НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ПРЕДГОВОР
Йордан Табов
С настоящата книжка поредицата Брегалница отново дава трибуна на мнения и изследвания в подкрепа на автохтонната теория за произхода на българите. Сред представените в нея материали откъсът от книгата на Стефан Захариев заслужава специален коментар. Очевидно авторът й не е школуван историк, но също така е очевидно, че на базата на знанията и интересите си с неуморни усилия е успял да създаде един полезен за науката труд. Дългогодишните му наблюдения върху населението на западните части на Тракия са оформили у него убеждението, че българите са старо местно население в този регион, отпреди идването на гърци в него. Доводите, с които го аргументира, от днешна гледна точка изглеждат не само недостатъчни, но и до голяма степен наивни. Последният факт обаче не бива да ни води към прибързани изводи. В писаното за старата българска история в средата на ХІХ в. дори от водещите историци има доста наивни елементи, и, което е по-важно, дълбоки предразсъдъци, а именно тях – благодарение на изследоваелския си опит и здравата си логика – е успял да избегне Стефан Захариев.
Документите за старата българска история и за произхода на българите на пръв поглед изглеждат много малко. Но ако подходим без предубеждение, ще се убедим, че това не е съвсем вярно. Може би мнозина биха се учудили на твърдението, че сведения и документи всъщност има, но се считат за "недосто¬верни", късни по произход, "патриотични измислици".
Анализът показва, че ценностната класификация, която им е определена в рамките на историческата наука на ХІХ-ХХ век, почива на двойни стандарти.
Защо за живелия в Испания Ел Греко се подразбира от само себе си, че е грък, а Булгаран, войвода на готското кралст¬во Септимания в същия регион на Европа, "очевидно" е "вестгот", от източно-германски произход? Защо са свързани с Гърция Теофан Грек и Максим Грек, а не е българин Булгарик, споменат в надпис от края на VІ в. в испанската провинция Бетика, за когото също се счита, че "очевидно" е вестгот?
Съвременната официална версия за старата история на българите е изградена почти изцяло върху византийски хроники. Трябва обаче да не се забравя, че те са достигнали до нас в деформиран вид. Х. Хунгер, който е един от най-изтъкнатите специалисти по византология, в книгата си "Империя на ново сре¬дище" пише, че:
1) Голяма част от гръцките ръкописи, запазени до днес и представляващи свидетелства за античната и византийска лите¬ратура в цялост, произхожда от XV-XVI в.
2) Много от тях са дело на западни писатели.
3) Значителна част от текстовете от този период произ¬хождат от емигриралите от Крит на Запад византийци; някои от тях са се препитавали от преписване и от търговия с ръкописи. "За да направят по-атрактивни кодексите, спасени от Византия или измъкнати по някакъв друг начин, те са ги допълвали, поня¬кога успешно, с липсващи начални и крайни листове, измислени заглавия и везано писмо, подменяли са имената на авторите и са се опитвали да пробутат фалшификати за съчинения на антични¬те автори." – пояснява Хунгер.
Предвид всичко това подозрение буди фактът, че някои от сведенията за произхода на българите във византийските хро¬ники носят явни белези на късни интерполации.
Констатираното от Хунгер състояние на изворите за най-старото българско минало показва двойните стандарти, с които едни документи се изваждат от употреба заради "късен" произ¬ход, а други, писани по същото време или след тях, се използват безрезервно. Налице е различно отношение, с което официална¬та историческа школа на ХІХ-ХХ в. подхожда към документите и фактите, лежащи в основата на възприетата в нашата наука теория за най-старата българска история. Всичко това говори за необходимост от нови, критични изследвания, които отговарят на нивото на съвременната наука.
Тезата за автохтонния произход на българите е стара – въпреки усилията да бъде заличена, можем да я проследим в до¬кументите от миналото. Тук е достатъчно да кажем само, че за много византийски автори всъщност античните пеони и мизи са българи – факт, който в наши дни се преиначава със същата сло¬весна еквилибристика, с която българите край Вардар, Охрид и Битоля се обявяват за македонци.
Истината за произхода на българите и за старата им ис¬тория трябва да бъде търсена с непредубедено отношение и с научни методи. Прекъснатата с груб политически натиск акаде¬мична дискусия, водена от учени като Ганчо Ценов и Георги Сотиров, трябва да продължи.
Февруари 2006 Съставителят
