Называется "Галльское Евангелие. Иная история Европы". В ней достаточно подробно изложена версия, что евангельские (и библейские) события происходили в Европе: в Галлии, Иберии, Италии…

Некоторое время назад тема дискутировалась на форуме в связи с появлением в сети фильма с довольно поносным названием "Код Библии взломан…" Конечно, никаких кодов Библии я не ломал, поэтому предлагаю книжную ипостась исследования как более взвешенную и однозначно авторскую.
Понимаю, что участникам этого форума более близка позиция Фоменко/Носовского по локализации евангельского сюжета в Византии, но, возможно, галльская версия в сформулированном виде не столь уж сильно противоречит классической новохронологической.

Книга точно продается в Доме книги на Арбате и их интернет-магазине:

http://www.mdk-arbat.ru/bookcard?book_id=819332

Замечательно, что она вышла. Но для потенциальных покупателей надо приводить хотя бы вступление и содержание.

Ну, я просто подумал, что и так уже достаточно подробно изложил свои взгляды на предмет вот в этой теме:

http://chronologia.org/cgi-bin/dcforum/dcboard.cgi?az=read_count&om=10851&forum=DCForumID14&viewmode=threaded

Посему, чтобы меня на форуме не было слишком много, я и решил не утяжелять сообщение перечнем затронутых тем. А основной посыл сформулировал в головном постинге: книга про то, что евангельская история разворачивалась в Европе, а не на Ближнем Востоке.

Который из "Код библии взломан"? Вы который в очёчках или который его оппонент? Просмотрю фильм до конца, пока пробежал скоренько, хотелось бы пообщаться, надеюсь Вы не против?

Угу, тот самый. Который в очочках.

Фильм смотреть не очень советую. Он скучноват. Первый блин оказался комом по многим причинам.

Лучше книжку прочтите. Там все по полочкам разложено. Кроме того, лингвистическую часть практически невозможно оценить на слух. Когда видишь это дело на бумаге, как-то оно веселее воспринимается.

А пообщаться - это всегда запросто. Либо на этой площадке, либо на суперновуме.

>А пообщаться - это всегда запросто. Либо на этой площадке,
>либо на суперновуме.

Щикккарно...ну тогда можно ещё пару наводящих вопросиков, чтобы настроиться на Вашу волну? Какое у Вас образование и откуда Вы добывали материал для книги?

Если интересно, можете почитать, для знакомства с моими изысканиями, здесь на форуме в этой ветке в темах "25 Человек в первом веке", "Варяги", "Двуглавый орел - герб Японии", "книга про египет", "Ушкуйники", "Вопросы о грузии", "Тайна Колизея" дополнение", "Евреи, иберы, иверы - история Южной Европы.", "Запорожские казаки" ну и ещё где-то что-то должно быть моего. Будем считать, что я представился.

Не знаю, как мое образование поможет Вам настроиться на мою волну, но уж, ежели интересно, пожалуйста: образование у меня филологическое.

А материал для книги я добывал, читая книжки на разных языках и путешествуя.

Замечательно, мне путешествовать не удаётся, но то что видел на Украине и в России, просто убивает наповал своей фальшью и "творчеством" "реставраторов". Прочитал по Вашей ссылке, что галлы - это славяне, у меня есть немного другое мнение, что галлы - это голландцы. Ну и про христианство согласен с Вами, это порождение европейского новодела - Франции...На данный момент пользуюсь практически исключительно данными интернета. Причём блоки расследований иногда приводят к довольно болезненным для моего устоявшегося мировоззрения корректировкам, поэтому думаю, что книга - это не лучший выбор...А если завтра Вас убедят новые факты и исследования, неужели будете писать опровержение на свою книгу? Так что я наверное всё-таки посмотрю фильм, ну и, наверное, после просмотра серии буду общаться с Вами более предметно.

Про евреев западной европы начал писать, но бросил. Так, вешки пока набросаю: рефаимы - неандертальцы, евреи - первые европейцы но пришли они всё-таки из Палестины, через северную африку, новый и ветхий заветы - не имеют ничего общего, христианство - порождение XVIII века, пока наверное всё...

>Причём блоки расследований иногда приводят к
>довольно болезненным для моего устоявшегося мировоззрения
>корректировкам

Скунк69 (как Вас по имени-отчеству?), не желаете почитать книжицу "Романовы на южном берегу Крыма"?


http://livehistory.ru/library/cat_view/9-knigi.html

Хотелось бы продолжить дискуссию о времени присоединения Крыма к России. Если не боитесь, что это будет болезненно для Вашего устоявшегося мировоззрения.

>Скунк69 (как Вас по имени-отчеству?), не желаете почитать
>книжицу "Романовы на южном берегу Крыма"?

Скунк69 зовут Сергей Александрович, книжку почитать наверное желаю, но сами видите, что в последнее время либо исследую что-то, а на это не менее 3-6 дней уходит часов по 13-18, либо пытаюсь урывками общаться. К диалогу всегда готов и если не сложно, то приводите заинтересовавшие Вас отрывки из книги, и будем разбираться предметно. За все 23 года моих самостоятельных исследований последние года 3 перечеркнули процентов 60 из того, что накопал за предыдущие 20 лет, так что я меняюсь, седьмая седмица влияет на меня, и я становлюсь быть готовым к крутым поворотам и неожиданным результатам, карма...

P.S. Штудирую и переосмысливаю кумира моего детства Ганса Дельбрюка, думаю результаты будут скоро готовы, может даже к середине лета, стал хитрым, пишу отдельно и выкладывать буду большими кусками.

>К диалогу всегда готов и
>если не сложно, то приводите заинтересовавшие Вас отрывки из
>книги, и будем разбираться предметно.

Сергей Александрович, отрывки приводить проблематично из-за невозможности скопировать текст, да и смысла в этом нет никакого - книга и так небольшая, всего 69 страниц вместе с обложками. Главу "Ореанда в Крымскую войну 1854-55 гг" (стр. 28-34) осилите?

Александр Ильич, не могу обещать, но постараюсь за выходные осилить. Сейчас, например параллельно с Дельбрюком штудирую войну за независимость сши, даже не представляете насколько лжива история образования этого конгломерата, какие-то зачатки появления там чего-то напоминающего государственность появляются только в 10-х годах Х1Х века, а войны за независимость...вообще не было, чистый полёт фантазии и псевдоисторическая развлекательно-патриотически-рекламно-пропагандистская литература, даже в 1813 году штаты были каждый сам за себя и всё идёт к тому, что сша с ноля образовывалась в гражданскую войну, а то, что представлялось как события войны за независимость - вольная перепевка местных событий времён наполеоновских войн Х1Х века, жесть полная...

Предполагаю, что негры свободно проживали в Северной Америке до прихода англичан. Порабощены они были только в середине XIX века в результате войны 1861-65 гг, основной причиной которой лицемерно названа борьба за отмену рабства.

>Предполагаю, что негры свободно проживали в Северной Америке
>до прихода англичан. Порабощены они были только в середине
>XIX века в результате войны 1861-65 гг, основной причиной
>которой лицемерно названа борьба за отмену рабства.

:7 А не было негров в Северной Америке, так же как и якобы "уничтоженных" индейцев на Карибских островах, если негров и везли, то везли на пустые острова без населения, хуже того, негры и сами заселяли эти острова, тупо приплывали и селились, и чёрные корсары завозили своих соплеменников поболе европейских "канализаторов", так что конкуренция работорговцев была полностью равноправной, да и плавсредства североафриканских корсаров ничуть не уступали европейским, а вот уже тех негров которые жили на карибах европейско-креольские корпорации флибустьеров и буканьеров уже и третировали. Легенда об исключительно европейском пиратстве на карибах возникла довольно поздно, годах в 30-40-х Х1Х века, когда ниггерские карибские острова были поделены белыми европейскими братьями между собой, а с Африки стали возить только тогда, когда местные ниггеры вошли в состав "цивилизованных европейских колоний", где уже нельзя было обращаться с неграми, как с животными, а в ничейной Африке было ещё можно, вот оттуда в течение последующих лет 40-50 негров и подвозили, а то что африканские негры не были приспособленны к американским условиям и уступали карибским неграм по всем параметрам, нивелировалось дешевизной африканов и доступностью. Америка вообще была пустой, колоссальные сибиреобразные площади с микроскопическим населением. Никакого централизованного открытия и заселения не было, абсолютно хаотичное и бесконтрольное переселение кого попало, куда попало. Негры в небольшом количестве паслись во французских колониях побережья Луизианы, а вот после окончания наполеоновских войн, и захвата и покупки номинальных безлюдных владений Испании и Франции, пошла закачка ниггеров в плодородные южные пустыни Северной Америки. Не знаю, как уж там с Африкой и якобы с обезлюживанием её многострадальной усилиями злых европейских работорговцев, но то что в основном мириканские ниггеры выходцы с Карибских островов, по крайней мере для меня, становится понятным.

А гражданская война в сше была вовсе и не гражданской, южные штаты - это полусамостоятельные дикие образования с абсолютно разнородным населением, где белые банды креолов террором контролировали ниггерское большинство, ку-клукс-клан точно такое же сообщество как масоны, карбонарии или якобинцы, обычная партия власти там, где центральной власти не было, не зря у неё название было КОНФЕДЕРАЦИЯ, а сша - это в подавляющем большинстве европейские переселенцы не имеющие ничего общего с американским населением южных штатов. Так что гражданская война это колониальная война, которую вели нищие разбухшие от бесконечных европейских переселенцев объединившиеся для совместного грабежа северные штаты против жирных автохтонных южных штатов, обычная англо-бурская война, только в америке, а все эти "унесённые негром" обычное централизованное оболваниванивание населения человеческой помойки именуемой сша...

Интересная версия, но пока бездоказательная. Прежде, чем излагать свою версию, надо доказать, что официальное изложение событий несостоятельно в том-то и том-то. В своё время ПЛ обратил моё внимание на данные о демографии США, за что я ему искренне благодарен.
http://chronologia.org/cgi-bin/dcforum/dcboard.cgi?az=show_thread&om=14297&forum=DCForumID2&omm=4&viewmode=threaded

К сожалению он не стал развивать эту тему, и у меня до неё руки всё никак не доходят. И хотя речь шла о европейских переселенцах, то же самое касается и доставки негров. Я полагаю, что парусные суда, курсировавшие в 18-19 веке между Африкой и Северной Америкой, просто не могли перевезти в Америку много негров. Но это надо ещё рассчитать. Если удастся найти нужные данные.

Сергей Александрович, строя предположения, Вы учитывали данные о численности населения? У Вас есть данные о численности негров, проживавших в Северной Америке в 19 веке? Сколько негров, по Вашему мнению, проживало на Карибских островах?

Категорически не согласен с утверждением: "Америка вообще была пустой, колоссальные сибиреобразные площади с микроскопическим населением". Свято место пусто не бывает.

>Интересная версия, но пока бездоказательная.

Всё правильно, нет времени на доказательства, просто аккумулирую знания и выдаю их "на гора", а там, личное дело каждого верю-не верю.

>К сожалению он не стал развивать эту тему, и у меня до неё
>руки всё никак не доходят. И хотя речь шла о европейских
>переселенцах, то же самое касается и доставки негров. Я
>полагаю, что парусные суда, курсировавшие в 18-19 веке между
>Африкой и Северной Америкой, просто не могли перевезти в
>Америку много негров. Но это надо ещё рассчитать. Если
>удастся найти нужные данные.

О динамике численности роста негров на карибах есть данные по различным островам, полазьте хотя-бы по педие в режиме "ссылка за ссылкой", пытался хранить ссылки в истории, но бросил это занятие, уже через неделю нужную ссылку в потоке просто невозможно найти.

>Категорически не согласен с утверждением: "Америка вообще
>была пустой, колоссальные сибиреобразные площади с
>микроскопическим населением". Свято место пусто не бывает.

бывает.

>Ну, я просто подумал, что и так уже достаточно подробно
>изложил свои взгляды на предмет вот в этой теме:
>
>http://chronologia.org/cgi-bin/dcforum/dcboard.cgi?az=read_count&om=10851&forum=DCForumID14&viewmode=threaded

В то время я редко заходил на форум.
А аннотация к книге нужна в любом случае. Или хотя бы ссылка на Вашу тему на форуме. Приводимая в интернет-магазине информация о книге вряд ли вызовет желание раскошелиться.

Код товара: 819332
Вид товара: Книги
Рубрика: История христианской религии и церкви в целом.
Целевое назначение: Научно-популярное издание для взрослых
ISBN: 978-5-600-00307-1
Серия: Несерийное издание
Издательство: Неизвестное издательство
Год издания: 2014
Количество страниц: 336
Тираж: 1000
Формат: 70х100/16

Что касается Ваших гипотез, Вы рассматривали Париж как Новый Рим? Что можете сказать о Трире? Что-то современный Трир не шибко похож на "Северный Рим".

В моей версии Париж - это Иерусалим, а не Новый Рим.

Трир - место очень интересное. Там царица Елена жила, как до раскопок в Иерусалиме, так и после. И именно туда приперла большую часть обретенных реликвий, включая древо креста Господня. А еще в Трире один интересный святой жил по имени Кириак. Который, как нам говорят, ну никакого отношения к Иуде Кириаку, который помогал царице Елене искать реликвии Страстей, не имеет.

А еще в Трире апостол Матфей похоронен. Не тот, который евангелист, а тот, которого выбрали вместо самоубившегося Иуды.

>В моей версии Париж - это Иерусалим, а не Новый Рим.

Я это прекрасно понял. Вопрос был не о том, что написано в книге, а о том, рассматривали ли Вы иные варианты.
Если Париж - это Иерусалим, то какие города по-вашему являются Старым и Новым Римом?

С Римом и римлянами в Новом Завете вообще чудеса. Начиная вот с этого места:

Если оставим Его так, то все уверуют в Него, и придут Римляне и овладеют и местом нашим и народом (Иоанн, 11:48).

Так и тянет задать нелицеприятный вопрос: а что, римляне еще не пришли и не овладели? А кто ж тогда Пилат и что он забыл в Палестине?

Посему в новозаветном контексте ответить на вопрос, какой город (и город ли вообще) является Римом, не так просто. А уж про Новый Рим в НЗ точно речи не идет, посему этот вопрос остался для меня за периметром.

Поэтому давайте для точности определимся: Рим Нового Завета - это город? Территория?Империя? Вероисповедание?

>Поэтому давайте для точности определимся: Рим Нового Завета
>- это город? Территория?Империя? Вероисповедание?

Я свою позицию выразил: http://technic.itizdat.ru/users/%D0%90%D0%9A%D0%BE%D1%80?&Start=10
Если что-то не понятно, могу уточнить. Вопрос в том, хотите Вы со мной спорить или нет?

А чего спорить-то? Ваша локализация библейских событий не сильно далека от моей. Только я считаю, что ветхозаветные люди шли со стороны Испании (Иберии, страны иберов/евреев) и, пройдя Галлию/Галилею (которая включала в себя не только нынешнюю Францию, но и всю северную Италию, Бельгию, часть Германии и Швейцарии), двигались в сторону Иудеи. Вполне допускаю, что при написании Евангелий город фарисеев (паризиев) мог быть совмещен с Иерусалимом, а в реальности это были два разных города. Кстати, про Галилею я что-то у Вас ничего не нашел. Может, слишком быстро читал.

>Кстати, про Галилею я что-то у
>Вас ничего не нашел. Может, слишком быстро читал.

Галилея = Галлия. Кана Галилейская = Канны в Галлии. Скорее всего Галилея, о которой говорится в Библии, была на территории современной Италии. Но не исключаю и Францию.

В книге я об этом не писал, поскольку это не моя идея и ничего нового к ней я пока добавить не могу.

>А чего спорить-то? Ваша локализация библейских событий не
>сильно далека от моей.

:) :) :)

От Парижа до Рима по прямой 1100 км. И ещё куча принципиальных "мелочей". Действительно, и о чём тут спорить? :)

По крайней мере, от Парижа до Рима значительно ближе, чем от обоих этих пунктов до сконструированного в 19-м веке ближневосточного Иерусалима (ака Эль-Кудс).

Принципиальность же в мелочах возникает не сама по себе, а вследствие принципиальности (или мелочности?) носителей определенного знания. Все ведь зависит от настроя: кто-то ищет точки соприкосновения, а кто-то - точки отторжения.

Мне, например, импонирует, что Ваша локализация библейских событий близка моей. Вы точно так же говорите об Италии и Франции (если Галлия для Вас Галилея) как местах, где разворачивались ветхо- и новозаветные действа. А то, что Вы считаете Иерусалимом Рим, а я - Париж, так это уже вещи, которые можно обсуждать.

А вот спорить смысла, на мой взгляд, нет. Потому как истина, вопреки расхожему суждению, рождается совершенно точно не в тупом противостоянии, чем спор, по большому счету, и является.

>По крайней мере, от Парижа до Рима значительно ближе, чем от
>обоих этих пунктов до сконструированного в 19-м веке
>ближневосточного Иерусалима (ака Эль-Кудс).

Замечательное слово "сконструированного". А Ваша версия зачем конструировали?

>Принципиальность же в мелочах возникает не сама по себе, а
>вследствие принципиальности (или мелочности?) носителей
>определенного знания. Все ведь зависит от настроя: кто-то
>ищет точки соприкосновения, а кто-то - точки отторжения.

Неправильный момент, даже от различного прочтения одной буквы смысл понятия меняется кардинально, Вам это должно быть известно лучше, чем мне. Мелочи важны, целое - это лишь совокупность мелочей. 3 волоса на голове - это мелочь, 3 волоса в супе - это уже повод для скандала :7

>Мне, например, импонирует, что Ваша локализация библейских
>событий близка моей. Вы точно так же говорите об Италии и
>Франции (если Галлия для Вас Галилея) как местах, где
>разворачивались ветхо- и новозаветные действа. А то, что Вы
>считаете Иерусалимом Рим, а я - Париж, так это уже вещи,
>которые можно обсуждать.

