Изход Моисея

37 И отправились сыны Израилевы из Раамсеса в Сокхоф до шестисот тысяч пеших мужчин, кроме детей;
38 и множество разноплеменных людей вышли с ними, и мелкий и крупный скот, стадо весьма большое.

От поречието на Кубан в град Синдика, през 14 век генуезка колония Мапа (Mapas) е било мястото за събиране на кубаните (българите). Тук са се стекли близо 600 000 “пешаци мъже, освен децата”. След това те са се отправили към Тмутаркан, столицата на Черна България. След разрива между кубани (българи) и хазарите, българите тръгват за Обетованата земя, откъдето са дошли преди 430 г (430 г. от идването на Авраам в Ханаан и 215 г. от преселването на Иаков в Египет).

40 Времени же, в которое сыны Израилевы обитали в Египте, было четыреста тридцать лет.
41 По прошествии четырехсот тридцати лет, в этот самый день вышло все ополчение Господне из земли Египетской ночью.

17 Когда же фараон отпустил народ, Бог не повел его по дороге земли Филистимской, потому что она близка; ибо сказал Бог: чтобы не раскаялся народ, увидев войну, и не возвратился в Египет.
18 И обвел Бог народ дорогою пустынною к Чермному морю. И вышли сыны Израилевы вооруженные из земли Египетской.

Тмутаркан на Черно море вече е извън Кубанската (египетската) земя и е в Боспорското царство.
От Тмутаркан, българите продължават за Етам:

20 И двинулись сыны Израилевы из Сокхофа и расположились станом в Ефаме, в конце пустыни.


Етам, или още Таман е в края на равнината (пустинята). Там свършва Таманският полуостров. Тук, в най-тясната част на полуострова, срещу Керченския пролив е бил станът на бегълците.

1 И сказал Господь Моисею, говоря:
2 скажи сынам Израилевым, чтобы они обратились и расположились станом пред Пи-Гахирофом, между Мигдолом и между морем, пред Ваал-Цефоном; напротив его поставьте стан у моря.

А ето как са написани тези топоними в Острожската Библия:
«Пихахирот» е «при дворю», «Мигдол» – «посред магдалы», «и морето» – «посред море», а Ваал-Цефон – «веельсепфону”

Прочетен по този начин, текстът придобива съвсем друг смисъл и отговаря на посочения от мен път. Таманскияг полуостров завършва в най-северозападна си част с един много тесен дял суша, където Керченският пролив е най-тесен. Точно отсреща, на другия бряг е Кримският полуостров с град Керч (в древността Пантикапей). Другото име на Пан е било Бал, Бел, или Бул. Това може да се види и при промяната на името на нашият град Пловдив през вековете. Едно от имената му, упоменат от Франсоа Рабле в неговата незаменима книга “ Гаргантюа и Пантагрюел” е Панеропол, или Пенеропол. Това означава “Град на Пан”. Булбудева (Пулпудева) пък е “Двамата (Би, Бу) Бел и Дева”, Филипопол (Бели град, Град на Бел). Пан (гр) е станал на Ваал (Бал) на еврейски, а “тикапей” ТCPN в “СЕПФОНУ” СПТН, което е едно и също. Редакторите на днешната библия са премахнали “посред море” и на негово място са измислили неизвестните топоними Пихахирот и Мигдол, които днес може да видим единствено на библейските карти, показващи Изхода на Моисей. Допускам още, че при по-късна редакция на мястото на Пихахирот е стояло името на Фанагория. Това селище се е намирало на Таманския полуостров, между Черно и Азовско море, срещу Крим и историята му е пряко свързана с народи като синди, сармати, евреи, хазари и българи.
Тук народът на Моисей е застигнат от фараона и неговата армия и се случва чудото с преминаването на Червено море. Фоменко и Носовски прокарват теорията, че народът на Моисей минава по замръзналият пролив на морето. След преминаването на пролива, войските на фараона тръгват подир Моисей, но по средата на пътя, (според Иосиф Флавий) изведнъж замалява дъжд със силни гръмотевици. От дъжда ледът в пролива се разтопява и войската на фараона потъват в морето. След това чудно избавление Моисей продължава напред през Кримския полуостров.

22 И повел Моисей Израильтян от Чермного моря, и они вступили в пустыню Сур; и шли они три дня по пустыне и не находили воды.
23 Пришли в Мерру - и не могли пить воды в Мерре, ибо она была горька, почему и наречено тому месту имя: Мерра.

След като излизат от Кримският полуостров през теснината между Каркинтския залив на Черно море и езерото Сиваш, бегълците навлизат в руските степи (пустинята Сур). Точно там са т. н. Алешковски пясъци и при преминаването им три дни народът не е могъл да намери вода. Най-накрая те пристигат при река Днепър. Херодот я нарича Борисофен, а после получава името Данаприс, което е едно и също. Дана, Дуна е просто река, а другото ими е Борис – Борисова река, или река Борис. Така в еврейското име Мера, може да прочетем Бора, защото ако текстът е бил преди това на гръцки, буквата “Б” е била заместена с “М”. Дали името си Борис не идва от Аспар рекс, което също е анаграма на името Борис рекс (цар)? Нищо чудно, щом като и най-големият град на устието на тази река също е бил кръстен от българските изселници. От това, че реката е била горчива, градът е наречен от “горесть” в Херсон (Герсон).

