трийсет и пет, осли - шест хиляди седемстотин и двайсет.
Наистина, хората са били много, но те и да са се движили пеша, са можели да минават много повече километри на ден.
Нещо не се връзва тази история, която ни предлагат светите отци. Не само това. Опитайте се да направите и възстановка на събитието, описано от Неемия върху стените на Йерусалим и ще видите, че е невъзможно. Значи, нещата описани в тази книга не се отнасят за него.
Ако приемем историята на Фоменко за възстановяване (построяване) на стените на московския Кремъл, то излиза, че от Суздал, или Кубан до Москва народът на Неемия е пътувал 4 месеца. Това също е невъзможно, защото стените на Кремъл са били построени по това време, а не възстановени. И още нещо. Москва не се споменава никъде до 15 век, а вижте какво пише Ездра за Йерусалим:
11. Ето препис от писмото, което пратиха нему: до цар Артаксеркса, твоите раби, човеците, които живеят отвъд реката и прочее.
12. Да знаеш, царю, че иудеите, които излязоха от тебе и дойдоха при нас в Йерусалим, градят тоя бунтовен и лош град и правят стени, чиито основи вече поправиха.
13. Но да знаеш, царю, че, ако тоя град бъде построен и стените му възстановени, те няма да плащат ни данък, ни берия, нито мито, и царската хазна ще има загуба.
14. А понеже ядем сол от царския дворец, и не можем да гледаме тая загуба за царя, затова пращаме известие на царя:
15. нека потърсят в паметната книга на бащите ти, - и ще намериш в тая паметна книга и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен и пакостен за царете и областите, и че в него са ставали бунтове от старо време, поради което тоя град биде и опустошен.
16. Затова обаждаме на царя, че, ако тоя град бъде дограден и стените му доправени, то след това няма да имаш владения отвъд реката.
Тук се вижда, че градът е имал стара история и се е славил като бунтовен град.
Още едно недоразумение се среща, когато се чете книга Неемия. Там се разказва за някакви “задречни началници”:
<  > Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея,
<2:8> и писмо до Асафа, пазителя на царските гори, да ми даде дървета за вратите на крепостта, що е при Божия дом, и за градските стени, и за къщата, в която да живея. И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене.
<  > Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници.
<2:10> Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски, стана им твърде неприятно, че е дошъл човек да се грижи за доброто на синовете Израилеви.
<2:11> И пристигнах в Йерусалим.”
Какви са тези “задречни началници”, когато на библейската карта се вижда, че между Вавилон и Иерусалим е само пустиня и няма никакви реки? Като изключим потока, който е наречен Йордан. Тези “воеводам странъ за рекою”, както ги наричат в Славянската библия са управителите на България през средата на ХV – ХVІ век и са се намирали оттатък Дунав, затова са наричани “задречни началници”. Така, че ако приемем версията за пътуването на Неемия , Ездра и народът на Иудея от поречието на Волга до пределите на България, то четирите месеца са реално време за пътуване. Когато Неемия стига в Иерусалим (София), то той прави една нощна обиколка на част от стените му, за да види степента на разрушение:
<2:11> И пристигнах в Йерусалим. И престоях там три дни,
<2:12> па станах нощем с няколко души, които бяха при мене, и не казах никому, какво моят Бог ми е турил на сърце да сторя за Йерусалим; а добиче нямаше с мене никакво, освен онова, на което яздех.
<2:13> Тъй преминах нощем през Долински порти пред Змейски извор към Гноищни порти и разгледах разрушените стени на Иерусалим и изгорелите му с огън порти.
<2:14> И дойдох до Изворни порти и до царския водоем, но там нямаше място да мине добичето, което беше под мене;
<2:15> и се върнах назад по дола нощем и разглеждах стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се.”
Къде в действителност е отишъл на оглед Неемия в средновековна София?
Нека сега да прочетем едно описание на София, направено непосредствено след Освобождението от Константин Иречек:
“Римски паметници в нашата София са останали твърде малко. Ни една монументална сграда не се е запазила. Просторът на римския и средновековния град, който навярно е бил по-малък от турската и сегашна българска София, при все това може донякъде да се проследи. Римската “civitas” се е простирала около топлия извор, чиято главна сграда, шестоъгълник с добри стени от дялани камъни, с басейн отвътре, отчасти може би е антична направа, после в съседния край на днешната чаршия и по местата на днешната еврейска махала и на някогашната (в турско време) българска махала около катедралната църква. Цялото това пространство в центъра на днешния град е покрито с висок насип стари, хилядогодишни развалини, а освен това подкопано от пространни, стари сводови подземия от добре изпечени тухли, над които днес стоят само бедни глинени къщички или дървени дюкянчета. По тези места се намират и всички средновековни градски църквици. Северната част на стария град е образувала един наклон около 10 м. Висок, който се спуска към по-дълбокото, вътрешно дъно на Софийско поле, а сега този наклон се намира навътре в града; при неговите поли извира и споменатият топъл извор. Върху този наклон в 1881 г. случайно се откри къс от широка, права градска стена, яко градена с големи плоски тухли, но отново биде засипана.”