Насколько я понял Галлия-Голландия, Иудея-Юдланд-Ютландия, Утрехт-Юдрейхт-Иудейское царство в Недерштихте-Назарете Вам совсем не импонирует? Вы считаете нужным это обсуждать?

>А вот спорить смысла, на мой взгляд, нет. Потому как
>истина, вопреки расхожему суждению, рождается совершенно
>точно не в тупом противостоянии, чем спор, по большому
>счету, и является.

Ваша точка зрения на процесс рождения истины?

P.S. Отсмотрел 1 час 18 минут фильма, впечатления хорошие, ничего противоестественного пока нет, но фраза, типа:"Где там Исус столько лет мог проповедовать" несколько насторожила, почитайте что-ли про бабизм или про секты Х1Х века, это были сугубо локальные явления на ограниченной территории, любая религия, до признания её инструментом государства, либо национальной принадлежностью, очень тяжело распространяется и охватывает мизерные пространства. И перемещения были связанны с огромными трудностями, лекстричек с ерапланами чёйта небыла тадысь, да и дороги гавно-гавном были, и лесистостью Европа, даже в XVIII веке, больше нынешнюю Сибирь напоминала, и народишку мизер было. Есть в общем претензии, но пока до конца не досмотрю, оставлю их при себе.

>А вот спорить смысла, на мой взгляд, нет. Потому как
>истина, вопреки расхожему суждению, рождается совершенно
>точно не в тупом противостоянии, чем спор, по большому
>счету, и является.

Наглядный пример того, как рождается недопонимание. Для меня спор - это и есть обсуждение, а не тупое противостояние. Видимо благодаря нашему телевидению слово спор для Вас утратило свой первоначальный смысл.

Я не ищу точек отторжения, а совсем наоборот. Но я не могу обсуждать Вашу книгу, не зная толком, о чём в ней идёт речь. А мою книгу Вы можете спокойно прочесть и высказать свои замечания. Поэтому инициатива должна исходить от Вас, если Вы желаете спорить (дискутировать, обсуждать имеющиеся противоречия).

>Я не ищу точек отторжения, а совсем наоборот. Но я не могу
>обсуждать Вашу книгу, не зная толком, о чём в ней идёт речь.
>А мою книгу Вы можете спокойно прочесть и высказать свои
>замечания. Поэтому инициатива должна исходить от Вас, если
>Вы желаете спорить (дискутировать, обсуждать имеющиеся
>противоречия).

Если не можете обсуждать, зачем тогда предлагать о чем-то спорить? Это ж, насколько я помню. не я первый написал слово "спор". Вы точно так же можете пойти в магазин, купить книгу и прочесть ее. Не хотите покупать, пожалуйста, дело Ваше. В сети есть фильм "Франция - родина Христа". Мне он самому не сильно нравится, но там изложено мое видение вопроса. Посмотреть кино можно совершенно безвозмездно, то есть даром. Если же не хочется тратить время жизни на просмотр видео, могу дать ссылку на форумный блог соседей:

http://edgeways.ru.mastertest.ru/forum11/blog.php?51
http://edgeways.ru.mastertest.ru/forum11/blog.php?51,page=2

Там очень много материалов, позже вошедших в книгу в несколько переработанном виде.

>Если не можете обсуждать, зачем тогда предлагать о чем-то
>спорить? Это ж, насколько я помню. не я первый написал
>слово "спор".

Может хватит прибадываться к словам? Вы находите негативные оттенки там, где их отродясь не было.

Некоторые Ваши сообщения в теме "франция - колыбель христианства???" я прочёл. Фильм как-нибудь гляну. Ваша позиция мне вполне понятна. В целом она не верна, однако в книге, полагаю, изложено немало важной и любопытной информации. Мне не хотелось бы, чтобы читатели форума воспринимали критику Ваших взглядов, как критику Вашей книги. Вы прекрасно понимаете, что Ваша версия исхода не согласуется с тем, что написано в первых книгах Библии. Что не соответствуют описаниям: климат, растительный мир, удалённость от гор и моря, и много чего ещё. Но Вы выкручиваетесь разными способами, хотя можно обойтись без всяких выкрутасов - нужно только переосмыслить собранную Вами информацию.

>>Если не можете обсуждать, зачем тогда предлагать о чем-то
>>спорить? Это ж, насколько я помню. не я первый написал
>>слово "спор".
>
>Может хватит прибадываться к словам? Вы находите негативные
>оттенки там, где их отродясь не было.

Во-первых, я к Вам не "прибадываюсь", как Вы изволили выразиться. Все с точностью до наоборот. Я всего лишь сообщил интересующимся, что вышла книга, в которой... Во-вторых, никаких негативных оценок я не выставлял. Я всего лишь вежливо поинтересовался, зачем Вы предлагаете о чем-то спорить, если тут же сообщаете, что не имеете для этого спора никакой информации. Только и всего.



>Некоторые Ваши сообщения в теме "франция - колыбель
>христианства???" я прочёл. Фильм как-нибудь гляну. Ваша
>позиция мне вполне понятна. В целом она не верна, однако в
>книге, полагаю, изложено немало важной и любопытной
>информации. Мне не хотелось бы, чтобы читатели форума
>воспринимали критику Ваших взглядов, как критику Вашей
>книги. Вы прекрасно понимаете, что Ваша версия исхода не
>согласуется с тем, что написано в первых книгах Библии. Что
>не соответствуют описаниям: климат, растительный мир,
>удалённость от гор и моря, и много чего ещё. Но Вы
>выкручиваетесь разными способами, хотя можно обойтись без
>всяких выкрутасов - нужно только переосмыслить собранную
>Вами информацию.


Мне всегда нравится, когда кто-нибудь начинает обсуждение (спор) со слов "в целом она не не верна", "вы же понимаете, что не согласуется", "Вы выкручиваетесь" и т.п. Я полагаю, что, коли Вам моя позиция не близка, стоит закончить на этом обсуждение и поставить точку. А зомбировать меня не надо.

И да: успехов в поиске Трира в Санкт-Петербурге! Как найдете, непременно сообщите.

>Я полагаю,
>что, коли Вам моя позиция не близка, стоит закончить на этом
>обсуждение и поставить точку.

Ваше право. Но если вдруг передумаете, то пишите, не стесняйтесь.

>И да: успехов в поиске Трира в Санкт-Петербурге! Как
>найдете, непременно сообщите.

Вообще-то Париж больше подходит. Вы же сами это доказали :)

>Трир - место очень интересное.

Не сомневаюсь. Вопрос в том, есть ли хоть какие-нибудь указания, позволяющие по ним определить географическое положение Трира? Река, море, горы, погода, флора и фауна, расстояния до других известных городов.

А зачем, пардон, определять географическое положение Трира? Разве оно не очевидно?

>А зачем, пардон, определять географическое положение Трира?
>Разве оно не очевидно?

Слишком очевидно. Как очевидно, что современный Рим - столица великой Римской империи, что современные Владимир и Суздаль - столицы древней Руси и т.п.

Какие доводы Вы можете привести в подтверждение того, что современный Трир - это тот самый "Северный Рим", в котором жила мать императора Константина?

Давайте пойдем от обратного: а какие еще претенденты на "тот самый Трир" существуют?

. В пользу этого говорит греческо-римская архитектура Санкт-Петербурга и хитон Христа.

Часть Ризы хранилась в киевском Софийском соборе, две части — в Санкт-Петербурге (одна — в церкви Спаса нерукотворенного образа, находящейся в Зимнем дворце, другая — в соборном храме Петропавловской крепости). На Западе существует предание, что Риза Господня первоначально найдена была царицей Еленой в Палестине, перенесена в Трир и в 328 году положена в Трирском соборе.

"Риза Господня". Википедия

С другой стороны - Трир - это столица Белгики. Если границы Белгики определены более-менее правильно, то наиболее подходящим кандидатом является Париж.

Белги (лат. Belgae) — группа кельтских племен и, возможно, германских племен, населявших Северную Галлию (между рр. Сеной, Северным морем и Рейном) и отчасти восточное побережье Британии примерно с 300 до н. э.

Важнейшие из белгских племён: белловаки, суессионы (свессионы), ремы, амбианы, атребаты, морины, менапии (менапийцы), нервийцы, адуатуки, эбуроны и треверы.

Главным городом белгов считался Дуроцерторум в области проживания ремов (от их названия происходит современное название города — Реймс).

В 58-51 до н. э. галльские белги были покорены Юлием Цезарем; позже, с 16 до н. э., страна белгов стала дальней периферией римского государства; юго-западная её часть вошла в состав римской провинции Белгика с центром в городе Трир (позднее Белгика II), а северо-восточная часть — в состав образованной в 89 н. э. римской провинции Германия Нижняя.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D0%B8


Нижняя Германия (лат. Germania Inferior) — провинция Римской империи с центром в городе Колония Агриппины, расположенная на левом берегу Рейна, южнее и западнее современных Нидерландов и целиком содержащая современную Бельгию и Люксембург, часть северо-восточной Франции и западной Германии.

"Нижняя Германия (римская провинция)". Википедия

Витлеем

Когато чета за “Второто пришествие” у мен винаги изниква следният въпрос:
Къде ще се появи Христос отново? Предишният път Христос се е появил в плът и кръв и е изживял своя живот на земята.
В Библията пише, че когато влъхвите видели Звездата, те разбрали за раждането на Христос и тръгнали подир нея. Така тя ги отвела в Иерусалим при цар Ирод:

“А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казаха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
Когато чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото е писано чрез пророка: “и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля”.
Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.”

Ако днес отидете и зададете същия въпрос на някой свещеник, къде ще трябва да се роди отново Христос, не вярвам да ви отговори. И трите големи Християнски религии – Католицизъм, Протестанство и Православие, убеждават вярващите християни че, Христос от Второто пришествие би трябвало да се появи на небето, в някаква слава, така, че всички на земята да го видят. Те се основават на думите на самият Иисус, за Второто пришествие:

“И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори и от запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите.
И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата. От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.»

Говорил съм с много християни и всички те вярват в същото. Никой не предполага идването на Христос в човешко тяло така, както това е станало и първия път. А ако той дойде по същия начин, то това би трябвало да се случи отново там, където се е случило и преди. Идването на Христос е като възраждането на Феникса. Арабите твърдят, че той не може да кацне другаде, освен на планината Каф, която е полюсът, или центърът на света. Къде е този център, ако не във Витлеем? Ето защо трябва да знаем къде в действителност се е намирал този град. Този въпрос интересува не само християните по света. Част от изповядващите Ислям също вярват в идването на Месия, наречен Имам Махди. На една стара рисунка на Витлеем от началото на 19 век, виждаме едно малко арабско село, без антични останки и руини, без следа от старото му величие, описвано от старите автори.



Нека сега да погледнем и в още по-старите картини и в манускриптите, за да видим как е рисуван този град. Него обикновено можем да го видим на сюжети, свързани с “Раждането на Иисус”, “Поклонението на влъхвите”, “Поклонението на пастирите” и “Бягството в Египет” на Светото семейство. При първият сюжет – “Раждането на Иисус” обикновено няма нарисувани град Витлеем и околността му, за сметка на останалите. Когато за първи път с помощта на Интернет разгледах стотиците картини на тези теми, останах поразен. До 16 век всички художници сякаш бяха завършили една и съща школа, защото рисуваха един и същи неща. При “Поклонението на пастирите” се виждат пейзажи и картини, несъвместими с природата на сочените за Евангелски места в днешна Палестина. Пастирите са нарисувани с необичайни за евреите носии, свирят с каба гайди и кавали, сред природа съвсем различна от тази на Палестина.





Има обилна зеленина, където наистина могат да се отглеждат стада с овце, реки и потоци. Най-интересни са торбите, които носят около кръста си. Те не са никак еврейски. Тези торби са рисувани винаги в тази сцена. Няма значение дали художниците са от Испания, Франция, Германия, Швейцария, Хонландия, Италия или другаде от Средновековна Европа. Те винаги са рисували овчарите с този вид кожени торби. Тогава са ги наричали “булги” така са наричали и хората, които ги носат – булгари.
Почти на всички картини има фон от три, или повече конусовидни хълма, които никак ни подхождат на околностите на днешния Витлеем. Нека сега да погледнем дали Витлеем от старите манускрипти и художници няма някакъв аналог в България – истинската Обетована земя. Град Пловдив е имал девет хълма в древността, а днес са останали само седем. Три от тях са свързани и образуват т. н. Трихълмие, на което е била разположена крепостта на старият Пловдив. Най-големият хълм е Джендем тепе и е разположен на запад от града (днес в неговите очертания). Между него и Трихълмието са разположени и останалите два хълма. Бунарджика е малко по-нисък от Джендем тепе, а Сахат тепе е сравнително малък, спрямо другите два. Марково тепе днес не съществува, а също така и тепето на мястото на бирената фабрика. На изток от трихълмието е и седмият хълм, близо до жилищен квартал Тракия. На старите картини ясно се вижда, че пастирите стоят южно от града, на около десеттина километра, защото хълмовете са разположени в редица. Така биха се виждали и от северната страна на града, но тогава художниците нямаше да рисуват най-големият хълм от ляво. По този начин хълмовете на града изглеждат само от юг. Освен това от северната страна на Пловдив протича и река Марица, която е доста голяма, а тя не е нарисувана на тези картини. От юг са първите височини на планината Родопи и мястото е много подходящо за художник, решил да рисува хълмовете и града по този начин. В Библията няма подробностти за видението на пастирите, освен разказът на евангелист Лука:

“В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.»

В една църковна легенда са се запазили и други допълнения към този разказ:

«Пастирите първи от земните жители видели чудото, което става, но не го проумели. След ангелското пояснение те станали първи благовестници за раждането на Спасителя. Това били пастирите, чиито стада нощували на половин час от Витлеемската пещера, в къшлите, около стълба Едером. Те били четирима. Църковното предание е запазило имената им - казвали се: Мисаил, Ахиил, Кириак и Стефан. Счита се, че били от близкото село Беит Сагюр»

Нека сега да продължим с нашите разсъждения за град Пловдив, след като знаем и тази информация. Ако приемем, че това се е случило около град Пловдив, то първо трябва да локализирами “стълба Едером”. За това нека да се обърнем пак към старите художници и да видим къде поставят овчарите. На една картина от руският художник А. Иванов от 1850 г. “Явление на ангела, благовествуващ за раждането на Христос”, можем да видим следното. Овчарите се намират на хълм, до който има акведукт и градът Витлеем е срещу тях на друг по-нисък хълм, а между тях са полите на трети хълм. Тази картина е несъвместима с палестинският Витлеем, защото виждаме, че в началото на 19 век там няма хълмове, акведукт, равнина с висока планина зад нея.

http://rojdestvo.paskha.ru/content/images/11aivanov_yavlenie_angelov_.jpgAleksandr_Ivanov_Yavlenie_Angela_pastuham/

Всеки пловдивчанин може да ви каже веднага къде се намира това място. Овчарите на картината се намират на Джендем тепе, което по времето на Иисус се е наричало Кендризо. Известните от римскските монети, сечени в Пловдив, т. н. Кендризийски игри са посветени на този хълм. Едером е може би неправилно прочитане на името Кендризо. Турците са наричали Александър Македонски Искендер и от това име този хълм се нарича така. Александър, Римската империя, турците - всичко си идва на мястото ако се погледне през призмата на Новата хронология. Отсреща е Трихълмието с град Пловдив върху него. Полите на хълма между тях са от Бунарджика, а планината е Родопи и равнината е Тракия. Нека сега да потърсим и селището, от което са овчарите. Те би трябвало да са от близките села около Пловдив. На юг от града днес са селата Марково и Белащица и тук някъде трябва да търсим и селото Беит Сагюр, или Веид Загюр, както би трябвало да е изписано името на това село. В типика на Григорий Бакурияни има едно село, на което нашите историци днес не могат да намерят местонахождението. Нарича се Захариу. На първите карти на България след Освобождението 1878 год., на 1 км. на запад от Белащица се намира следният топоним: Захаридиево ( разв.). Местните наричат днес местността – Заридиево. Земите, които владеели жителите на старото Захаридиево са били чак до централна гара, в началото на 20 век, а навярно и до чертите на старият Пловдив през Средновековието. Ако застанете днес на мястото на старото Захаридиево, ще разберете че много от художниците навярно са посещавали това място, или поне са рисували по някаква картина, или описание на очевидец. Захаридиево написано само със съгласни е ЗХРДВ, а Веид Загюр – ВДЗГР. Не може това да е само някакво си там съвпадение, след като и имета Захаридиево буквално означава – За Хор Диа плюс типичната българска наставката Во. Така в този топоним поколението е запазило спомена, че точно тук са живеели пастирите, станали свидетели За Хор Диа (Бога).

forum/uploads/monthly_03_2009/post-5121-1238021585_thumb.jpg

Нека да обърнем внимание и на имената на тези пастири. На много от картините с пастирите, освен трима мъже присъства и една жена. Всеки би прочел в «еврейските» имена Мисаил, Кириак и Стефан типично българските Михаил, Кирил и Стефан. В името Акил (КНЛ) се крие женското име Калина (КЛН). Когато знаем това, всичко си идва на мястото. Вече е нормално пастирите да играят хоро, да свирят с гайди и кавали, жените да предат с хурки, да са облечени по този начин и да са на фона на тази природа и трите Пловдивски хълма.
На една картина на Джовани ди Пауло от 1450 г, която днес се намира в Националната галерия на изкуствата във Вашингтон, озаглавена “Поклонението на влъхвите” можем да видим и още нещо, характерно само за град Пловдив.




Madonna_of_Humility.Giovanni_di_Paolo._Boston_MFA.jpghttp://nauka.bg/

Богородица с младенеца на фона на могилите около Пловдив.