27 И пришли в Елим; там было двенадцать источников воды и семьдесят финиковых дерев, и расположились там станом при водах.

Какво се крие под този топоним - Елим? Като погледнем на картата по пътя на Моисей към Обетованата зема след устието на Днепър и град Херсон следва лиманът на река Южен Буг. Тук, край водите му е бил лагера на българите.

1 И двинулись из Елима, и пришло все общество сынов Израилевых в пустыню Син, что между Елимом и между Синаем, в пятнадцатый день второго месяца по выходе их из земли Египетской.

След преминаването на лимана на река Южен Буг, те продължават да вървят на запад към река Днестър. Тук става чудното нахранване на народа с пъдпъдъци и маана. Степите на Украйна се славят с големите си ята от пъдпъдъци, които тук се събират през есента и пролетта, когато трябва да отлитат та юг, или пристигат оттам. Мааната е нашенската суграшица, или ситни заледени зърна, които падат рано сутрин вместо роса. Тях са ги събирали за да ги използват наместо вода и са омесвали брашното си с тази вода.

1 И двинулось все общество сынов Израилевых из пустыни Син в путь свой, по повелению Господню, и расположилось станом в Рефидиме, и не было воды пить народу.
2 И укорял народ Моисея, и говорили: дайте нам воды пить. И сказал им Моисей: что вы укоряете меня? что искушаете Господа?
3 И жаждал там народ воды, и роптал народ на Моисея, говоря: зачем ты вывел нас из Египта, уморить жаждою нас и детей наших и стада наши?
4 Моисей возопил к Господу и сказал: что мне делать с народом сим? еще немного, и побьют меня камнями.
5 И сказал Господь Моисею: пройди перед народом, и возьми с собою некоторых из старейшин Израильских, и жезл твой, которым ты ударил по воде, возьми в руку твою, и пойди;
6 вот, Я стану пред тобою там на скале в Хориве, и ты ударишь в скалу, и пойдет из нее вода, и будет пить народ. И сделал так Моисей в глазах старейшин Израильских.
7 И нарек месту тому имя: Масса и Мерива, по причине укорения сынов Израилевых и потому, что они искушали Господа, говоря: есть ли Господь среди нас, или нет?

Следващата спирка е бил град Бендера (Рефидим) и тук отново българите останали без вода. Фоменко изказва хипотезата, че водата навярно е била заразена от върлувалата през тези години чумна епидемия и е било трудно да се намери чиста вода за пиене на това множество от хора и животни. Тук виждате и как е дадено названието на областта Бесарабия и на град Кишинев, който означава “изкушение”.

1 В третий месяц по исходе сынов Израиля из земли Египетской, в самый день новолуния, пришли они в пустыню Синайскую.
2 И двинулись они из Рефидима, и пришли в пустыню Синайскую, и расположились там станом в пустыне; и расположился там Израиль станом против горы.
3 Моисей взошел к Богу на гору, и воззвал к нему Господь с горы, говоря: так скажи дому Иаковлеву и возвести сынам Израилевым:

На третият месец от Изхода, народът напуска Бендера и продължава на югозапад, преминава реките Прут и Серет и пристига в Синая. Синая се намира в Южните Карпати и на около 100 км. северно от Букурещ. Тук на върха на планината Моисей получава десетте божи заповеди.

1 И изрек Бог все слова сии, говоря:
2 Я Господь, Бог твой, Который вывел тебя из земли Египетской, из дома рабства;
3 да не будет у тебя других богов пред лицем Моим.
4 Не делай себе кумира и никакого изображения того, что на небе вверху, и что на земле внизу, и что в воде ниже земли;
5 не поклоняйся им и не служи им, ибо Я Господь, Бог твой, Бог ревнитель, наказывающий детей за вину отцов до третьего и четвертого рода, ненавидящих Меня,
6 и творящий милость до тысячи родов любящим Меня и соблюдающим заповеди Мои.
7 Не произноси имени Господа, Бога твоего, напрасно, ибо Господь не оставит без наказания того, кто произносит имя Его напрасно.
8 Помни день субботний, чтобы святить его;
9 шесть дней работай и делай всякие дела твои,
10 а день седьмой - суббота Господу, Богу твоему: не делай в оный никакого дела ни ты, ни сын твой, ни дочь твоя, ни раб твой, ни рабыня твоя, ни скот твой, ни пришлец, который в жилищах твоих;
11 ибо в шесть дней создал Господь небо и землю, море и все, что в них, а в день седьмой почил; посему благословил Господь день субботний и освятил его.
12 Почитай отца твоего и мать твою, чтобы продлились дни твои на земле, которую Господь, Бог твой, дает тебе.
13 Не убивай.
14 Не прелюбодействуй.
15 Не кради.
16 Не произноси ложного свидетельства на ближнего твоего.
17 Не желай дома ближнего твоего; не желай жены ближнего твоего, ни раба его, ни рабыни его, ни вола его, ни осла его, ничего, что у ближнего твоего.

Следва