Неемия е направил огледа от северната част на стените на крепостта на “антична” Сердика, за която пише и Иречек. Тук, някъде под северните стени на града е минавало коритото на Владайска река, което впоследствие се е изместило по-на север, където е и днес. Тази крепост в центъра на града съвпада с очертанията на еврейската махала и заема супер-центъра на София. В западноевропейските градове евреите са живеели в т. н. “гета”. Тези гета са били оградени от останалата част на градовете със високи стени. Това откриваме и в центъра на София. Евреите са живеели в центъра на града и след изселването им стените и вратите на гетото са били отчасти унищожени. Вратата, която в книга Неемия се нарича Долинна порта, би трябвало да са намира в северната част на крепостта – гето, на мястото на днешният булевард Мария Луиза. Като излиза от нея, Неемия тръгва на изток от външната част на крепостта, в дола, описан от Иречек. Там навярно се е намирала още една врата, наречена Гноищни порти, а след тях са споменатият от Иречек извор и Изворни порти, които са се намирали до тях. Там се намирала и минералната баня, или царският водоем, наречен “купели цареве” в Славянската Библия. . След като е разгледал и тях и не е могъл да продължи нататък, заради разрушенията, Неемия се връща през дола и влиза отново в крепостта през Долински порти:
<2:14> И дойдох до Изворни порти и до царския водоем, но там нямаше място да мине добичето, което беше под мене;
<2:15> и се върнах назад по дола нощем и разглеждах стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се.”
За колко порти се знае, че е имала Сердикийската крепост? Тя е разположена със стените си към четирите посоки на света и представлява един правоъгълник, със скосен северозападен ъгъл. Това се е наложило заради коритото на Владайска река. Днес се знае, че са съществували четири главни порти – северна, източна, южна е западна. Към тях е имало и няколко допълнителни врати, които са спомагали населението да излиза извън крепостта в предградията, или към други населени места. Как са се казвали портите и кулите днес не се знае, но имената им би трябвало да отговарят на някои специфични за града места. Нормално е името на Северната порта да е свързана с долината пред нея. Така навярно е и с останалите.
Ето и имената на портите така, както са описани н книга Неемия:
Овчи (Стадни) порти – (Неемия 3:1)
Врата Рибна (Рыбнаа) – (Неемия 3:3)
Старите порти – (Неемия 3:6)
Гноищни (Грязная) порти – (Неемия 3:14)
Долински порти (врата Долняя) – (Неемия 3:13)
Изворни порти (врата источника) – (Неемия 3:15)
Водни порти (вратъ водных) – (Неемия 3:26)
Хамифкадски (вратъ судныхъ) – (Неемия 3:31)
София е разположена на стратегическо място и се явява като важно кръстовище. От запад на изток тук минава най-важният път, свързващ Западна Европа с Азия, а от север на юг друг важен път от Дунав към Гърция и Македония. Ето защо разказът би трябвало да започне точно с тези най-главни порти на Сердика.
В глава 3 на книга Неемия започва описанието на строежа на стените, кулите и портите, разрушени от времето и завоевателите. Авторът на описанието, започва разказа си от западната Овча порта.
<3:1> И стана Елияшив, великият свещеник, и братята му, свещеници, и съградиха Овчи порти: осветиха ги и вставиха вратите им и от кулата Меа ги осветиха до кулата Хананела.
В името Елияшаив (Елиасувъ), при обратно прочитане ще видим името Василий. Той е бил патриарх по това време в София и заедно с братята му (останалите свещеници и попове) е строил Овчи (стадныя) порта. Как можем да открием къде се е намирала тази порта, свързана с овце и стада. Разбира се на запад от стените на крепостта на Сердика, по посока на говеждия, (стадния) пазар. През тези порти се е отивало там и през тях са вкарвали стадата и животните за заколение пред олтарите и за храна на жителите на крепостта.
Останките на тази врата навярно днес лежат някъде под нивото на днешния град между улица Позитано и Стамболийски и са обърнати на запад към Говеждия пазар. Тук би трябвало да се намират и кулата Меа и Хананеа. Може би кулата Меа е била на ъгъла, а Хананеа се е намирала на север от портите. На това място в по-старите Острожска и Елизабетинска Библии се говори за “ста лакотъ”, или сто лакти до кулата Анамеиля. Сто лакти са около 56 метра и там се е намирала тази кула.