Централното действие на нея се развива на един скалист хълм, на много интересен пейзаж зад него. В една плодородна равнина се виждат десеттина малки хълма, подобни на могилите около Пловдив. Тази гледка е правила впечатление на много пътешественици минали през Пловдив. Ето и едни от тях, а те са много:

"Филипопол лежи на единия от трите хълма, които са отделени от другите планини, и градът, поставен върху тях, изглежда като истинско тяхно украшение. Бяхме във Филипопол и видяхме как по блатистите и водни места расте ориз като жито. Цялата равнина е осеяна със земни могили, за които турците разказват, че са построени за спомен от битки, които са станали някога по тези места и че са гробници на хора, паднали по време на отколешни войни."
Ожие Гизлен дьо Бузбек (1522-1592)

"Като се погледне назад, вижда се, че градът преди време е бил непристъпно място и застроен по друг начин – на три стръмни скалисти хълма, върху които вече няма постройки. Това е било навярно яка, непристъпна крепост. На хълма още се вижда един запустял замък на Филип Македонски. Сега по целия път, от двете му страни, догдето поглед стига, из цялата равнина се виждат високи, остри насипни могили, като малки хълмчета, каквито видяхме и преди това. И може да се преброят по 20, 30 до 40 такива могили; някои са много големи... "
Ханс Дерншвам. Дневник за пътуването му до Константинопол през 1553-1555 г.

Немислимо е този пейзаж да се наложи в днешна Палестина, около градът сочен като библейският Витлеем.
На друга картина, пак на италиански художник от преди Тридентския събор – Джентиле ди Фабиано от 1423 г., която се намира във Флоренция, галерия Уфици, можем да видим как е изглеждала пловдивската крепост на Трихълмието





"Името му е Филипопол; “пол” значи град. Когато отидох при немския цар, той много ме разпитва за Пловдив и много съжаляваше и скърбеше, задето той не е под негово владение. Той ми каза: “Ако златото, среброто, желязото и оловото, които се крият в пловдивските планини бяха в моята държава, целият свят щях да завладея.”
Евлия Челеби (1611 – 1683/4 г.)

Какво е искал да каже в действителност немският цар? Какви съкровища са укрити в пловдивските планини, които могат да направят един цар владетел на целият свят? От книгата на Ситчин “Стълба към небето” видяхме, че в град Пловдив е истинската СТЪЛБА КЪМ НЕБЕТО, по която са се изкачвали приживе египетските фараони. Един от преводите на името Вавилон е точно така – Стълба към небето. Къде се е намирал библейският Вавилов? Вавилон на Ефрат, Библа в Ливан, или Баб-и-Али в Истамбул? Град Кайро, край когото се намират прочутите египетски пирамиди, също се е наричал Вавилон по време на мамелюците. Приликата между тези пирамиди и пловдивските хълмове не е случайна. Височините на Хеопсовата, Хефреновата и Микериновата пирамиди е почти идентична с тези на трите най-високи пловдивски хълма – Джендем тепе, Бунарджика и Сахат тепе. Също така и разстоянията между тях и разположението им към реките Нил и Марица. Остава да разберем на какво отговаря Сфинкса на картата на град Пловдив. Сфинкса е комбинация от тяло на БИК, крака на ЛЪВ и глава на ЧОВЕК. Ако вярваме на легендите, че на гърба му е имало и крила на ОРЕЛ, то в него веднага ще познаем библейският символ на четиримата евангелисти. Не само това. Тази четворка животни олицетворява и четирите стихии, които стоят в основата на целият роден свят и всичко живо на него. БИКЪТ, това е елемента ЗЕМЯ, ЛЪВЪТ – ОГЪН, ЧОВЕКЪТ – ВОДА и ОРЕЛЪТ – ВЪЗДУХ. Дали това е искал да каже немският цар под „златото, среброто, желязото и оловото”? Четирите тела в човека, отговарят на четирите стихии и тяхното подчинение отговаря на т. н. КРЪСТ. Христос е носител на този кръст, а от него и във всички религии се е разпространило това учение. В Египет Хор с четирите си деца (стихии), в Индия това са Кришна и Буда. В Персия – Митра, а в Гърция и Рим – Нике и Виктория с колесницата от четири коня. Щом като край трите пирамиди в Гиза има направен такъв паметник на Хор – Христос, то в Пловдив трябва да търсим неговият първообраз. За да го открия къде точно се намира, отново много ми помогнаха старите художници, рисували евангелските събития. Освен тях мястото на пловдивският Сфинкс са отбелязали и много от пътешествениците, минали през Пловдив през вековете. Ето какво пишат те:

„Градът Филипополис е разположен в обширно поле, отворено от всички страни. В това поле се забелязват множество могили, а тамошните граждани разправят, че в тези могили са закопани кости на римляни, които били избити във военно време по тези места.
Една част от същия град е върху възвишение, което не е много високо. Наоколо има още две такива възвишения, които изглеждат като насипани нарочно за бастиони. Из тая местност не се е запазил никакъв знак и спомен от древността освен развалините на два параклиса, построени на кръст от тухли. За един от тези параклиси се разказва, че там св. Павел бил проповядвал много пъти на филипяните. Поради тази своя вяра те често ходят там да се молят. Градските стени са от дълбока древност. Над вратата се забелязват някакви надписи, но толкова изтрити през вековете, че аз не можех да ги прочета...
Между българите се намира едно население, което се нарича павлини (павликяни); те били християни, обаче изповядвали вярата със забележителни грешки и се считали последователи на учението на свети апостол Павел, когото уважавали повече от колкото неговия господ Исус Христос, и при кръщениего употребявали огън. Обаче намерили се свещеници от римската вяра, които разкрили заблуждението на тези глупави люде, нуждаещи се от поучение. Тези свещеници намерили случай и ги обърнали в своята вяра, която те сега упорито изповядват.”
Пол Рико. История на сегашното състояние на османската империя. Париж, 1670

„На петнадесетия ден ние стигнахме София, главния град на България...
Докато стояхме там, откъдето беше изпратен куриер за Виена, владиката от града споходи негово превъзходителство и ни показа черквата, която бе вън от града и за която казваха, че била построена преди хиляда и четиристотин години.
След два дни почивка ние тръгнахме и като преминахме софийската долина, пред нас се изпречиха Родопите, дето едно време Орфей е свирел тъй сладко на арфата си. От върха на тази планина извират седем извора, които местните жители и до днес наричат “седемте Орфееви чешми”, като вярват, че сълзите, които той е пролял за жена си Евридика, са дали началото на тези извори. Тази планина и планината Хемус, които са съединени помежду си, отделят България от Романия, която в старо време се наричала Тракия, една от шесте провинции, които в римско време са образували Дакия...
Жителите на България са изживели много въстания – може би повече от коя и да е друга страна...
Колкото за Тракия изобщо, преди да я завладеят гърците и да я цивилизоват, нейното население било едно от най-варварските в света. Те (траките) оплаквали раждането на децата си и пеели на умрелите си; при това те били войствен народ и никога не са били напълно подчинени, додето не ги покорили римляните.”
Джон Рърбъри 1664г.

Можем да се обърнем отново към старите художници и да видим дали не са рисували сюжети от Пловдив свързани с Христос и Богородица.



На тази картина наречена „Бягство в Египет” виждаме нещо много интересно, което никак не се свързва с днешната Палестина. Нещо друго. На нея има голяма плавателна река с две ладии и речен сал, които са се виждали често през 19 век на пристанището на река Марица в град Пловдив. Вижте селяните с гуглите, сякаш са слезли от някоя българска икона. На тази картина художникът е използвал един оригинален начин да покаже колкото се може повече от подробностите на града. Той е огънал южния бряг на реката. В дясната страна ясно се вижда Небет тепе с крепостта върху него и реката, която тогава е минавала в подножието му. От ляво са двата големи хълма – Бунарджика и Джендем тепе. Това не може да се нарисува по този начин, освен ако авторът на картината не е идвал лично в града.

www.abcgallery.com/B/bellini/bellini65.html

Тук Богородица е нарисувана на фона на Старият град в Пловдив. От ляво се вижда част от Сахат тепе, а отзад е Стара планина.



Същия сюжет нарисуван отново от Джовани Белини.


www.nationalgallery.org.uk/paintings/attributed-to-bernardino-da-asola-the-madonna-and-child








Богородица на Трихълмието.







Тук Богородица с Младенеца са седнали на ръба на един от Хълмовете, който е т. н. Сфинкс. Тук, на ръба на Джанбаз тепе е било мястото, където се е родил Христос. На това място, където днес е Понеделник пазара, до 18 век е имало църква, която днес е съборена. В началото на 19 век на нейно място е построена цървата Св. Параскева (Петка). Тук е проповядвал и Св. Павел и на това място са идвали влъхвите, да се поклонят на раждането на Христос.

cgfa.acropolisinc.com/angelico/p-angeli28.htm





Това е цялата истина за Раждането на Христос. Той е роден в град Пловдив, в България, а не в соченият днес от всички град Витлеем. В обратен прочит Витлеем е Меелтив. Ако заменим М с Б заради гръцкото изписване на града, то ще стане БеелТив. Пулпудева е едно от старите имена на града, което е написано отново на гръцки. Те гърците нали си нямат буквата Б тук са я заменили с П. Бул, Бел, Бал са наричали Христос и Дева. Бул и Дева в обратен прочит се е превърнало в днешният Витлеем. Останалото с подмяната е извършено от църквата и злите сили, които днес за съжаление управляват нашия свят.
Но Бог има други планове и затова изпраща такива като мен, да възвърнат истината на хората.

В каком году по вашей версии Христос родился?

У меня не было цели определить точный год Рождества, потому как, по моему скромному мнению, установить это сейчас несколько проблематично. Даже с веком Рождества не все очевидно. Обсуждать датировки до традиционных 15-16 вв. - вообще занятие неблагодарное.

Иудея это Франция? Если кратко, почему вы делаете такой вывод?

Боюсь, что кратко вряд ли получится. Если бы речь шла об одном-двух фактах, да еще и вне контекста, то и книгу бы писать не стоило. А так... слишком много "совершенно случайных совпадений", которые возникают на одной территории, приблизительно в одно и то же время, да еще и подкрепляются многими источниками, которые историки не очень любят цитировать, а если и цитируют, то с кучей оговорок и комментариев.

Кроме того, не хотелось бы повторяться. Вот в этой теме

http://chronologia.org/cgi-bin/dcforum/dcboard.cgi?az=read_count&om=10851&forum=DCForumID14&viewmode=threaded

я участвовал в дискуссии и объяснил, почему мне показалось уместным сравнить Галлию и Галилею.

Двадесетте колена на Израил

Но завоеванията на Иисус Навин не свършили до тук, защото още много големи градове във вътрешността на България не били покорени. Останали пет филистимски царе по черноморското ни крайбрежие в градовете Газски (Созопол), Азотски (Айтос), Аскалон (Василико, Царевец), Гетски (Агатопол, Ахтопол), Екронския (Кастрица, Кастрич) и Евейския (Инеада). Тогава Иисус Навин разделя цялата завоювана страна на дванадесетте колена. Целта му е била такава, че всяко коляно само да си завладее непокорените още градове в принадлежащата му територия. Земята оттатък Йордан (Дунав) се пада по жребие на колената Гадово, Рувимово и половината Манасиево коляно. Тяхната западна граница е била Унгария (Гесур). На север те владеели повече от половината Галиция, (разделена днес между Украйна и Полша), чак до река Буг. На северо-изток река Днепър е служила като естествена граница между България и печенежките племена оттатък реката, до устието и при Белгород (Приднестровски). Надолу по бреговете на Черно море до Дунав на юг и оттам до река Тиса на Запад. Най-източната част на тези отвъд Дунавси територии се паднали на коляното Рувимово. Тяхна станала цяла Месопотамия, още и Бесарабия и границите им били Галиция (на север), Днестър (на изток), река Дунав (на юг) и река Прут (на запад). Непосредствено на запад от тях се паднал дял на Гадовото коляно. Още по-на запад, до унгарската граница пък получили територия половината от коляното Манасиево. Това били териториите на Влашко и Банат. Останалите колена хвърлили жребии и разделили останалата завоювана земя на юг от Дунав по следният начин:

Първи били Иудиното коляно. На тях се паднала провинция Тракия, която си поделили с коляното на Симеон. Иуда получил западната и част, а Симеон – източната. Център на Иудиното коляно станал град Филипопол, а на Симеоновото Мосинопол (Гюмюрджина, Комотини). Софийска област от прохода Суки на изток, до река Дунав на север се паднали на коляното на Вениамин. Там е и тема (област Беника, от Бенони - Вениамин), което се вижда на римските карти от късното Средновековие. Северна България от Искър до Черно море на изток и от Дунав до Стара Планина на юг се паднали на Йосифовите синове Манасий и Ефрем. Град София (Йерусалим) е била ползван както от коляното на Иуда, така и на Вениамин.

<16:1> После се падна жребието на Йосифовите синове: от Иордан (Дунав) при Иерихон (Оряхово), към Иерихонските (Дунавските) води на изток, пустинята (равнината), която се простира от Иерихон (Оряхово) към Ветилската (Търновската) планина;
<16:2> от Ветил (Търново) границата върви към Луз (преСЛАВ, SLV|) и преминава към предела Архи (Хръзград, Разград) до Атарот (Мадара),
<16:3> спуска се към морето, към границата на Иафлет (Дебелт), до границата на долни Бет-Орон и до Газер (Боруй, Стара Загора) и се свършва при морето.
<16:4> Това получиха за дял Йосифовите синове Манасия и Ефрем.
<16:5> Границата на Ефремовите синове според племената им беше тая: откъм изток граница на техния дял беше Атарот-Адар (Твърдица) до горни Бет-Орон (и Газара) (Боруй, Стара Загора);
<16:6> после границата върви към морето на север от Михметат (Махтот, Остр. – Тутхон, Анхиало), завива на изток към Таанат-Силом (Стан – Плиска) и го минава източно до Ианох (Диня, Девня);
<16:7> от Ианох, слиза към Атарот (Тутракан) и Наарат (Мартен), допира до Иерихон (Ряхово) и стига до Йордан (Дунав);
<16:8> от Тапуах (Адафут – Тутракан) границата върви към морето, към поток Кана (Камчия), и се свършва при морето. Това е дялът на коляното Ефремови синове, според племената им.
<16:9> Имаше отделени градове за Ефремовите синове и в дяла на Манасиевите синове, - и всички тия градове бяха със селата си.
<16:10> Но (Ефремовци) не изгониха хананейците, които живееха в Газер ;Стара Загора); затова хананейци живеят между Ефремовци доднес и им плащат данък. (Най-сетне дойде египетският цар-фараон, превзе града, и с огън го изгори, а хананейци и ферезейци и жителите на Газер (Загора) бидоха избити, и фараонът го даде вено на дъщеря си.)

"За Илирик, първия български крал
Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 /986 преди Христa/ и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох; на север от Дунава тая земя се нарече Малка Мисиния, а на юг от Дунав се нарече Голяма Мисиния."
Спиридон Габровски

Това са двете полу-колена на Манасий ( двете Мисинии).
Останалите територии са разделени на другите колена:

<19:17> Четвъртото жребие излезе за Исахара, за Исахаровите синове, според племената им;
<19:18> тяхна граница беше: Изреел (Срем, Сремска Митровица), Кесулот (Заслон, Шабац) и Сунем (Земун),
<19:19> Хафараим (Моравск, Добравица), Шион (Ниш) и Анахарат (Раковица),
<19:20> Равит (Борач), Кишион и Авец (Княжавец),
<19:21> Ремет (Мокър), Ен-Ганим, Ен-Хада (Зелениград) и Бет-Пацец (Лесковец);
<19:22> границата се допира до Тавор (Пирот), Шахацима (Суково) и Ветсамис (Кутловица, Монтана), и се свършва при Иордан Дунав): шестнайсет града със селата им.

И в Слав. Б-я топонимите не са написани толкова ясно:

17 И иссахару изыде жребий четвертый, сыном иссахаровым по сродством их,
18 и быша пределы их иезраель и ахаселоф и сунам,
19 и аферарим и сиан, (и ренаф) и анахареф,
20 и раввоф и кесион и аеме,
21 и рамаф и инганним, и инадда и веффасис:
22 и снидутся пределы к фавору и к сасимафу к морю, и вефсмас, и будет его исход предел иордан: грады шестьнадесять и веси их.

На коляното на Леви не се паднали завоювани територии, защото това били свещеници. Те били разпръснати в останалите колена като свещенослужители:

<13:14> Само на Левиевото коляно не даде дял: жертвите на Господа, Бога Израилев, са негов дял, както му бе казал Господ; (ето границите, които направи Моисей на синовете Израилеви според племената им в Моавските равнини отвъд Йордан, срещу Иерихон
<13:33> А на Левиевото коляно Моисей дял не даде: Сам Господ, Бог Израилев, е техен дял, както Той им бе говорил.

На Завулон се паднала територията на днешна Босна.

<19:10> Третото жребие се падна на Завулоновите синове, според племената им и границата на техния дял се простираше до Сарид;
<19:11> границата им възлиза към морето и Марала и се допира до Дабешет и се допира до потока, който е пред Иокнеам;
<19:12> от Сарид отива назад към изток, дето слънце изгрява, до границата на Кислот-Тавор; оттук отива към Даврат и възлиза към Иафия;
<19:13> оттам минава на изток в Гет-Хефер, в Иту-Кацин, и отива към Римон, Митоар и Нея;
<19:14> от север границата завива към Ханатон и се свършва с долина Ифтах-Ел;
<19:15> по-нататък обхваща: Катаф, Нахалал, Шимрон, Идеала и Витлеем: дванайсет града със селата им.
<19:16> Това е делът на Завулоновите синове, според племената им; това са градовете и селата им.

