есть болгарский вариант

Константин говорил якобы, а потом Святослав

Тут середица земли моей!

Cередица - Mediolanum!

The Amphitheatre of Serdica (Latin: AMPHITEATRUM SERDICENSE; Bulgarian: Амфитеатър на Сердика, Amfiteatar na Serdika) was an amphitheatre in the Ancient Roman city of Ulpia Serdica, now Sofia, the capital of Bulgaria.

https://en.wikipedia.org/wiki/Amphitheatre_of_Serdica


Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е Сердонполис (Σερδών πόλις),<7> гърцизирано име, латинизирано в civitas Serdensium.<8> То означава „град на сердите“, тракийската народностна група, обитавала областта в Класическата Античност.

Император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика („сердийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на Сердика. И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат на монети, сечени в града през римската епоха.

Вероятно след присъединяването на града към България в началото на 9 век се появява и името Средец. То изглежда е неточна славянска транскрипция на Сердика, като в същото време отразява и значението „среда“, от централното разположение на града в Софийското поле, както и възможното значение на среден/централен град на сердите.

В гръцки източници от този период се използва и името Триадица. Произходът му не е изяснен, като е възможно то да е неточна транскрипция на Средец (първата гласна в Средец е ят и името може да се произнася и като Срядец). Възможно е също 'Триадица' да произлиза от названието 'Средица' (произнасяно в славянската езикова среда като 'Стредица/Стреадица') с изпуснато начално 'С' (като резултат от езиковото развитие Сердика-Средика/Стредика-Средица/Стредица или, алтернативно, Сердика-Сердица-Средица/Стредица). Друга предлагана възможност, която се отхвърля от повечето съвременни автори, е наименованието да идва от Света Троица (Αγία Τριάδα) по името на неизвестна днес църква в града.

През 14 век градът започва да се споменава и като София, от името на катедралната църква „Света София“, която, разположена на възвишение извън източната порта на стените, по това време доминира градския пейзаж.

Името София е регистрирано в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., в кореспонденцията на дубровнишки търговци около 1350 г., както и във Витошката грамота на цар Иван Шишман от края на века. В тези документи областта и жителите продължават да се наричат и Средечки,<9> а името Средец продължава да се използва спорадично до първите години след Освобождението.

След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F