<3:2> До него градяха иерихонци, а до тях градеше Закхур, син Имриев.
Непосредствено до свещениците на патриарха Василий са градили иерихонци. Това е неправилно изписване на перничани. Ще видите, че всеки е градил там, от където се е излизало за родните им места. От юго-западните Овчи (Стадни) порти се е излизало към Княжево и оттам за Перник и затова перничани (иерихонци) са строили точно там. Нека да продължим на север и заедно с автора да продължим да следим как е протичало по-нататък възстановяването на старата стена на Сердика.
<3:3> Рибни порти градяха родените в Сенаи: те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им.
<3:4> До тях Меремот, син на Урия, син Хакоцов, поправяше стената; до тях поправяше Мешулам, син на Берехия, син Мешизабелов; до тях поправяше Садок, син на Баана.
<3:5> До тях поправяха текойци; впрочем по-видните от тях не превиха врат да поработят за своя Господ.
Рибни (Рыбнаа) порти са градени от родените в град Ниш (Сенаи, Асанаевый), а между тях и перничани са градили Закхур (Закъхуръ – Орхание), синовете на Имриев (Аманимна - Радомир). Това са живеещите между Перник и Ниш. От Книга Неемия разбираме, че през тези Рибни порти се е отивало към Ниш и Белград. Те се намират под улица Тодор Александров, между улица Пиротска и Найчо Цанов.
До тях стената са поправяли жителите на Меремот (Порамотъ – Пирот), синовете на Урия (Оуримнъ - Мокър), синовете на Хакоцов (Аккусова - Суково), Мешулам (Мосолламъ), синовете на Берехия (Врахиевъ – Берковица), син Мешизабелов (Емазевилъ – Белоградец) и Садок (Дамум - ?), син на Баана (Ваанаевъ – Видин). Това са все жители на софийските селища на север от София. “Син на” означава буквално – “жител на” даден град, или село. До тях поправят текойци (Текуины – Кутловица).
Тук разказвача се прехвърля на другите главни порти на Сердика. Това са източните Стари порти.Тях ги поправят жителите на Габаон (Сипоне – Ихтиман) и Мицфа (Масфы – Самоков) наред с началниците на софийски окръг, които са живеели около Давидовия град (днес двореца). Днес това са единствените напълно разкрити порти в подлеза до министерския съвет.
Старите порти поправяха Иоиада, син Пасеахов (Фасековъ – Оряхово), и Мешулам, син Бесодиев (Васодиевъ –Садовец); те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им.
< > До тях поправяше Мелатия, гаваонец (, и Иадон от Меронот, с жителите от Гаваон (Шипоне) и Мицфа (Самоков), подвластни на задречния областеначалник.
<3:8> До него поправяше Узиил, син Хархаев, златар, а до него поправяше Ханания, син Харакахимов. Те възстановиха Йерусалим до широката стена.
< > До тях поправяше Рефаия, син Хуров, началник на Иерусалимския полуокръг.
<3:10> До тях и срещу къщата си поправяше Иедаия, син Харумафов, а до него поправяше Хатуш, син Хашавниев.
<3:11> На втората част поправяше Малхия, син Харимов, и Хашув, Пахат-Моавов син; те също поправяха и Пещната кула.
<3:12> До тях поправяше Шалум, Халохешов син, началник на Иерусалимския полуокръг, - той и дъщерите му.
Следващите по важност са били северните Долински порти:
<3:13> Долински порти поправяше Ханун, и жителите от Заноах (Заноне); те ги съградиха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им; те още поправяха и хиляда лакти от стената до Гноищни порти.
За втори път в Книга Неемия са дадени някакви разстояния между портите. Хиляда лакти са около 560 метра.
<3:14> А Гноищни порти поправяше Малхия, Рехавов (Оряхово) син, началник на Беткаремския (Витакрамския – Берковишки окръг), той ги съгради и встави вратите им, ключалките им и заворките им.
От къде идва това име – Гноищни порти? До Женски пазар са се намирали касапи и кожари, които превръщали реката в кървава и през топлите месеци оттам е идвала непоносима миризма. Съществува и едно предание, че при падането на град София, труповете на защитниците му са били хвърляни в дола на Владайската река.
<3:15> Изворни порти поправяше Шалум, Колхозеев син, началник на окръг Мицфа (Мисфый – Самоков): той ги съгради, покри ги и встави вратите им, ключалките им и заворките им; той поправяше и стената при водоем Селах (и стени купели силоамли), срещу градската градина (ко верхограду цареву) и до стъпалата, които слизат от Давидовия град (и даже до степеней низходящихъ от града Давидова).
И до днес се носи славата на самоковските майстори железари, откъдето идва и името на града – Самоков.