На Асировото коляно се пада областта Епир, с център град Круя:

<19:24> Петото жребие излезе за коляното Асирови синове, според племената им;
<19:25> тяхна граница бяха: Хелкат, Хали, Ветен и Ахсаф,
<19:26> Аламелех, Амад и Мишал; границата се допира до Кармил откъм запад и до Шихор-Ливнат;
<19:27> после отива назад към изгрев-слънце във Вет-Дагон, допира се до Завулон и до долина Ифтах-Ел от север (влиза в пределите на Асата) в Бет-Емек и Нейел, и отива при Кавул, отляво;
<19:28> по-нататък обхваща: Еврон, Рехов, Хамон и Кана, до великий Сидон;
<19:29> после границата се връща към Рама до укрепения град Тир, завива към Хоса, и се свършва при морето, в градец Ахзив;
<19:30> по-нататък обхваща: Ума, Афек и Рехов: двайсет и два града със селата им.
<19:31> Това е делът на коляното Асирови синове, според племената им; това са градовете и селата им.

Нефталим получава Косово.
<19:32> Шесто жребие излезе за Нефталимовци, за синовете на Нефталима, според племената им;
<19:33> границата им върви от Хелев (и) от дъбравата, що е в Цананим, към Адами-Некев и Иавнеил, до Лакум, и се свършва при Иордан;
<19:34> оттук границата завива на запад към Азнот-Тавор и оттам отива към Хукок, и се допира до Завулон от юг, допира се и до Асир, от запад, и до Иуда при Иордан, откъм изгрев-слънце.
<19:35> Укрепени градове бяха: Цидим, Цер, Хамат, Ракат и Хинерет,
<19:36> Адама, Рама и Асор,
<19:37> Кедес, Едрея и Ен-Хацор.
<19:38> Иреон, Мигдал-Ел, Хорем, Бет-Анат и Ветсамис: деветнайсет града със селата им.
<19:39> Това е делът на коляното Нефталимови синове, според племената им; това са градовете и селата им.

Дановото коляно накрая взело областта около Дарданелите.

<19:40> За коляното Данови синове, според племената им, излезе седмо жребие:
<19:41> граница на техния дял бяха: Цора, Ещаол и Ир-Шемеш,
<19:42> Шалавин, Айалон и Итла,
<19:43> Елон, Тимната и Екрон,
<19:44> Елтеке, Гиветон и Ваалат,
<19:45> Ихуд, Бене-Верак и Гад-Римон,
<19:46> Ме-Иаркон и Ракон с граница близо до Иопия. И делът на Дановите синове излезе малък за тях.
<19:47> Тогава Дановите синове подигнаха война против Ласем, превзеха го и го поразиха с меч, завладяха го и се поселиха в него, и Ласем нарекоха Дан, по името на баща си Дана. (Аморейци оставаха да живеят в Елом и Саламин, но ръката Ефремова ги надви, и те станаха негови данници.)
<19:48> Това е делът на коляното Данови синове, според племената им: това са градовете и селата им. (Дановите синове не изтребиха аморейци, които ги бяха стеснили в планината, и аморейци не им даваха да слизат в долината и отнеха им техния дял.)

При изследване на разположението на дванадесетте израелски колена на територията на Балканския полуостров забелязах нещо много интересно. Името на всяко коляно е дало някакъв отпечатък в наименованието на областите в географските карти. Ето как:

1.РУВИМ - АРАВ, БЕСАРАВИЯ
Между реките Прут и Днестър

2.ГАД - ГОТИ, ГЕТИ, ДАКИЯ
Кралство Молдова

3.1/2 МАНАСИИ - ГОРНА МИЗИЯ, МИСИНИЯ НАД ДУНАВ
Воеводство Влашко

4.1/2 МАНАСИИ - ДОЛНА МИЗИЯ, МИСИНИЯ,
Североизточна България

5.ИУДА - ТРАКИЯ, РУМ, РУМЕЛИЯ
Тракия на територията на днешна Южна България и Македония

6.ВЕНИАМИН, БЕНОНИ - ПРОВИНЦИЯ БЕНИКА,
Софийска област, Ихтиман (Шипоне), на север до Дунав.

7.СИМЕОН - ЗАПАДНА ТРАКИЯ С ЦЕНТЪР ГР. МОСИНОпол, ГЮМЮРДЖИНА, КОМОЦИНИ
Беломорска Тракия

8.ЕФРЕМ - Никополис ад ИсТРУМ център на пр. ИсТРУМ (Етрем),
Североизточна България, Добруджа

9. ЗАВУЛОН – БОСНА

9.ИСАХАР - ХЕРЦЕГОВИНА
От Срем на изток, през Ниш до Монтана.

10.АСИР - ЕПИРСКО ДЕСПОТСТВО, ГР. КРУЯ, АЛБАНИЯ
Днешна Албания

11.НЕФТАЛИМ – МЕТОХИЯ, КОСОВО.
Между Асир (Епир)на запад, Иуда (Тракия) на изток и Завулон (Солун) на юг.

12.ДАН – ДарДАНели,
Галиполски полуостров, днес в Турция
Днес на Балканите всички мюсюлмански общности в България, Албания, Босна, Черна Гора, Херцеговина, Косово и т.н, са наследници на това нашествие от армиите на Иисус Навин. Това е народа на Илирик, обратно прочетен – Исраел.
Нека да проверим дали съм прав, като използваме отново цитат от Библията:

<34:1> Тогава Моисей се възкачи от равнините Моавски (Молдовски) на планина Нево, навръх Фасга (Фагараш), срещу Иерихон (Оряхово), и Господ му показа цялата земя Галаад дори до самия Дан (Дунав),
<34:2> и цялата (земя) Нефталимова, и (цялата) земя Ефремова и Манасиева, и цялата земя Иудина, дори до самото западно море,

Иисус Навин измислил нещо много умно за онова време. В най-големите градове на завоюваните територии той поставил съдии, които да отсъждат правовите въпроси на народа на Израил (Илирик). В Библията са наричани „градове за убежища”:

<20:1> И рече Господ на Иисуса, думайки:
<20:2> кажи на синовете Израилеви: отредете си градове за убежище, за което ви говорих чрез Моисея,
<20:3> за да може да забягва там убиец, който е убил човек по погрешка, без умисъл; нека (тия градове) ви бъдат убежища (за да не умре убиецът) от отмъстителя за кръв (преди да излезе на съд пред общината).
<20:4> И който забегне в един от тия градове, нека застане при портите на града и високо да разкаже делото си на градските стареи; те да го приемат при себе си в града и да му дадат място, за да живее при тях;
<20:5> и когато отмъстителят за кръв го сподири, те не бива да предават убиеца в ръцете му, защото той е убил ближния си без умисъл и не е имал към него омраза ни вчера, ни завчера;
<20:6> нека си живее в оня град, докле излезе на съд пред общината, докле умре великият свещеник, който бъде в ония дни. А после нека убиецът се върне и отиде в града си и у дома си, в града, отдето е избягал.
<20:7> И отредиха Кедес (Гостивар) в Галилея (Македония), в Нефталимова планина, Сихем (Шумен) в Ефремова планина, и Кириат-Арба (град Ускудама), инак Хеврон (Одрин), в Иудина планина;
<20:8> отвъд Иордан (Дунав), срещу Иерихон (Оряхово) на изток, отредиха: Бецер (Бендер) в пустинята, в равнината, от Рувимово коляно, Рамот (Владимир) в Галаад (Галиция), от Гадово коляно, и Голан (Холавник) във Васан (Влахия), от Манасиево коляно;
<20:9> тия градове бидоха отредени за всички Израилеви синове и за пришълците, които живеят между тях, за да забягва там всеки, който по погрешка е убил човек, за да не умре от ръката на отмъстителя за кръв, преди да излезе (на съд) пред общината.

Тези градове са били Гостивар (Гости + Варош, или град за гости) за западните територии, Шумен за Северна България, Одрин за южна България. Одвъдните територии, зад река Дунав, които били почти равни на тези на юг от реката, получили също три „градове за убежища”. Това са Холъвник за южните части Влахия и Банат, Бендер за източните части и Владимир (в Украйна) за северните. По този начин всеки, който е търсил правосъдие е ходил в най-близкият „град за убежище” и там е бил съден.
С това завършва първото завоюване на българските земи извършено от армиите на Иисус Навин с двете големи войни водени при град Габаон (Сипон, Ихтиман) и при град Маронея на Бяло Море.
---------------------------------------------------------

Какая Франция, Какие пять рублей?

вышла себе и выщла

мало ли врут \\единственно напоминаю - все финикийцы (читай евреи) жили на юге первогишпании -- до геркулесовых столбов

И тут вышел портвейн без закуски.;-)

Главное что вышла книга.

Эх, как говаривал некогда 777, "мене не читают". Я ж тоже ветхозаветчиков из Иберии тяну. Так что врут мало, омерзительно мало.

для скачивания в формате pdf...

глядмшь, и нарыли бы кое-какой жемчуг по этой теме.

ЗЫ. Люди восемнадцатого века еще твердо помнили, что евангельский царь Ирод с супругою были похоронены близ французского города Лиона, а Понтия Пилата после известных событий сослали тоже в Галлию...в город Вену, нынешний Вьен, где он и скончался.

Ссылка:

http://mirknig.com/2013/06/17/dostopamyatnoe-v-evrope.html

Потомки Христа, очень на то похоже, жили во Франции и были французскими королями:

" Французской МонархЪ Клодовей, а по объялвленцо иных писателей ЛюдовикЪ первый назвался ХристианнейшимЪ КоролемЪ, а после того все преемники Французской Короны Христианнейщими ВеличествомЪ доныне титулуются...

Ближние Королевские сродники называются Принцы крови."

http://chronologia.org/cgi-bin/dcforum/dcboard.cgi?az=show_thread&om=11322&forum=DCForumID14&viewmode=all

ЗЫ2. Но это, так сказать, потомки..могли бежать из Рима в Галлию и там поселиться.

И Пилата с Иродом просто-напросто сослали...со двора как можно подальше..

ЗЫ3. Иерусалим - Европа, горная местность и море..Кипр?

Рим, скорее всего, Прага..выложу скоро много чего про молодые годы товарища Христв.

Галилея - название современное. В "Страстях Христовых" оно указано как "Кгалилея" и это не похоже на грамматическую ошибку.

Нехорошо получилось как-то...человек, в целях повышения покупаемости своего произведения тему создал, а тут мы на халяву навалились, выложи нам, брехайся тут с нами :7 книги пишут не для обсуждения, а для повышения благосостояния автора и оплаты затраченной энергии и ресурса. Посмотрите фильм, там доступно всё, звук нормальный, картинки, довольно усваиваемая компакт-версия.

>Нехорошо получилось как-то...человек, в целях повышения
>покупаемости своего произведения тему создал, а тут мы на
>халяву навалились, выложи нам, брехайся тут с нами

Человек создал тему не в целях "повышения покупаемости", а в целях довести до сведения нескольких человек, пишущих на этом форуме, информацию о том, что книга завершена и вышла. И в ней достаточно подробно и тщательно изложено то, что пропало в сумбуре фильма. Только и всего. Да и "брехаться", извините, я не обучен. Если мне задают вопрос по существу, я всегда с удовольствием отвечаю. Если же тему стягивают в троллинг или используют для продвижения себя, любимых, мне становится не очень интересно.



>книги
>пишут не для обсуждения, а для повышения благосостояния
>автора и оплаты затраченной энергии и ресурса. Посмотрите
>фильм, там доступно всё, звук нормальный, картинки, довольно
>усваиваемая компакт-версия.

Для повышения личного благосостояния в России могут себе позволить писать 5-6 авторов. Во всех остальных случаях зарабатывают на книге сети распространения и магазины.

>Человек создал тему не в целях "повышения покупаемости", а в
>целях довести до сведения нескольких человек, пишущих на
>этом форуме, информацию о том, что книга завершена и вышла.

В таких случаях обычно делают адресные темы и "лишние" в них не суются

>И в ней достаточно подробно и тщательно изложено то, что
>пропало в сумбуре фильма. Только и всего. Да и
>"брехаться", извините, я не обучен. Если мне задают вопрос
>по существу, я всегда с удовольствием отвечаю. Если же тему
>стягивают в троллинг или используют для продвижения себя,
>любимых, мне становится не очень интересно.

хорошо, навязываться не буду.

>Для повышения личного благосостояния в России могут себе
>позволить писать 5-6 авторов. Во всех остальных случаях
>зарабатывают на книге сети распространения и магазины.

не буду спорить, наверное так и есть. Удачи

Воспользовались отсутствием Ирины?
Кончайте драку. Правила форумов.

А так каждый имеет свое мнение.

И правда, хватит трепаться, высоколобые :) А то позову либеральную зайку и она сразу наведет порядок - что там в истории кто накапал :)

>для скачивания в формате pdf...
>глядмшь, и нарыли бы кое-какой жемчуг по этой теме.

Когда-нибудь выложу. Пока же не могу. Иначе подложу свинью распространителям.


>ЗЫ. Люди восемнадцатого века еще твердо помнили, что
>евангельский царь Ирод с супругою были похоронены близ
>французского города Лиона, а Понтия Пилата после известных
>событий сослали тоже в Галлию...в город Вену, нынешний Вьен,
>где он и скончался.

Да, это очень любопытная книга, я ее часто цитирую. Там ведь не только про Пилата, Ирода и прочих, там еще и про реликвии, связанные с жизнью Иисуса, много чего интересного есть. Причем некоторые из этих реликвий как-то быстро потерялись с конца 18-го века.



>Ссылка:
>
>http://mirknig.com/2013/06/17/dostopamyatnoe-v-evrope.html
>
>Потомки Христа, очень на то похоже, жили во Франции и были
>французскими королями:
>
>" Французской МонархЪ Клодовей, а по объялвленцо иных
>писателей ЛюдовикЪ первый назвался ХристианнейшимЪ КоролемЪ,
>а после того все преемники Французской Короны
>Христианнейщими ВеличествомЪ доныне титулуются...
>
>Ближние Королевские сродники называются Принцы крови."
>
>http://chronologia.org/cgi-bin/dcforum/dcboard.cgi?az=show_thread&om=11322&forum=DCForumID14&viewmode=all


Там еще интересно про то, как причащается французский монарх. Впрочем, мы с Вами это уже обсуждали:

http://chronologia.org/cgi-bin/dcforum/dcboard.cgi?az=show_thread&om=11322&forum=DCForumID14&omm=0&viewmode=threaded



>ЗЫ2. Но это, так сказать, потомки..могли бежать из Рима в
>Галлию и там поселиться.
>И Пилата с Иродом просто-напросто сослали...со двора как
>можно подальше..

Конечно, могли. Я ж всегда говорю: если бы мы знали точно, как все было, не о чем было бы спорить. Поэтому я всегда подчеркиваю, что у меня изложена версия евангельских событий, а похожа она на правду или нет, каждый пусть решает самостоятельно. Меня в истории со ссылкой евангельских персонажей настораживает один момент: как-то сильно кучно их всех сослали: империя-то большая была, а их мешками в Галлию отправляли: и Пилата, и Архелая, и Ирода (с Иродиадой и Саломией). Да и ближайшие люди Христа все как-то подозрительно оказались на галльской орбите. Кстати, Вы же сами шикарную тему открыли про дороги Святого Иакова и причастности к этому сюжету Богородицы. Я на последней конференции цивилизаторов даже сослался на Ваши постинги, с сожалением констатировав, что знаю только ник Астрахань, а имени не имею чести. Так что как-то странно потомки Христа бежали из Рима, если Богородица имеет отношение к Галисии. У Вас, кстати, ничего нового по этому сюжету на накопилось? Мне вот, чесслово, очень любопытно.


>ЗЫ3. Иерусалим - Европа, горная местность и море..Кипр?

Если смотреть строго по Евангелиям, то ни гор, ни моря там быть не должно. Если по средневековой живописи, то ситуация несколько меняется. В любом случае выжженного солнцем ближневосточного Израиля ни там, ни там не наблюдается


>Рим, скорее всего, Прага..выложу скоро много чего про
>молодые годы товарища Христв.

Вот это самое темное для меня место в этой истории. Я имею в виду "молодые годы". Уж больно много на эту тему талмудические товарищи, которые нам вовсе не товарищи, вбросили всякой дезы.


>Галилея - название современное. В "Страстях Христовых" оно
>указано как "Кгалилея" и это не похоже на грамматическую
>ошибку.

А это и не ошибка вовсе. Это фонетическая передача гэканья, только и всего.

В принципе я был готов купить эту вашу книгу, но меня отпугнула цена в 760 руб, и не потому что эта сумма для меня не посильна, например новая книга ФиН-ов «Доктор Фауст. Христос глазами антихриста. Корабль "Ваза"» стоит символические 224-270 руб., при этом при всем к Вам уважении, и с учетом нашей былой дискуссии на эту "французскую версию", всё таки Фоменко и Носовский в моем представлении более квалифицированные ученые, их в принципе учеными назвать можно в отличие от Вас.

>>> всё таки Фоменко и Носовский в моем представлении более квалифицированные >>> ученые, их в принципе учеными назвать можно в отличие от Вас.

