|
Наставката “-ар”
“-ар” е една от старите и естествени за българския език наставки. Среща се и в сърбохърватския език, а на Запад в германските и романските езици преминава съответно в “ер” и “ор”.
За нейната “старост” в българския език говорят думи като жътвар, винар, хлебар, брашнар, овчар, козар, говедар и др. , а за нейната честа употреба – следният (не изчерпателен) списък от думи, в които тя участва:
Аптекар, баничар, биволар, билкар, боляр, ботушар, брашнар, бръснар, бубар, бъчвар, винар, воденичар, вратар, вретенар, въглищар, гайдар, говедар, господар, градинар, гробар, грънчар, гуслар, гъбар, гъдулар, дървар, железар, жътвар, звънар, зидар, златар, знахар, каменар, камилар, каруцар, катунар, керемидар, килимар, клисар, ключар, кожар, кожухар, козар, колар, коледар, коняр, кошничар, кравар, краставичар, кучкар, лекар, леяр, лихвар, лодкар, мамалигар, медникар, мелничар, месар, мечкар, митничар, млекар, нестинар, ножар, обущар, общинар, овощар, овчар, огняр, оризар, печатар, пивовар, пилещар, писар, планинар, пожарникар, помияр, птичар, пчелар, пъдар, ратар,рибар, рудар, свинар, сладкар, соколар, стражар, стругар стъклар, тепавичар, точилар, тухлар, тъпанар, хлебар, цигулар, часовникар, чергар, чизмар, шапкар
В думи като баничар, бъчвар, кожухар, килимар, шапкар и др. наставката “-ар” носи смисъл на “човек, който прави”, “правещ”: баничар е “човек, който прави баници”, “правещ ба¬ници”; кожухар е “човек, който прави кожуси”, “правещ кожу¬си”; шапкар е “човек, който прави шапки”, “правещ шапки”, и т.н.
В думи като билкар, бръснар, градинар, дървар, златар, козар, тепавичар и др. наставката “-ар” има смисъл на “човек, който се занимава с”. Така билкар е “човек, който се занимава с билки”; бръснар е “човек, който се занимава с бръснене”; гра¬динар е “човек, който се занимава с градини”(обработва гради¬ни, гледа градини, работи в градини); козар е “човек, който се занимава с кози”(гледа кози); и т.н.
Има и думи като “цигулар”, които могат да означават както “човек, който прави цигулки”, така и “човек, който сви¬ри на цигулка”.
Разглеждайки думата “българи” в контекста на изброе¬ните по-горе във връзка с вариантите на думата “булга” евро¬пейски езици, трябва да вземем предвид и наставката “-ар”. Тя се среща и в сръбския език с почти същата роля. В немски съот¬ветната наставка “-ер” (в думи като Schuler, Lehrer, Dichter, Schreiber, Singer, Schlosser, Fischer, Schriftsteller, Arbeiter, Mah¬ler, Mueller, Schuhmacher и др.) има смисъл, подобен на българ¬ската наставка “-ар”. Подобно е положението и в английския език.
|
))
Хошеутовский хурул - один из немногих исторических памятников буддизма, священное место для паломничества, находящийся в Астраханской области в селе Речном, реставрируется. В течение ближайших трёх лет он будет восстановлен. Такое решение принято в рамках реализации мероприятий, посвящённых Году Российской истории. Реставрация осуществляется за счёт средств федерального бюджета - Министерство культуры России выделяет на эти цели 46 миллионов рублей.
и с годами э.э.э. скажем круг и серпообразный предмет на шпилях хурулов становятся всё жирнее и жирнее. а скат крыши всё вычурнее и вычурнее..и если те далёкие буддисты во всяких Монголиях говорят что такая кровля- защита от землетрясений. то в Калмыкии землетрясений нет и не было..степь да солончаки..да какая то сцуко им 12 км Волги подарила..мой вывод--хурулы 200летней давности снаружи ничем особым от православного храма не отличаются..а сегодняшние--совсем непохожи....а были ли хурулы ТОГДА ВООБЩЕ??