Изворни порти са се намирали вече от източната страна и са били някъде около минералната баня. Давидовият град се е намирал на мястото на царския дворец, където днес е Националната галерия. Там до освобождението са били дворците на управителите (царете) на Румелия. След Изворни порти са Старите порти. За тях е писано и затова ще продължим по-нататък:
<3:16> След него поправяше Неемия, Азбуков син, началник на Бетцурския (Витсуровы) полуокръг (Враца), до Давидовите гробници (даже до ветрограда гроба давидова) и до изкопаното езеро (и даже до купели оудтроеныя) и до къщата на храбрите (дому Сильных). Това е зад хотел Шератон, около църквата Св. Георги.
<3:17> След тях поправяха левитите: Рехум, Ваниев син; до него поправяше, за свой окръг, Хашавия, началник на Кеилския полуокръг.
<3:18> След тях поправяха братята им: Бавай, Хенададов син, началник на Кеилския полуокръг.
<3:19> А до него поправяше Езер, Иисусов син, началник на Мицфа (Самоков), на втората част, срещу възхода към оръжницата на ъгъла.
<3:20> След него ревностно поправяше Варух, Забваев син, на втората част, от ъгъла до къщните врата на Елияшива, великия свещеник (около Патриаршията).
<3:21> След него поправяше Меремот, син на Урия, син Хакоцов, на втората част, от къщните врата Елияшивови до края на Елияшивовата къща.
<3:22> След него поправяха свещениците от околността (от поля Иорданска – Дунавската равнина).
<3:23> След тях поправяха Вениамин (от провинция Беника) и Хашув срещу своята къща; след тях поправяше Азария, син на Маасея, Ананиев син, до къщата си.
<3:24> След него поправяше Бинуй, син Хенададов, на втората част, от Азариевата къща до ъгъла и завоя.
Тук вече започва южната страна на крепостта Сердика:
<3:25> След него - Фалал, Узаев син, срещу ъгъла и кулата, която се издава от горния царски дом при тъмничния двор. След него Федаия, Парошов син.
<3:26> А нетинеите (монасите), които живееха в Офел (Офале – патриаршията), поправяха срещу Водни порти (до ул Витошка) към изток и до издадената кула. Някъде тук е идвал акведукта на крепостта Сердика, източно от ул. Витошка, затова портите там са се наричали Водни порти.
<3:27> След тях поправяха текойци, на втората част, от мястото срещу голямата издадена кула до Офелската стена.
<3:28> От Конски порти нататък поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.
Конски порти са се намирали западно от Витошка.
<3:29> След тях поправяше Садок, Имеров син, срещу къщата си, а след него поправяше Шемаия, Шеханиев син, пазач на Източни порти.
<3:30> След него поправяше Ханания, Шелемиев син, и Ханун, шести син Цалафов, на втората част. След него поправяше Мешулам, Берехиев син, срещу стаята си.
<3:31> След него поправяше Малхия, Хацорфиев син, до къщата на нетинеите и търговците, срещу Хамифкадски порти дори до ъгълната горница.
Хамифкадски порти в старата Славянска Библия са наречени “вратъ судныхъ”. Не знам дали строителите на Съдебната палата са спазили някаква стара традиция да я построят точно на това място, или е чиста случайност, но и през ХVІ век портите тук са се наричали Судныхъ.
След тях е ъгловата кула и стената завива на север и достига до Овчи порти.
<3:32> А между ъгълната горница и Овчи порти поправяха златари и търговци.
А ето как се е градило по времето на Ездра:
< > В съобщението, което пратиха до него, ето що бе написано: до цар Дария - всякакъв мир!
<5:8> Да знаеш, царю, че ние ходихме в Иерусалимската област при дома на великия Бог; градят го с големи камъни, а в стените турят дървета; тая работа върви бързо и успява в ръцете им.
И пак:
<6:3> в първата година на цар Кира, цар Кир даде заповед за дома Господен в Иерусалим: нека се гради дом на онова място, дето принасят жертви, и нека му се турят здрави основи; висината му - шейсет лакти, ширината му - шейсет лакти;
<6:4> три реда големи камъни, един ред дървета; а разноските нека се дават от царския дом.
Три реда големи камъни и един ред дървета?
Всеки добър археолог и историк може да ви каже дали през 5 век пр. н. е. се е строило по този начин. Пълен анахронизъм! Така се е строило през средновековието, та чак до 19 век.
Ето как с помощта на Книга Неемия направихме една обиколка около крепостта Сердика от ХVІ век. Разрушените и стени са били отново построени от българите, завърнали се от плен.
----------------------------------------------------
Давай! Как я, так и ти!
|
. Судя по всему – Брюгге – точно на польдерах 
.