Спасибо и на том, что Фоменко с Носовским можно в принципе назвать учеными. В отличие от меня, конечно. Хотя, помнится, некоторые "настоящие ученые" называли АТФ псевдоученым и даже шарлатаном, а его опусы - лженаукой. Так что мне даже льстит, что я всего лишь "менее квалифицированный" неуч. Правда, со степенью кандидата филологии, но это уже, как говорится, дело десятое.;-)

>>>> всё таки Фоменко и Носовский в моем представлении более квалифицированные >>> ученые, их в принципе учеными назвать можно в отличие от Вас.
>
>Спасибо и на том, что Фоменко с Носовским можно в принципе
>назвать учеными. В отличие от меня, конечно. Хотя,
>помнится, некоторые "настоящие ученые" называли АТФ
>псевдоученым и даже шарлатаном, а его опусы - лженаукой.
>Так что мне даже льстит, что я всего лишь "менее
>квалифицированный" неуч. Правда, со степенью кандидата
>филологии, но это уже, как говорится, дело десятое.;-)

Не, ну согласитесь, платить за вашу книжку в 3 раза больше чем за книгу ФиН-ов... это как то не нормально. Однозначно, вы хотите заработать на этом деле. Корысть она такая штука знаете ли =)

Шедевральная у Вас логика, однако. Давайте применим ее не ко мне, грешному, а к другим, более достойным людям. Вот, скажем, сказки Пушкина в том же Доме книги стоят чуть меньше 300 рублей. А "17 рассказов" Дины Рубиной - аж 430. Думаю, сравнивать вклад в русскую культуру Пушкина и Рубиной нет смысла. Однако книга Рубиной стоит почти в полтора раза дороже. Это при Вашем подходе тоже как-то ненормально, правда? Однако это факт. И на этом точно кто-то заработает.

Цена книги, на всякий случай, определяется не значимостью того или иного автора для народа, а некоторыми другими факторами. Чисто рыночными. Качество бумаги и обложки, реклама, тираж, наличие достойной цветной фотопечати, аппетиты магазина и т.д. И, уверяю Вас, автор в этом списке даже не на последнем месте. Он вообще практически за скобками. Его ценовая надбавка столь мала, что о ней даже как-то стыдно и говорить. Вот такая корысть, понимаете ли.

Кстати, если книгу тех же ФиНов напечатать на туалетной бумаге, можно снизить ее цену и до 100 рублей, наверное...

:D

а кто издатель ваш, можно спросить?

Чеховский печатный двор

Просто поймите правильно, я на вас не наезжаю как бы. Просто вы для меня не авторитет, у меня нету никакого желания покупать вашу книгу, тем более за такую цену, это как бы дело принципа. Когда Фоменко для меня был неизвестным чудаком нетрадиционалистом, то я по началу его книги читал в интернете на халяву. Когда же я заинтересовался этой темой, то я начал платить деньги за книги, пусть даже перед этим я их прочел в интернете, это тоже дело принципа.
А у меня большие сомнения, что ваша книга меня переубедит в вашей этой "французской версии". Если появится на трекерах, то может быть скачаю, может быть прочту, и пусть даже ваша книга меня не переубедит, но если я увижу там хотя бы попытку исследовать вопрос более менее не предвзято, и если я увижу хоть какие то более менее сносные аргументы, то я куплю эту книгу, благо нету никаких проблем, живу в Москве.

>>>Просто поймите правильно, я на вас не наезжаю как бы. Просто вы для меня не >>>авторитет, у меня нету никакого желания покупать вашу книгу, тем более за такую >>>цену, это как бы дело принципа.

Нет желания, так и не покупайте. Можно подумать, я кому-то ее навязываю. Просто донес до сведения интересующихся (лично Вас в виду не имел), что есть книга, в которой сформулирована "французская" версия. Все, точка. И не надо объяснять мне, почему Вы этого не хотите делать. Мне кажется, научный форум для таких излияний не предназначен.

Всего хорошего!

масквичи - они такие

Смотрел "Код Библии" - довольно толково проделанная работа, не надо скромничать, хотя я и понимаю скромность истинного интеллигента.
У меня замечание другого рода - скорее хронологическое. Как известно, ранний Пушкин знать не знал Христа, а приписываемые ему стишки с греко-римской мутью, в купе с Христом, появились после 1860-ых годов! Конечно, я не верю в смерть А. С. в 1837 году, так же, как и в появление именно в означенные годы европейских напечаток неизвестного в России пушкинского наследия, но факт остаётся фактом - по сути только начиная с Ф. М. Достоевского христова тема получает "прописку" в русской классической литературе!!! Причём как тут не вспомнить в тему тёрки графа Толстого с так называемой РПЦ?!
Если б вы взяли за основу своих исследований эти соображения, то вам было б легче ориентироваться в так называемых источниках. Что однако никак не умаляет ценности вашего открытия, ибо Христа как проект придумали конечно же где-то в Европе, и скорее всего в мятежной Франции. Потому-то авторы проекта волей-неволей оставили в своих "кропаниях" окружающий их колорит. Который вы и расшифровали! А потом уж этот проект был привнесён в Россию евро-Романовыми в 1850-ых годах при завоевании ими Ордынской Полонии, Руси, Тартарии, Крыма и Кавказа.

"Хорошая работа, но циганская!" так мы говорим в Болгарии.

Завоевателна политика на Иисус Навин

Иисус Навин 2

Ето как продължава завоевателната политика на Иисус Навин на територията на България. След бързата и неочаквана победа край град Гобаон (Стипон, Ихтиман), той се спуска да преследва армията на византийците по поречието на Марица, чак до Хеброн (Одрин). След това се завръща в лагера (Галгал) около Оряхово (вече в Гиген). Но византийците не могли да преглътнат лесно поражението от българите и отново сформирали коалиционна армия за борба срещу нашествениците:

1 Егда же услыша иавин царь асорск (Царево, дн. Ксанти, Скеча), посла ко иоваву царю мадонску (Драма), и к царю семеронску (Морунец, дн. Кавала) и к царю ахиавску (Зъхна),
2 и к царем иже в сидоне (Тесалоник, Солун) велицем и в горней, и в араву (Равать, Остр. б-я – Лутра, Траянопол) прямо хенерефу (Енос и Вира, Фере), и на поляну, и в нафеддор (Абдера),
3 (и въ пределех Дорских (Абдера) от запада, Остр.) и к приморским хананеам от восток, и к приморским аморреом и хеттеом, и ферезеом и иевусеом, иже на горе, и евеом, и иже под аермоном (Маронея), в землю массифа (долината на р. Места).
4 И изыдоша сии и царие их с ними, людие мнози, яко песок иже при краи моря (Бяло море) множеством, и кони и колесницы многи зело.
5 И снидошася вси царие сии, и приидоша вкупе, и ополчишася при воде маррон (Маронея) воевати на израиля.
6 И рече Господь ко иисусу: не убойся от лица их, яко заутра в сей час аз предам их язвенных пред сыны израилевы: конем их жилы пресечеши и колесницы их да сожжеши огнем.
7 И прииде иисус и вси людие воинстии с ним на них к воде марронстей (Маронейски) внезапу, и нападоша на ня в горней.
8 И предаде их Господь под руце израилевы: и секуще их, прогнаша даже до сидона великаго (Тесалоник) и до масрефоф-маима (р. Стримон, р. Струма) и до поль массифских (долината на р. Места) к востоком: и изсекоша их, дондеже не остася в них ни един цел и избегший.
9 И сотвори им иисус, якоже заповеда ему Господь: конем их жилы пресече и колесницы их сожже огнем.
10 И обратися иисус в то время, и взя асор (Царево, Ксанти), и царя его уби мечем: асор бо бе прежде обладающий всеми царствы сими:
11 и изби все дышущее, еже в нем бысть, острием меча, и потребиша вся, и не остася в нем все дышущее: и асор (Царево, Ксанти) запалиша огнем.
12 И вся грады царств сих и вся цари их взя иисус и изби я мечем, и потреби их, якоже повеле им моисей раб Господень.
13 Но вся грады крепки не запали израиль, точию асор (Царево, Ксанти) един запали иисус.
14 И вся корысти их и вся скоты их плениша себе сынове израилевы: людий же всех потребиша мечем, дондеже погубиша их, и не оставиша от них ни единаго дышущаго.
15 Якоже повеле Господь моисею рабу своему, тако моисей заповеда иисусу: и тако сотвори иисус, не преступи ни единаго же от всех, яже заповеда Господь моисею.
16 И взя иисус всю землю горную и всю землю нагев, и всю землю госомску, и равную, и яже на запад, и гору израилеву, и поля яже при горе,
17 от горы хелха (Ахире, Остр. – Макри), и яже восходит к сеиру (Сяр, Сере на юг), и даже до валгада (Белград, Белгород Днестровски), и поле ливана (Влахия) под горою аермон (пл. Родна на север): и вся цари их взя и изби.
18 И многи дни сотвори иисус с цари сими брань:
19 и не бе ни единаго града, егоже не предаде Господь сыном израилевым, кроме евеа обитающаго в гаваоне (Шипоне, Ихтиман): всех взяша бранию:
20 яко Господем бысть укрепитися их сердцу, сопротивитися на брани противу израиля, да потребят их, яко да не дастся им милость, но да потребятся, якоже глагола Господь к моисею.
21 И прииде иисус в то время, и потреби (вся) енакимы от горныя, от хеврона (Одрин) и от давира (Проват, Провадикьой) и от анова (Азине, Приморско), и от всея горы израилевы и от всея горы иудины, с грады их, и потреби я иисус:
22 не остася ни един енаким от сынов израилевых, но точию в газе (Созопол) и в гефе (Агатопол, Ахтопол) и во асидофе (Урдовиза, Китен) осташася.
23 И взя иисус всю землю, якоже заповеда Господь моисею: и даде ю иисус в наследие израилю, разделением по племеном их. И преста земля воюема быти.

От 11 глава на „Книга Иисус Навин” виждаме как е станало сражението в Беломорска Тракия и как е била завладяна от „турците”, които се оказват българи. Царят на Царево (Ксанти), който е бил главен град по онова време за цялата околност, събрал коалиционна армия от владетелите (царете) на следните градове: Солун, Драма, Морунец (Кавала), Зъхна, Рават (Траянопол), Абдера, Маронея, Енос, Фере и много други на север от тях, както и на изток по крайбрежието на морето. При град Маронея войските на Израиля разбиват тази коалиционна армия и изгарят единствено град Царево (Ксанти) и избиват цялото му население. Това те правят за назидание, заради организатора на тази война, който е царят на Царево (Ксанти). Интересното тук е упоменаването на град Солун като Сидон. В църковно-славянскиат език буквата „д” се изписва като пресечена през средата буква „л” и така се е получило объркването. Още един град е изписван като „Сидон”, когато се споненава заедно с град Тир (Драч, Дуръси) и това е Дулциний (Улцин), който се намира непосредствено на север от Драч. Още нещо трябва да се отбележи, когато разглеждаме тази глава. Това е присъствието на някакви великани (енакови синове) в град Хеброн, в неговите околности и по крайбрежието на Черно море. Това може да са остатъци от някакъв царски род, защото „енак” в обратно четене е „кан”. В стенописите на Древен Египет много често фараоните са рисувани много по-големи от останалите хора. По този символичен начин са показвали тяхното величие, от което следващите поколения са приели едва ли не, че те са били великани.

След завземането на Беломорска Тракия, границите на Иисусовите владения се простирали от град Макри до град Сяр на юг, до Белград Днестровски и планината Родна на север. Задречните владения са описани в следващата 12 глава, като територии дадени на колената Рувимово, Гадово и полуколяното Манасиево:

Глава 12
1 И сии царие земли, ихже избиша сынове израилевы и наследиша землю их об ону страну иордана (Дунав), от восток солнца, от дебри арнонския (р. Сирет) даже до горы аермон (Родна), и всю землю араву (Бесарабия)от восток:
2 сиона царя аморрейска (Ромеиски), иже живяше во есевоне (Сучава), обладаяй от ароира (Марамурес), иже есть в дебри арнонстей (р. Сирет) от страны дебри, и пол (земли) галаада (Галиция) даже до иавока (р. Бугь), (идеже) пределы сынов аммоних:
3 и арава (Бесарабия) даже до моря хенереф (Neagra, Черно) на востоки, и даже до моря арава (Бесарабия), моря солищнаго от восток, путем иже ко вифсимофу (г. Измаил), и от фемана иже под асидоф-фасгою (пл. Фагараш):
4 и ог царь васанский (Влашки) остася от исполинов, иже обита во астарофе (Търговище) и во едраине (Едрея),
5 обладаяй от горы аермон (Родна), и от селхи (ТранСИЛВания), и всею землею васан (Влахия) даже до предел гесури (Унгария), и махафи (ХУНЕДоара), и пол галаада (Галиция) до предел сиона (Сихон) царя есевонска (Сучава).
6 Моисей раб Господень и сынове израилевы поразиша я: и даде ю моисей раб Господень в наследие рувиму и гаду и полплемени манассиину.
7 И сии царие аморрейстии (ромейски), яже изби иисус и сынове израилевы об ону страну иордана (Дунав), при мори валгад (Белград, Днестровски) на поли ливана (Влахия на север), и даже до горы алок (Галиполи), восходящих в сиир (Сяр на юг): и даде ю иисус племеном израилевым в наследие по жребию их,
8 на горе и на поли, и во араве и во асидофе, и в пустыни и во нагеве, хеттеа и аморреа, и хананеа и ферезеа, и евеа и иевусеа:
9 царя иерихонска и царя гайска, иже есть близ вефиля,
10 царя Иерусалимска, царя хевронска,
11 царя иеримуфска, царя лахисска,
12 царя еглонска, царя газерска,
13 царя давирска, царя гадерска,
14 царя ермафска, царя адерска,
15 царя левнска, царя одолламска,
16 царя макидска, царя вефилска,
17 царя апфуска, царя оферска,
18 царя афекска, царя хесаромска,
19 царя самвронска, царя фувска,
20 царя маронска, царя ахсафска,
21 царя фанахска, царя магдедонска,
22 царя кедесска, царя иеконама хермела,
23 царя адорска нафеддоря,
24 царя гоимска гелгеля, царя ферска. Вси сии царие тридесять един.

След като се хване правилният начин за разчитането но топонимите и личните имена, става лесно да се проследи как се е развило дадено събитие описано в библията. Ето как е на български този текст:

<12:1> Ето царете на оная земя, които синовете Израилеви поразиха и чиято земя те взеха в наследство отвъд Дунав към изгрев-слънце, от поток Арнон до планина Ермон, и цялата равнина на изток:
<12:2> Сихон (Сихея), аморейският цар, който живееше в Есевон (Сучава) и владееше от Ароер (Марамурес), що е при бреговете на поток Арнон (р. Сирет), към средата на потока, половината Галаад (Галиция), до поток Иавок (Буг), предел на амонитци,
<12:3> и равнината дори до самото Хинеретско (Neagra, Черно) море на изток и до морето на равнината, Солено море, на изток по пътя за Бет-Иешимот, и на юг - местата при полите на Фасга (Фагараш);
<12:4> съпределният нему васански цар Ог, последният от рефаимци, който живееше в Астарот (Търговище) и в Едрея (Арджеш),
<12:5> и владееше планина Ермон и Салха (ТранСИЛВАния), и цял Васан (Влахия), до Гесурската (Унгарската) и Маахската граница, и половината Галаад (Галиция), до границата на есевонския цар Сихона.
<12:6> Моисей, раб Господен, и синовете Израилеви ги убиха; и даде я Моисей, раб Господен, в наследство на коляното Рувимово и Гадово и на полуколяното Манасиево.
<12:7> И ето царете на земята (Аморейска), които порази Иисус и синовете Израилеви отсам Иордан на запад, от Ваал-Гад (Белград Приднестровски)
в Ливанската (Влахия) долина до планина Халак (Галиполи на юг), която се простира към Сеир (Сяр), и чиято земя Иисус даде в наследство на колената Израилеви според разделението им,
<12:8> по планината, по низините, по равнината, по местата, що са покрай планините, в пустинята, и на юг, дето живеят хетейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци:
<12:9> цар иерихонски (Оряхово), цар на Гай (Кнежа), що е близо до Ветил (Търнава),
<12:10> цар иерусалимски (София), цар хевронски (Одрин),
<12:11> цар иармутски, цар лахиски (Хасково),
<12:12> цар еглонски, цар газерски (Стара Загора),
<12:13> цар давирски (Проват), цар гадерски (Скутаре, Щит),
<12:14> цар на Хорма (Ефрем), цар арадски (Устра),
<12:15> цар на Ливна (Блисна, Калугерово), цар одоламски (Драмица, Драма),
<12:16> цар на Макед (Станимъка, Асеновград) , цар Ветилски (Търнава),
<12:17> цар тапуахски, цар хеферск (Фере, Вира),
<12:18> цар афекски (Левка), цар шаронски,
<12:19> цар мадонски (Драма), цар асорски (Царево, Ксанти),
<12:20> цар на Шимрон (Морунец, Кавала) –Мерон (Маронея), цар ахсавски,
<12:21> цар таанахски, цар мегидонски (Кумуцина, Комотини),
<12:22> цар кедески, цар на Иокнеам (Мелник) при Кармил (Рила),
<12:23> цар на Дор при Нафат-Дор, цар на Гоим в Галгал,
<12:24> цар на Тирца (Перитор). Всички: трийсет и един царе.
След като се хване правилният начин за разчитането но топонимите и личните имена, става лесно да се проследи как се е развило дадено събитие описано в библията. Ето как е на български този текст:

<12:1> Ето царете на оная земя, които синовете Израилеви поразиха и чиято земя те взеха в наследство отвъд Дунав към изгрев-слънце, от поток Арнон до планина Ермон, и цялата равнина на изток:
<12:2> Сихон (<царят на Сихея), аморейският цар, който живееше в Есевон (Сучава) и владееше от Ароер (Марамурес), що е при бреговете на поток Арнон (р. Сирет), към средата на потока, половината Галаад (Галиция), до поток Иавок (Буг), предел на амонитци,[br /> <12:3> и равнината дори до самото Хинеретско (Neagra, Черно) море на изток и до морето на равнината, Солено море, на изток по пътя за Бет-Иешимот, и на юг - местата при полите на Фасга (Фагараш);
<12:4> съпределният нему васански цар Ог, последният от рефаимци, който живееше в Астарот (Търговище) и в Едрея (Арджеш),
<12:5> и владееше планина Ермон и Салха (ТранСИЛВАния), и цял Васан (Влахия), до Гесурската (Унгарската) и Маахската граница, и половината Галаад (Галиция), до границата на есевонския цар Сихона.
<12:6> Моисей, раб Господен, и синовете Израилеви ги убиха; и даде я Моисей, раб Господен, в наследство на коляното Рувимово и Гадово и на полуколяното Манасиево.
<12:7> И ето царете на земята (Аморейска), които порази Иисус и синовете Израилеви отсам Иордан на запад, от Ваал-Гад (Белград Приднестровски)
в Ливанската (Влахия) долина до планина Халак (Галиполи на юг), която се простира към Сеир (Сяр), и чиято земя Иисус даде в наследство на колената Израилеви според разделението им,
<12:8> по планината, по низините, по равнината, по местата, що са покрай планините, в пустинята, и на юг, дето живеят хетейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци:
<12:9> цар иерихонски (Оряхово), цар на Гай (Кнежа), що е близо до Ветил (Търнава),
<12:10> цар иерусалимски (София), цар хевронски (Одрин),
<12:11> цар иармутски, цар лахиски (Хасково),
<12:12> цар еглонски, цар газерски (Стара Загора),
<12:13> цар давирски (Проват), цар гадерски (Скутаре, Щит),
<12:14> цар на Хорма (Ефрем), цар арадски (Устра),
<12:15> цар на Ливна (Блисна, Калугерово), цар одоламски (Драмица, Драма),
<12:16> цар на Макед (Станимъка, Асеновград) , цар Ветилски (Търнава),
<12:17> цар тапуахски, цар хеферск (Фере, Вира),
<12:18> цар афекски (Левка), цар шаронски,
<12:19> цар мадонски (Драма), цар асорски (Царево, Ксанти),
<12:20> цар на Шимрон (Морунец, Кавала) –Мерон (Маронея), цар ахсавски,
<12:21> цар таанахски, цар мегидонски (Кумуцина, Комотини),
<12:22> цар кедески, цар на Иокнеам (Мелник) при Кармил (Рила),
<12:23> цар на Дор при Нафат-Дор, цар на Гоим в Галгал,
<12:24> цар на Тирца (Перитор). Всички: трийсет и един царе.
----------------------------------------------------

Благо, Вы хотите чтобы Израиль сменил палестинскую прописку на болгарскую?

Евангелският Исус е роден във Витлеем (Пловдив). Семейството му идва за преброяванито от мястото, където са живели с мъжът и Йосиф (дрангурият Никифор, според „Житие“ на Мария Нова). Това е градчето Месина:

„Мария останала в столицата на империята и с посредничеството на мъжа на сестра си Варда Враци владетел на неголямо имение в местността Месина в Тракия, се омъжила за друнгария Никифор от селището Камара в същата тази Тракия , и от Константинопол се преселила в Месина. След известно време те заживели в многолюдния град Виза в Тракия.“

Ако допуснем, че Исус е бил заченат във Виза и се ражда по време на пътуванета на Светото семейство към родното място на Никифор Месина, то Витлеем ще е на пътя от Виза към Месина. Виза, още Бизия се намира на най-югоизточните склонове на Странджа, във вилает Лозенграт, в границите на Европейска Турция. Видяхме, че Витлеем е днешният град Пловдив и от това, можем да направим заключението, че Месина се намира на запад от Пловдив, по посока на София (Иерусалим). Месина може да се чете и Бесина, след като знаем за промяната на Б с М в гръцкият език. Точно след Пловдив започват земите на тракийското племе Беси и е твърдо вероятно под Месина авторът на „житието“ да е имал напредвид Бесина. На старите карти уж от римско време, а в действителност от 16 – 17 век виждаме, че на запад от Пловдив е локализиран такийският град Бесапара. Според Петко Славейков (а и според моите изследвания), той се е намирал мужду град Перущица и село Пастуша, на двайсеттина километра на югозапад от Пловдив, където днес са руините на Червената черква.

Това е според „Житие“ на Мария нова.

Евангелист Матей нищо не говори за пътя на Светото семейство до Витлеем, а започва веднага след раждането на Исус, поклонението на влъхвите и бягството му в Египет.

<2:19> А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет
<2:20> и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.
<2:21> Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.
<2:22> Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски
<2:23> и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.

След няколко години престой в Египет (вероятно района на Бизия), семейството се връща отново в Илирик (Израел). Дали страхът от Архелай, или нещо друго после ги изпраща в Назарет (Задар) в Галилея (Хърватско).

Лука пък не пише нищо за Египет, за избиването на младенците във Витлеем. Той направо заявява, че те идват от Назарет в Иудея (Витлеем) заради преброяването, после отиват в Иерусалим (след изчистването на Мария от раждането) и накрая се връщат отново в Назаред в Галилея.

Каква е истината днес трудно ще можем да установим, но всичките топоними до тук говорят, че Евангелските събития още от началото се случват на територията на Балканския полуостров.

Сега ще проследим пътя на Исус след изкушението в пустинята:

<4:12> А като чу Иисус, че Иоан е предаден, отиде в Галилея;
<4:13> и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови,
<4:14> за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
<4:15> "земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея,
<4:16> народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина".
<4:17> Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
<4:18> И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари;
<4:19> и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.
<4:20> И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него.
<4:21> Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика.
<4:22> Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него.
<4:23> И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
<4:24> И пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери.
<4:25> И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.

След Назарет (Задар) Исус се премества да живее в Капернаум. Кой е този град, който не трябва да е много далеч от Задар, да е на крайбрежието на Адриатическо море и да се намира в пределите Завулонови и Нефталимови?




Земите на Нефталим в действителност са територията на провинция Далмация, а Завулон е днешна Албания. Капернаум се е намирал близо до Дубровник в Хърватска (Далмация) и по това време се е наричал Епидавър (на гръцки Επίδαυρος ).

„Дубровник (Рагуза) е основан при сливането на два града – Лаус, разположен на малък остров по южното далматинско крайбрежие, подслонил италианските бежанци от Епидарум (днешен Цавтат) и дъбрава, славянско селище в подножието на горист хълм.“

Гръцкото Епидаврос (Дубровник) се е превърнало от някой неук преписвач в днешния Капернаум. По-нататък ще се убедите, че е така.

Каква висша евилибристика е трябвало на тези, които са нанесли тези топоними на територията на днешна Палестина. Вижте на библейските карти къде се намира Галилея (Далмация, и Албания), Капернаум, и другите градове и земи описани в Евангелията. Как езерото в горното течение на днешната река Йордан веднъж е Галилейско море, после Генисаредско, и накрая Тибериадско. На територията на Европа и Балканите всичко се е лесно и се нанася 100 %.

Ще продържа да разбулвам фалшивата география на Евангелията:

Генисаретското езеро

Както в древногръцкият текст, така и в синодалния превод на Евангелието на Матея, Марко и Иоан думата ЕЗЕРО (ЛИМНЭ) не се упоменава нито един път – навсякъде само МОРЕ (ТАЛАССА). Вижте сами:

Матея 4:18
„И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари;“

8:26
“А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.“

8:27
„А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?“

8:32
„И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.“

13:1
„А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.“

14:25
„И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.“

14:26
„А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.“

15:29
„Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.“

Марко 5:1

„И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.“

(Въ време оно) преидошъ на онъ пор море въ странъ гидариьнскъиъ

7:31
„Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.“

(И пакьi ишедъ отъ преде(лъ) тирьскьiихъь и сидоньскьi и приде на море галилеиско междъ пределы десъти грады)

Иоан 6:1
„След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско.“

По сихь (же) иде исъ на он полъ море тивериадъска

6:18
„Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.

(ветрой же великой въ морей ) дыхаъщой въстаеше ) море)

6:25
„И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави', кога дойде тук?“

(И обретошъ и объ онъ полъ море (и) рекошъ емоу равъви когда само приде)

21:1
„След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй:“

(Посемъ па къi iави съ исъ оучеником своимъ на мори тевериадъстемъ iави же съ сице)

Както изглежда преводачите на Синодалното издание съвсем не са забелязали в думата МОРЕ какъвто и да е заговор – малко ли „лъжливи“ морета има по света, като започнем от Каспийско!

Толкова повече, щото Евангелист Лука сякаш размества всичко на тези места. Защо ли?

Лука 5:1
„Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро.“

(Бъiсть же прилежъщеоу емоу народу да бишъ слъiшали слово бжие. И той бе стоъ при езере генисаретьсце)

8:22
„Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха.“

8:33
„Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.“

(и внидошъ въ свиниъ и оустръми съ стадо (все) по брегоу въ езере и стопе.)

Но ето при превода названията на циркулиращите по това МОРЕ/ЕЗЕРО плавателни средства са упоменати по различен от представите ни начин. Работата е в това, защото в древногръцките оригинали на Евангелията непрекъснато и много често се употребява думата ПЛЕИОН, означаваща ни много, ни малко ТРАНСПОРТЕН КОРАБ. А ето че в Синодалния превод на руското издание на Библията (в различие разбира се от старославянските текстове и българското издание) всички плавателни средства по странен образ се превръщат в обикновена ЛОДКА. Например:

Матея 8:23
„И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.“

В руската Библия следният текст е написан така:

„И когда вошел Он в ЛОДКУ (ПЛОЙОН!), за Ним последовали ученики.“

На всички места, където в българският превод е дадена оригиналната дума КОРАБ, в руските Евангелия е ЛОДКА. По този начин милиони рускоезични християни, които са чели тези редове на Библията са били подведени.

8:24
„И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше.»

И вот, сделалось великое волнение на МОРЕ, так что ЛОДКА покрывалась волнами; а Он спал.”

(Действително, трудно е да си представим Тивериадското езеро, (което ни карат да повярваме, че се е намирало в земите на днешна Палестина) разбушувано така, че вълните му да залеят един пълноценен кораб!)

Това ни дава правото да приемем факта, че Иисус в действителност е плувал не в някое малко езеро, както ни уверяват библейските тълкуватели, а в голямо и бурно море и то със също такъв голям морски кораб.

9:1
„Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.“

13:2
„И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.”

Представете си как Иисус проповядва стъпил на една рибарска лодка или гемия и хората са насядали по високият бряг на езерото и го слушат. Съвсем друга е представата, ако той използва за заслужена трибуна палубата на голям морски кораб и тогава представата за насядалите по брега негови слушатели става много по-реална.

4:1
„И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.”

А сега е много любопитно да провери в действителност по какво МОРЕ/ЕЗЕРО е плувал Иисус? Ако потърсим помощта на Библейският речник, объркването ни ще е още по-голямо. Там, както и на библейските карти от времето на Иисус можем да прочетем, че Генисаретското (Тибериадско) езеро е на река Иордан и в него стават бури, толкова големи, че могат да потопят голям кораб. Ако същото го твърдим за някой по-голам язовир в България, навярно ще ни се изсмеят. Това не се отнася за соченото от библеистите за море езеро, което е малко по-голямо от големите наши язовири.



Нека да потърсим по-реално истинските географски понятия в Евангелията, а не да се доверяваме на църковните тълкуватели. Ще започнем търсенето си от следният цитат от Евангелието на Матей.

15. 39.
„И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.“

(И отпоущъ народьi и влезе вь корабь и преиде въ предельi магдальiньскьi)

Като че ли всичко е някак безобидно. Но знаете ли каква дума стои на това място в древногръцкия текст!

15.39. Кай аполюсас тус охлюс энэбэ эйс то плойон кай элтэн эйс то хориа МАГАДАН.

Действително, не трябва да завиждаме на старите преводачи, които са използвали зафиксираното в някои латиноезични ръкописа разночетене на злощастния топоним MAGDALA. В древногръцкият ръкопис няма нищо подобно, единствено има разночетеното МАГАДАН. А това е почти като МАКЕДОНИЯ!

Но разбира се, една лястовичка пролет не прави. Да продължим нашите изследвания по-нататък:

Марко <8:10>
„И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.“

(И абие вьлезь въ корабь сь оученикы своими приде въ страны даманоутанськы)

На същото това място в древногръцкият текст е така:

Кай эвтюс эмбас эйс то плойон мэта тон матэтон авту элтэн эйс та мэрэ ДАЛМАНУТА.

Та това не е нищо друго освен Далмация. Излиза, че тези Евангелски събития са се случили около Адриатическо море. За да се уверим, че сме на прав път, нека по същият начин да открием къде се е намирала и Гергисинската (Гадаринска) страна:

Матея <8:24>
„И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше. Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме! А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина. А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват? И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска.”

Марко 5:1
„И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.”

Лука 8:26
„И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.”

В цялата Библия Гадаринската (Гергисинска) земя се споменава единствено в тези три Евангелия. Щом като предните събития са на териториите около Адриатическо море, в Македония и Далмация, то и Гадаринската, още Гергисинска земя би трябвало да е някъде в този район. Нека да потърсим първо, къде се е намирал в действителност евангелският град Капернаум, където Иисус проповядва. Капернаум само от съгласни е КПРНМ. Нека сега да проверим кой град от адриатическото крайбрежие отговаря, или е най-близко до това наименование. Да вземем например град Дубровник. Той е бил един от най-големите търговски градове в района наред с Венеция и Дурацио (Драч). Дубровник ДБРВНК има подобни съгласни, които влизат в името Капернаум. Д(К)Б(М)РНК. Той се намира на брега на Галилейско (Тибериадско) море, което разбираме, че е Адриатическо море. За да потърсим къде е била тази Гадаринска (Гергисинска) земя, то трябва да проследим пътя на Иисус. Той тръгва от Капернаум (Дубровник) и преминава на отсрещния бряг на морето. Точно срещу Дубровник, на отсрещният италиански бряг на Адриатическо море, се намира град Сан Никандро Гарганико СНКНДР (Гадарински Г(К)ДРНСК). Той е разположен между езерата Варано и Лезина на полуостров Гаргано ГРГН (Гергисински ГРГСН), в областта Апулия. От името на този град, едно от тези езера е получило името Гадаринско езеро, а от полуостров Гаргано – Гергесинска земя. Ето защо евангелист Лука говори за езеро и това не е правило впечатление на преписвачите.



Пак по същият начин да потърсим и Генисаретското езеро (море), в „земята Генисаретска”. На територията на съвременна Палестина, където някои сили са се опитали да пресъздадат Библейските земи, има само едно море – Средиземно. На Балканите, в действителните Библейски земи има няколко морета. Това са Черно, Мраморно, Егейско и Адриатическо. Това доста е затруднило тези сили и те са се опитали на Средиземноморското крайбрежие да поместят много от морските градове от Балканите. Тук са Тир и Сидон от Стария завет, които в действителност са Драч и Стон от Адриатическо море. Наред с тях можем да открием Иопия, Iоппiя, Iопа, (на еврейски Яфо). Познахте ли град Амфипол от Егейското крайбрежие на Гърция. Ямния, друг крайбрежен град, споменаван наред с Иопия е Кавала (Морун, или Морунец). Ако обърнете надясно буквата Я от кирилицата, тя ще се превърне в латинското R. Така ЯМН от Ямния се превръща в МРН от Морун. Пак там е и Кесарея (Царево, дн. Ксанти) пак от Егейското крайбрежие, където би трябвало да се намира и Евангелското Генисаретско езеро, но го няма. За да няма анахронизми, свързани с плуването на Иисус с кораб от един бряг на друг, част от крайморските градове са пренесени на брега на малкото езеро в горната част на Иордан и го нарекли Генисаретско, или Тибериадско. Там са сложили Капернаум (Дубровник), Магдала (Македония), Тивериада, (Адриатика) и Витсаида (Византион на Босфора).

Нека сега да вземем картата на Гърция и да потърсим Генисаретската земя и езеро в района на гр. Царево (Ксанти). В Евангелията е споменат като Кесарея. На юг от Ксанти е селището Генисея и езерото Вристонис. То е свързано със залива Порто-лаго в Егейско море. Виждате ли как това езеро в Евангелията е получило наименованието Генисаретско, от името на двете селища – Генисея и Царево



Матея14:34
„И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.“

Марко 6:53
„И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега. Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха, бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той. И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.“

След като прочетете това си задайте въпроса: "Ходил ли е въобще Иисус в днешна Палестина, след като всички действия дотук са на Балканите и в България?"

Друже, Библия настолько полна двусмысленностей, что можно вывести происхождение и погибель Христа практически на любом континенте, кроме Антарктиды!
Почему я считаю, как и уважаемый автор книги, что проект Христа лепили во Франции? Чисто из логических оснований.
Но это не означает, что я верю в реальность Христа!!! Извините, но из вашего сообщения можно сделать вывод, что вы верите в библейские бредни, да ещё приплели вообще комичного Иисуса Навина, который является главным анекдотом Библии, а это уже признак недалёкого ума.
В лучшем случае можно, как коллектив НХ, предполагать наличие прототипа Христа. Казнённого отпрыска высокого рода. Отсюда и проистекает живучесть его образа, ибо в своей статье в ЖЖ "О ценности человеческой жизни в послепотопные времена" (http://hagan-ahmedov.livejournal.com/3572.html) я уже писал, что казней в Ордынской Империи не было вплоть до 20 века (!!!) и первый же такой случай должен был врезаться надолго в память человеческую. Что видимо и произошло с прототипом Христа.
А уж затем эту историю растиражировали повсеместно, вплоть до "палестин" в каждой церкви! Но это уже конец 19-начало 20 века...
Болгарии же претендовать на Христа вообще смешно. История делалась вдали от вас.

)))Друже, Библия настолько полна двусмысленностей, что можно вывести происхождение и погибель Христа практически на любом континенте, кроме Антарктиды!(((

Ты знаеш дума "езотера". Она сделана от 4 думи - е + зо + те + ра.

Е- вот
Зо - жызнь
Те - тверд
Ра - светь

Земла это Твердая светлина и для етому "тера" латини называли "Земля".

И так ЕЗОТЕРА значит "Воть жызн на Земле". Когда ты станеш ЕЗОТЕРИК, тогда ты увидеш недвусмисленост в книги как Библия и настоящий жызн на Земле. Все топоними, герои, цари, патриарси, исторические события, войни на страници Старый и Новый завет имеет дубликати в болгарская история. Библейская история это Болгарская история. Я не филолог, а боле 35 лет занимаюс с история, археология, нумизматика. Потому что друже, ты не учи меня.

Спор может разрешит только АСХ. Он может заменит топоними на мои цитати и скажет нас, где были 12 колена Израиля на територии Франции. Какие земи завоювал Иисус Навин, Где быле бытви, какие дубликати они имеют в френская история, потом с Книги Царства, Судии, Макавеи, Евангелские топоними, герои в френская история... Давай АСХ, люди ждут тебя!

Аврам в Хеброн (Одрин)
След обещанието на Господ към Аврам за даването на всичките български земи на наследниците му, той (Аврам) тръгва и отива да живее в град Хеброн (Одрин).
<13:14> И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад;
<13:15> защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека:
<13:16> и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство;
<13:17> стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги).
<13:18> И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре', що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.
В ц. сл. Б-я:
14 Бог же рече авраму, повнегда разлучитися лоту от него: воззри очима твоима и виждь от места, идеже ты ныне еси, к северу, и ливе, и к востоку, и морю:
15 яко всю землю, юже ты видиши, тебе дам ю и семени твоему во веки,
16 и сотворю семя твое, яко песок земный: аще кто может исчести песок земный, то и семя твое изочтет:
17 востав проиди землю в долготу ея и в широту: яко тебе дам ю и семени твоему во век.
18 И отселився аврам, пришед вселися у дуба мамврийскаго, иже бяше в хевроне: и созда ту жертвенник Господу.

На територията на днешен Израел няма нито едно селище, окончаващо на -брия, -диза, -пара, -дава и -дина. Това са типично тракийски окончания за селища, едно от които срещаме в „дуба мамврийскаго” като Месембрия, Силимбрия и т. н.
Ето и първата война, в която е участвал Аврам след пристигането си:
<14:1> И в ония дни сенаарският цар Амрафел, еласарският цар Ариох, еламският цар Кедорлаомер и гоимският цар Тидал, -
<14:2> всички тия царе тръгнаха на война против Бера, цар содомски, против Бирша, цар гоморски, Шинава, цар на Адма. Шемевера, цар севоимски, и против царя на Бела, сиреч на Сигор.
<14:3> Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.
<14:4> Дванайсет години бяха те подчинени на Кедорлаомера, а в тринайсетата година въстанаха.
<14:5> В четиринайсетата година дойде Кедорлаомер, и царете, които бяха с него, и поразиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим,
<14:6> и хорейци в планината им Сеир, до Ел-Фаран, що е при пустинята.
<14:7> И като се върнаха оттам, дойдоха при извора Мишпат, сиреч Кадес, и съсипаха цялата земя Амаликитска, също и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.
<14:8> Тогава царят содомски, царят гоморски, царят на Адма, царят севоимски и царят на Бела, сиреч на Сигор, потеглиха и влязоха в бой с тях в долина Сидим,
<14:9> с Кедорлаомера, цар еламски, Тидала, цар гоимски, Амрафела, цар сенаарски, Ариоха, цар еласарски: четирма царе против петима.
Според Син. б-я, това е един вид въстание на петима царе, или по-малки владетели, срещу коалиция на четирима други царе. Дванадесет години петимата царе са били васали на някой си Кедорлаомер и навярно са спрели да му плащат налога. На следващата година те се съюзяват срещу неговото господство, а след още една година същият този Кедорлаомер идва да възстанови реда в покорените от него територии. Ако още един път повярваме на еврейските историци, то ще си кажем, че и тази история е една измислица, както и историите на Моисей, Самуил, Давид, Соломон и др., защото на територията на днешен Израел няма никакви доказателства за тяхната дейност. Аз съм вече доста голям и правя разлика между детската приказка и историческия разказ, затова реших да проверя дали има в българската история подобна война. В този случай много ми помогна църковно-славянската библия, защото там имената на царете и топонимите са написани по различен начин. В това можете да се убедите и сами:
„1 Бысть же в царство амарфала царя сеннаарска, и ариох царь елласарск, и ходоллогомор царь еламск, и фаргал царь языческий
2 сотвориша рать съ царем содомским и с варсою царем гоморрским, и с сеннааром царем адамы и с симовором царем севоимским, и с царем валаки: сия есть сигор.
3 Вси сии совещашася на юдоль сланую: сие есть море сланое.
4 Дванадесять лет тии работаша ходоллогомору: третияго же надесять лета отступиша.
5 И в четвертое надесять лето, прииде ходоллогомор, и цари иже с ним, и изсекоша исполинов сущих во астарофе и в карнаине, и языки крепки вкупе с ними, и омеов, иже в сави граде,
6 и хорреов, иже в горах сиирских, даже до теревинфа фарана, иже есть в пустыни.
7 И возвратившеся приидоша ко источнику судному, иже есть кадис: и ссекоша вся князи амаликовы, и аморреов живущих во асасанфамаре.
8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,
9 на ходоллогомора царя еламска и фаргала царя языческа, и амарфала царя сеннаарска и ариоха царя елласарска: четыри цари на пять.“
Вижте как един от четиримата насилници „Кедорлаомер” се превръща в „Ходоллогомора”. Тук ясно се вижда преминаването от „х” на „к” и от „л” на „р”. Освен това „фаргал царь языческий” се превръща през по-късният еврейски превод, (от който е преведена син. б-я) в „гоимският цар Тидал”. Сами можете да проследите и разликите и в другите имена. Като гледах условията за възникване на войната и развоя на действие на самата война, започнах да търся паралелни събития в нашата история. За правилния паралелизъм трябваше в тази война да са намерили смъртта си двама от въстаналите царе – содомския и гоморския. Нека започнем първо от имената на насилниците.
Сенаарският цар Амрафел (амарфала) МРФ(Т) е Амурат І (МРТ), а Кедорлаомер (Ходоллогомора) е Хаджи Гази Евренос бей, който командва лявото крило при Черноменската битка и след нея завладява последователно Ипсала, Гюмюрджина, Сяр, Дойран, Прилеп, Скопие и Призрен. Получава като удж Скопско.
„Султан Мурад I е османски владетел (емир), известен като Худавендигяр (Богоподобни), управлява Османската империя от 1359 до смъртта си на 15/28 юни 1389 г. Роден е през 1319 или 1326 г., син на Орхан I и византийската принцеса Елена (Нилюфер). Убит от Милош Обилич по време на битката на Косово поле със сръбския княз Лазар Хребелянович.”
Сега, като знаем това, много лесно може да подредим и останалите герои в нашата история. Въстаналите царе са коалиция от български, македонски, унгарски, гръцки и сръбски царе, които се опитват на дванадесетата година от покоряването си да се опълчат на покорителя Амурат І. При описаната битка, както видяхме, са убити двама от въстаналите царе. Това са „Бера, цар содомски” и „Бирша, цар гоморски” от син. б-я. С тази подробност отиваме направо на Битката при Черномен, състояла се на 26.09.1371г. При нея наистина загиват двама от създадената коалиция против османците, това са Вълкашин, жупан на Прилеп и деспот Углеша.

„КОМАНДВАНЕТО НА ХРИСТИЯНСКАТА ВОЙСКА
Въпросът за командването на християнската войска е спорен в източниците. Една част твърдят, че войската се е командвала от цар Урош, а според други от крал Вълкашин и деспот Углеша. Не е ясно също дали в похода се е бил включил сина на Вълкашин – Марко. Легендите разказват, че той е прекарал известно време затворен в Одрин, а Иеракос в “Хроника за царството на турците” сочи, че Мурад е победил “ също и Марко Крамувики, най-пръв и най-велик, и вожд на пеонците”10. Последица от това е и противоречивата оценка на изворите за ролята на тези лица в битката. Дори Константин Михайлович, обвинява двамата братя, че още преди битката са изоставили своя господар и са се били предали на турците. Подобно обвинение, само че вече в легендите се хвърля и върху Марко – той бил строшил костите на баща си.
Възможно е действително Урош формално да е предвождал войската, но несъмнено фактическото ръководство е било в ръцете на Вълкашин и Углеша. Причина за тези противоречия е възможно да се дължат също на близостта на имената на деспот Углеш и цар Урош, както и че двамата умират в една и съща година.
Цар Урош управлявал Сърбия почти до края на 1371г., но авторитетът му сериозно бил пострадал поради неуспеха му да отрази унгарското нашествие и властта му била чисто формална. След унгарската агресия нараснало влиянието на крал Вълкашин и деспот Углеша, чийто земи останали незасегнати. Те и двамата до битката при Черномен не са се отличавали като военачалници в някое важно сражение и може да се каже, че не са имали сериозен боен опит.
Друга спорна фигура е братът на Вълкашин и Углеша – Гойко, когото Орбини сочи като командващ войската. Името на Гойко се среща във фолклора, но в писмените източници за битката не е известен.”
Ето, че днес разполагаме и с още един източник за участниците в тази битка, където е упоменат този Гойко. Това е книгата Библия.
8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,
Ще се опитам да направя подредбата на царете, според този нов извор, като използвам имената от трите Библии - Острожска, Елизабетинска и Синодална:
1. Содомският цар Валаком (Остр.), Валлою (Елиз.), Бера (Син.)
2. Гоморският цар Варсавою (Остр.), Варсою (Елиз.) и Бирша (Син).
3. Царят на Адама Сенааром (Остр.), Сеннааром (Елиз.) и Шинава (Син).
4. Царят Севоимски – Симовором (Остр.), Шемевера (Син).
5. Царят на Валаком (Остр.), Валаки (Елиз.) и Бела (Син.), която е и Сигор (Загора).
Първият владетел е Валак (ВЛК), или Вълка (син), Вълкашин, убит при Черномен.
Вторият е Варсавю, Вар (Бар, обратно на нашето Раб, означава и Син) + савю, сою, ша, това е Углеш, деспот на Сяр. В Битие Углеш го дават като владетел на Гомор, а не на Сяр.
В библията е описана смъртта на двамата владетели:
<14:10> А в долина Сидим имаше много смолени ями. И царете содомский и гоморский, като удариха на бяг, паднаха в тях: а останалите побягнаха в планините.
„долина же алукия, (имаше) кладези веверны побеже царъ содомский и царъ гоморский и въпадоша в на”
Остр. б-я
Думата „веверны” е преведена в църковно-славянския речник като „смолени”, „нефтени” заради географията, наложена от църквата. Ако приемем, че това е българската дума „варници”, така кладенците стават за гасене на вар, а не са нефтени, или асфалтни (смолени), както ни убеждават днес. Според библията двамата царе са се удавили в подобни ями. Мауро Орбини споменава нещо подобно:
„В сражението загинали и двамата предводители на похода – братята Вълкашин и Углеша. Обстоятелствата около смъртта им не са особено ясни и също са станали предмет на легенди. Според Халкондил това не било ясно дори за приближените на предводителите и те известно време дори мислели, че са живи. Орбини обаче разказва подробно за края на предводителите на християнската армия. Според него деспот Углеш и брат му Гойко по време на бягството се удавили докато се опитвали да преминат река Марица. Вълкашин успял да я премине, но докато пиел вода край Харманли бил удушен с огърлицата, която висяла на врата му от неговия оръженосец Никола Хрсойевич. По-късно тленните му останки били пренесени в манастира „Свети Димитър” край Сушица. В една късна и доста неточна интерпретация на събитията описана от пътешественика Пиер Лескалопие през 1574г. например се разказва, че крал Вълкашин Мрняевчевич бил убит от своя щитоносец Версонич. Според сръбския патриарх Паисий гроба на Углеша бил край Харманли, като по-късно тленните му останки били пренесени в един манастир край Сяр, а един от приемниците му - Арсений Черноевич разказва, че е видял гроба на деспота край Узунджово.”
Това са първите двама царе. Третият е Урош, а четвъртият е унгарският крал Матиаш Корвин.
Френският пътешественик Пиер Лескалопие (1547 г.) минавайки през България пише следното за Вълкашин:
„На юг преминахме реката Карманли, т. е. „царска река”. Малко след това – пред чешмата на крал Вукасим-Мрезич, за когото се разказва, че по време на бунта на Сърбия срещу Матиаш Корвин, унгарски крал, Сърбия се предала на турчина посредством деспот Георги, който бе неин управител. Вукасим, молдовския крал, водел войски в помощ на Матиаш и уморен от дългите си преходи, поискал да пие и да си почине при тази чешма. Там бил убит от Версонич, негов щитоносец, който той задържал единствен при себе си, докато войските му продължавали пътя си. В миг (дори елементите възненавидели това предателство) сладката вода станала горчива. Всички местни хора, които минават оттам, остават няколко монети от себе си, вярвайки суеверно, че като са пили (водата), (тя) лекува треските и им пречи да се явяват. Нашият чауш, хората му и някои от нашите пиха от нея.”
Най-интересен за нас е петият крал, този на Влахия (така е наричана и България по това време), още и Загора. Това е третият от братята Гойко, който е бил кесар над българите и е царувал във Филипопол.
Още три топонима смущават привържениците на трад. история. Това са „солено море”, „Содом и Гомор”:
„<14:3> Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.”
Син. б-я
3 Вси сии совещашася на юдоль сланую: сие есть море сланое.
Елиз. б-я
3. „…и вси совещашася на дебрь (лукию) се есть море солиное.”
Остр. б-я
Да открия къде се е намирало това езеро ми помогна Йосиф Флавий. В разказа си за подялбата на завзетите земи от армията на Иисус Навин той дава точно къде се намира това езеро, наречено от него „Содомско”:
22. Призовавайки Елеазар и събирайки съвета на старейшините с началниците на отделните колена, Иисус разпределил цялата страна между (останалите) девет колена и половината Манасиево, съобразявайки се при това разпределение с числеността на всяко коляно. При хвърлянето на жребий потомците на Иуда получили във владение цялата горна част на Идумея (Македония), която в долната си част се простирала до Йерусалим (Сердика) и оттам достигала до Содомското езеро.”
„Юдейски древности”
Содомското езеро се е намирало на устието на река Струма, на юг от Серес и на старите карти е отбелязано като езеро Такинос.
Да продължим историята на Аврам. След битката при Черномен на бойното поле остава доста плячка и пленници. След победата си турците тръгват по обратният път към Галиполи. Там е било пристанището, откъдето те прехвърляли ограбеното в Мала Азия. Между пленените войни е бил и племенникът на Аврам Лот:
<14:11> Победителите взеха всичкия имот на Содом и Гомора и всичката им храна и си отидоха.
<14:12> Взеха и Лота, Аврамов братанец, който живееше в Содом, и имота му, и си отидоха.
<14:13> А един от ония, които се бяха избавили, дойде та обади на евреина Аврама, който живееше тогава в дъбравата на аморееца Мамре', брат Ешколов и брат Анеров, Аврамови съюзници.
<14:14> Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан;
<14:15> и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск;
<14:16> и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа.

Содом и Гомор

<18:20> И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;
<18:21> ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.
<18:22> И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.
<18:23> Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?
<18:24> В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?
<18:25> не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?
<18:26> Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.
<18:27> Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:
<18:28> може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.
<18:29> Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.
<18:30> И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.
<18:31> Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.
<18:32> Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.
<18:33> И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.
Преди да започна да пиша тази книга публикувах доста части от нея в разни български форуми в интернет. Отзивите за нея бяха меко-казано критични. Даваха ми се разни диагнози, триеха ме постоянно, гонеха ме от форумите, дори и се пишеха заплахи за живота ми. За пет години се намериха едва десетина човека, които ме подкрепиха в начинанието ми. За тях и заради други като тях пиша тези неща, а не за останалите. Това аз го знам и не го публикувам заради пари, слава и други подобни облаги, а заради Истината. В българските духовни общности се говори за ролята на България в света, но нищо не се прави. Както казва един приятел, всички продължават да вършеят на едно гумно, на което от много време няма и зрънце жито. Въртят като полуслепи коне и единственото, което постигат, е да вдигат много прах. Историци, археолози, църкви, духовни общности и обикновени човеци въртят около кръга, без да виждат резултатите от това въртене. Лошото не е в това, а в опитите им да унищожат всеки, който се опита да осветли малко тяхната дейност. Е, затова идват онези, тримата мъже, и очистват гумното. Така на времето се е случило и със Содом и Гомор. Ако и при тях беше дошъл някой да ги предупреди, то те навярно само биха му се изсмели, или да го убият в най-лошия случай.
<19:1> И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при Содомските порти. Като ги видя Лот, стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи
<19:2> и рече: господари мои! отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умийте нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата.
<19:3> Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече пресни пити, и те ядоха.
<19:4> Още не бяха легнали да спят, и градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата,
<19:5> извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем.
<19:6> Лот излезе при тях до входа, заключи вратата подире си,
<19:7> и рече (им): братя мои, не правете зло;
<19:8> ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.
<19:9> Но те (му) казаха: дръпни се оттука. И рекоха: пришълец е, а иска да съди; сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях. И навалиха силно върху тоя човек, върху Лота, па се приближиха да строшат вратата.
<19:10> Тогава ония мъже протегнаха ръце и вкараха Лота при себе си вкъщи, па заключиха вратата (на къщата);
<19:11> и поразиха човеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, със слепота, тъй че те се изпомъчиха да търсят вратата.
<19:12> Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, - всички изведи от това място, <19:13> защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим.
<19:14> Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но, на зетьовете му се стори, че се шегува.
<19:15> Щом пукна зора, Ангелите подканяха Лота да бърза и му казваха: стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.
<19:16> И понеже той се бавеше, мъжете (Ангелите), по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града.
19:17] А когато ги изведоха навън, един от тях рече: спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш.
<19:18> Но Лот им отговори: не, Господи,
<19:19> ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра;
<19:20> ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там; той е малък, и животът ми (зарад Тебе) ще се запази.
<19:21> И му рече: ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш;
<19:22> побързай, спасявай се там; защото Аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там. Затова е и наречен тоя град Сигор.
<19:23> Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор.
<19:24> Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето,
<19:25> и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни.
<19:26> А Лотовата жена погледна назад и се превърна в солен стълб.
<19:27> Сутринта рано стана Авраам и (отиде) на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа;
<19:28> и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ.
<19:29> Когато Бог съсипваше (всички) градове по оная околност, спомни си Бог за Авраама и изпрати Лота изсред съсипните, когато разоряваше градовете, дето живееше Лот.
Содом и Гомор са градове, които се споменават в книгата Битие, в Танах, в Новия завет и Корана. Според Тората, царствата Содом и Гомор били съюзени с градовете Адма, Зебоим (Цевоим) и Вала (Зоара или Сигор).Тези пет града се намирали в плодородна равнина. Във времената на Авраам Яхве наложил божие наказание над Содом и Гомор и два други близки града, които били изпепелени от огън и жупел. Единствено град Зоара бил пощаден. Поради слабите археологически доказателства за съществуването на двата града, историчността на Содом и Гомор все още е обект на полемика сред историците. Виждате, че по начина, по който аз търся, това не е проблем. Не е проблем и намиране на историческите прототипи на тези библейски градове. За имената на двата града има създадени разни хипотези, които нямат никакво приложение в това изследване. Времето, в което историците препращат тези събития също не е вярно. Днес е прието, че унищожаването на Содом и Гомор се е случило близо 1500 години преди Вавилонския плен и последното заточение на евреите. Ако направим паралел с българската история, то виждаме, че Содом и Гомор са били унищожени малко следбитката при Черномен. Всички „извори“, като тези на Страбон, Йосиф Флавий и други, нямат никаква стойност. Те или са фалшификати, или са с фалшиви редакции от по-късните църковни преписвачи. Но и в двата случая не носят никаква правилна насока за търсене и локализиране на библейската топонимия.
В изследванията си аз попаднах на правилната следа и от мен се искаше само упорито да я следвам. Така подобни „Гордиеви възели“ (като Содом и Гомор) сами се развързваха пред очите ми. Тези градове трябваше да се намират във владенията на Сярското княжество. Углеша и Вълкашин с тяхната история описана тук ме накараха да търся в тази посока. Само два града отговаряха на описанието на Содом и Гомор. Това бяха град Сандански и откритата наскоро Хераклея Синтика край Рупите.
Археологическите разкопки и на двата града – Сандански (Медиус, Дезидава, Свети Врач – СДМ, Содом при обратно четене ) и Хераклеа Синтика, Петра pтr при обратно четене rтp – Гомор (при м. Рупите) показват, че и двата града са разрушени при някакво голямо земетресение. Останалите три града, които са били съюзени с тях според Тората са: Адма, Зебоим (Цевоим) и Вала (Зоара или Сигор). Единствено Вала не е бил напълно унищожен от земетресението и затова Лот се е отправил нататък. Наистина е така, защото останките му личат и днес. Това е Валовища (Вала), или Демирхисар на турски и на гръцки: Σιδηρόκαστρο, Сидирокастро. Сигор и Зоара са анаграма на турската дума Хисар.
В своята География Страбон сочи, че местните жители, близо до Моасада (да не се бърка с Масада), разказват, че „някога имало тринадесет обитавани градове в тази област, от които Содом е бил метрополия“. Били изоставени заради чести земетръси и изригвания на лава и гореща вода, носеща асфалт и сяра. Днес и Сандански и Рупите са известни със своята минерална вода, а в античните останки на град Сандански се открояват множество обществени сгради и раннохристиянски базилики, включително и раннохристиянски епископски комплекс. Това сочи, че Страбон е бил прав, но днешните историци четат и тълкуват погрешно неговата География.





Содом - Сандански

http://journeyplaces.com/202/хераклея-синтика/

Хераклея Синтика - Гомор

Друже, а есть ли город на Земле, где нет подобных примеров упадка и запустения?

Друже, спасибо конечно за расшифровку термина, хотя я не понимаю, какое оно имеет отношение ко мне.
Теперь к делу - если "все топоними, герои, цари, патриарси, исторические события, войни на страници Старый и Новый завет имеет дубликати в болгарская история", то логичнее предположить, что ваша история написана на основе Библии. И это кстати будет очередным свидетельством того, что нынешняя Библия писана в окрестностях 1850 года, когда и начали выдумывать историю соседям Истанбульских атаманов.
Генетически же вы ничем не отличаетесь от азербайджанцев, например, или тех же грузин. Уж я то в МГУ болгарских студентов навидался! Поэтому говорю не как историк, а как простая человеческая единица, имеющая глазки не на жопе.
2. Об историках. Нам ли не знать историков?! У нас под боком в квартирантах целый хайский народ историков... Кстати, разберитесь там с ними - они утверждают, что Христос родился во дворе ихнего с позволения сказать презика сержика саркисяна.
Вам бы надо стыдиться звания историка, а не кичиться...

)))Генетически же вы ничем не отличаетесь от азербайджанцев, например, или тех же грузин. Уж я то в МГУ болгарских студентов навидался! Поэтому говорю не как историк, а как простая человеческая единица, имеющая глазки не на жопе.(((

Спасибо!

Кушайте на здоровье.
И вообще, советую записывать за мной, я иногда такое ляпну!!!:)
Но насчёт генетики и фенотипа - полный серьёз.

Въстанието на БАР-КО́ХБА (ВЪСТАНИЕТО на ИВАЙЛО, БЪРДОКВА), антиримско въстание в Иудея в 132 – 135 г. н. е. (в България е през 1277 – 1279 г.). Известно е също така и с названието Иудейска война ІІ. За вожда на въстанието Бар Кохба (Бар доква) са се съхранили оскъдни и противоречиви сведения (части от тях, например в Талмуда и Мидраш, имат характера на легенда.), която не дава възможност да се състави достатъчно детайлно представяне на неговата личност. Неговото истинско име е било, очевидно, Шимон бар (бен) Косва (или Косева). Името Бар-Кохба (обратно четено Раб-Бога), (по арамейски „син на звездата“) е получил , вероятно по време на въстанието и отразява месианските очаквания на народа, като се явява интерпретация на думите в Библията за звездата на Иаков (Чис. 24:17).
Известен също така под оскърбителното име Бар-Козива (по арамейски „син на лъжата“, а по български „син на беса“ – обратно четене на Бар Козива е Раб Бесок, или на Беса.), дадено му, очевидно от неговите противници или тези, които били разочаровани от него след поражението на въстанието. Традицията разказва за Бар-Кохба (Бърдоква – Синът Божи) като за вожд, който ръководил и икономиката на териториите, намиращи се под негов контрол, и армия. Той ръководил властно, обръщайки внимание на всички подробностти на управлението. За потдържане на дисциплината Бар-Кохба (Бърдоква) прибягвал към заплахи за наказания даже и по отношение към водещите военноначалници на своята армия, а също така и понякога прилагал стряскащи наказания. В документите от неговото време и на отсечените в негова чест монети Бар-Кохба е наречен „неси Исраел“ (Княз на Израел), което обратно прочетено се чете като „Син на Илирик“.

За въстанието на Бар-Кохба (Бърдоква), за това, как то е избухнало и протекло и за неговия изход има само разпокъсани и противоречиви сведения, отчасти с доста късен произход. За основни източници служат не-достатъчно подробните бележки на гръцкия историк Дион Касий (роден, вероятно, в 155 г. – и умрял някъде след 229 г.) в глава 12-24 на книга 69 от неговата „Римска история“, написана в промеждутъка между 194 г. и 216 г. Намерените в средата на 20 век документи, съставени от самият Бар-Кохба (Бърдоква), имат в повечето случаи икономически и административен характер и не съдържат сведения за военните действия или за политическото или военно значение на въстанието. То е избухнало, напълно вероятно, в 132 г. Било предшествувано от декрет на римския император Адриан, посетил Палестина и съседните на нея страни в 129-132 и смъртното наказание за извършване на обряда обрязване и построяването на новия град на мястото на Иерусалим. Този град Адриан нарекъл Елия Капитолина в чест на самия себе си (Publius Aelius Hadrianus) и в чест на Юпитер Капитолийски. В новия град той издигнал храм на Юпитер, който по свидетелството на Дион Касий, предизвикало „свирепа и продължителна война“. Сигнал за въстанието послужило заминаването на императора в Гърция (лятото на 132 г.). Всъщност въстанието на Бар-Кохбе (Бърдоква) било продължение на антиримските въстания на еврейската диаспора в 115 – 117 г. н.е.

Касий дава кратко описание на хода на въстанието. Тайно от римските власти евреите събирали сили, очаквайки удобния момент, който представлявал след заминаването на Адриан. Те завзели няколко града и ги укрепили, издигайки стените им и изкопали подземни проходи. Адриан бил принуден срочно да извика един от най-способните си военноначалници, Юлия Север, (Гней Минаций Фаустин Секст Юлий Север), който дошъл в Иудея (България) от Британия. (Хан Ногай, Гней). Касий съобщава, че римляните в хода на боевете разрушили 50 крепости, унищожили 985 села и убили 580 хиляди човека. Много евреи загинали от глад, болести и пожари; в тази война загинали и също така много римляни, и Адриан, съобщавайки за победата в сената, не започнал своята реч с обичайната формула „Аз и моята армия ви поздравяваме“. Касий пише, че въстанието, много щателно подготвено, „обхванало цяла Иудея“ (под това название той очевидно подразбирал голяма част от Ерец-Исраил, включвайки Галилея и Голан). (Под Цял-Илирик трябва да разбираме Адриатическото крайбрежие на Албания, Черна гора, Босна и Херцетовина, Хърватска, влезли в библейската топонимия като Галилея, Тракия, още и Румелия с названието Иудея и Голан – България.) и него го поддържали „евреите от целия свят“ и даже и неевреи и „се оказало, че целият свят изпаднал в неудържима ярост“. По своите размери и нажежаване въстанието на Бар-Кохба (Бърдоква) придобило мащабите на война, представляваща заплаха за цялата Римска империя. Във войната взели участие отряди от легионери, пристигнали от всички части на империята, в това число и войски от Египет и даже от далечната Британия, а също и сирийския флот. (Сирийският флот в този случай е флота на Венеция и Генуа. В Библията много често под топпонима Сирия можем да разбираме Италия.) Решаващите сражения се случили в Иудея (България), крайбрежните равнини (Варненско, Провадийско), в градовете и в края на въстанието в Иудейската пустиня (планините на България). Войната, както се вижда е продължила три и половина години. Въстаниците превзели Иерусалим (Сердика, София), за това свидетелствуват надписите на някои отсечени по това време монети „в тази година от освобождението на Иерусалим“, а също и в някаква степен, от намерените документи, намерени в Иудейската пустиня. (според мене те са пълен фалшификат, целящ да потвърди създаването на държавата Израел на днешното и място.) Например, датата на един от тези документи – „третата година от освобождението на Иерусалим“. От такава датировка можем да заключим, че за въстаниците Иерусалим не толко олицетворявал стремежа на евреите към свобода, но и служил за политически символ да консолидира силите на въстаниците и тяхното господство над Иудея (България). Последната опора на Бар-Кохба(Бардоква) била крепостта Бетар (Търново) в Иудейските (Българските) гори.В документи, намерени в Иудейската пустиня се казва, че даже след падането на Бетар (Търново) отделни огнища на съпротива се запазили в пустинята (планината) и на бреговете на Мъртво море (Черно море). В талмудическата литература и в мидрашите Бетар (Търново) е крепостта в която въстаниците са намерили последен пристан , а превземането и и поражението на Бар-Кохба (Бардоква) който намерил там смъртта си, символизира края на въстанието.

По всяка вероятност, Бетар (Търново) е бил избран за основна крепост заради изгодното стратегическо разположение. Крепостта се намирала на хребета на планина, извисяваща се над долината Сорек и контролираща важния път Иерусалим (Сердика)- Бет-Гуврин (България).

Обсадата на Бетар (Търново) от римляните изглежда е започнала след като те завладели Иерусалим (Сердика). Но даже и по време на тази обсада, защитниците на Бетар (Търново) поддържали връзка с лагерите на въстаниците в Иудейската (Българската) пустиня.

Очевидно, именно Бетар (Търново) се има предвид в един от намерените в Иудейската пустиня документи, в който се говори „до кладенеца, Бен Косва (Бардоква) , предводител на Израил(Илирик), в лагера...“

Евсевий пише, че Бетар (Търново) е бил обсаден през 18-тата година от управлението на Адриан т.е. през 134 година от новата ера (приблизително две години след началото на въстанието), и че причината за падането на крепостта била глада и жаждата царуваща там. Според Талмуда , Адриан обсаждал крепостта в продължение на три години и половина без успех, но тогава някакъв самарянин (сърбин) казал на Бар-Кохба (Бърдоква), че участвал в заговор с неговия (чичо, вуйчо) , известния законоучител таннаим Ел”азар (Божи цар, Яков Светослав?) от Моди”ин (Видин) който бил в Бетар (Търново) между въстанниците, като целта на заговора била да се предаде града в ръцете на римляните.

Разгневения Бар-Кохба (Бардоква) убил Ел”азар (Яков Светослав?) и „ веднага Бетар (Търново) бил завзет, и Бен-Козива (Бардоква) намерил смъртта си”.

От този разказ може да заключим, че към края на обсадата, между религиозните водачи и Бар-Кохба (Бардоква) очевидно са се появили съществени разногласия.

Няма съмнение, че овладяването на Бетар (Търново) е коствал на римляните много усилия и е завършил благоприятно за тях само благодарение на щастливото стечение на обстоятелствата, едното от които без съмнение е могло да бъде и посочените по-горе разногласия.

Около смъртта на Бар-Кохба (Бардоква) (вероятно през 135г.) има много легенди и предания. Разказите за устроеното от римляните клане в Бетар (Търново), свидетелства за крайната ожесточеност на борбата.В еврейската традиция падането на Бетар (Търново) е считано за нещастие, равняващо се на разрушаването на Първия и Втория Храм. По време на репресиите, последвали падането на Бетар (Търново), голяма част от еврейското население на Иудея било унищожено. Оцелелите били подложени на жестоки преследвания, продавани в робство, изселвани от родните си места, забранено било провеждането на религиозните обреди. Центърът на еврейския живот се преместил на север, главно в Галилея (сега Албания, Хърватия, Черна Гора). В резултат на поражението на въстанието Иудея (България) окончателно загубила своята независимост.

Така завършила последната и може би най-великата от войните, които били водени от евреите на древния свят.

http://www.eleven.co.il/article/10418


„Ива̀йло е български цар в периода 1277-1279 година.

Византийските автори наричат Ивайло с прякорите Лахана и Бърдоква. Думата Лахана произлиза от гръцкото „λαχανον“, което означава „зеле“, в някои случаи „кисело зеле“. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг - Кордокувас, който произлиза от думата бърдоква - маруля, зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: „само с хляб и диви зеленчуци“ (Георги Пахимер). Истинското му име е известно благодарение на една преписка в Свърлижкото евангелие от 1279 г.

За произхода на Ивайло има предположение, че е от най-бедните слоеве на населението - според някои източници е свинар. Но според някои нови източници <1> - той е болярин, управител на крепостта Овеч (Провадия) (по данни на Божидар Димитров).”
От Википедия.

Казват, че цар Ивайло е бил свинар. Откъде идва това твърдение?

След падането на Иерусалим по време на въстанието на Бар Кохба, император Хадриан заповядал да окачат свиня на стените му и оттам е дошло до нас, че Ивайло – Бърдоква е свинар.

Още едно объркване от дубликатите. Хан Ногай, който е воювал срещу Ивайло в действителност е: Гней Миниций Фаустин Секст Юлий Север (на латински: Sextus Julius Severus Julius Severus; пълното му име на италиански е: Gneo Minucio Faustino Sesto Giulio Severo; на латински: Gnaeus Minicius Faustinus Sextus Iulius Severus) е политик и генерал по времето на император Адриан.

През 119/120–127 г. е управител на римската провинция Горна Дакия (Dacia superior). През октомври-декември 127 г. е суфектконсул заедно с Луций Емилий Юнк. От 128 до 131 г. той е управител на Долна Мизия (Moesia Inferior). През 131 г. е управител на Британия. През 133 г. е изпратен в Юдея, за да потуши въстанието на Шимон Бар Кохба.


СЪРАТНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА ИВАЙЛО

Пламен Павлов


http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/syratnici.htm

ИВАЙЛО - "СМЕЛОТО СЪРЦЕ" НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ
Пламен Павлов


http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/ivajlo.htm


Уилям Уолъс (около 1270-1305) е още един дубликат на Ивайло.

Здравствуйте, Алексей! Наконец-то дождался книги! Очень ее ждал, еще с того момента, как посмотрел четыре часа известно какого видео целиком за раз. Все очень верно! Надеюсь вы заведете свой сайт или еще как... чтобы не приходилось выискивать на форумах?

Очень благодарен за вашу работу, надеюсь вы продолжите выступать на эти темы и писать еще книги.

Спасибо на добром слове!

Четыре часа видео с моей говорящей головой - это, конечно, чересчур.:) Я бы сам охренел смотреть. Но уж что вышло, то вышло. В книге все сформулировано точнее, переставлены акценты, кое-что вообще переосмыслено. Так что лучше, конечно, читать.

Что касается форумов, то особо искать меня и не надо. Я ни от кого не скрываюсь. Если пишу, то выкладываю тексты вот тут:

http://edgeways.ru.mastertest.ru/forum11/list.php?22

Ну, или есть запасной аэродром, который я особо не рекламирую, просто пользуюсь им для сохранения ключевых текстов в сети:

morze-doctor.livejournal.com

Ежели есть какие идеи или критика по теме, всегда готов выслушать и обсудить.

Еще раз благодарю за добрые слова в мой адрес.