"В Торе принято написание ירושלם (в огласованном варианте — יְרוּשָׁלַםִ), а в арамейских частях Библии принято — ירושלם (огласованный вариант ירְוּשְׁלֵם). Эта форма впервые появляется в Книге Иисуса Навина. В Торе также встречаются названия Шалем (ханаанский Иерусалим до завоевания страны израильтянами), Йевус — по имени народа иевусеев, владевших городом до завоевания Давидом (напр., Судьи 19:10: יְבוּס, הִיא יְרוּשָׁלִָ: «Иевус, он <есть> Иерусалим»<32>), и (мецудат Цион) «Крепость Сиона» — по названию крепости в центре города (название «Сион» изначально относилось к конкретной части города, однако позже стало означать город в целом и символизировать библейскую Землю Израиля). Завоевав Иевус, Давид переименовал его в Город Давида,<33> и в древности город был известен под этим названием.<34><35>"

ЙЕВУС, он <есть> Иерусалим - наоборот Сувей, Суфей(Рим-Рум).

Мелхиседек, чье имя означает «царь праведности», был царем Салима (Иерусалима) и священником Всевышнего Бога (Бытие 14:18–20, Псалом 109:4, Евреям 5:6–11; 6:20–7:28). Внезапное появление и исчезновение Мелхиседека в книге Бытия кажется несколько загадочным. Мелхиседек и Авраам впервые встретились после победы Авраама над Кедорлаомером и тремя его союзниками. Мелхиседек дал хлеб и вино Аврааму и его усталым воинам, демонстрируя дружбу. Он благословил Авраама во имя Эль-Элиона («Бога Всевышнего») и прославил Бога за то, что Авраам одержал победу в бою (Бытие 14:18–20).

Мелхиседек - Болгарски дук (цар)

„<22:1> Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме! Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа. Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори. На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.”
В по-старите библии на мястото на „земя Мория”, което ще рече „в Ромейската земя”, пише следното:
„2 И рече: поими сына твоего возлюбленнаго, егоже возлюбил еси, исаака, и иди на землю высоку и вознеси его тамо во всесожжение, на едину от гор, ихже ти реку.”
Навярно еврейската библия, която преводачите са използвали за съставянето на Синодалната библия, е използвала някакъв друг източник, различен от славянския. В него е било написано „Ромейска” земя, която евреите са превели като „земя Мория”, а в славянската е „землю высоку” – „висока земя”. "Висока" (ВСК) може да се прочете и "к Сува" (обратен прочит), което отново ни препраща към град София.

На третият ден те пристигат при една планина, която по-късно е наречена „Господ ще предвиди.”
„<22:13> Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака). И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.”
Отново да погледнем как е записано това в старите славянски библии:
„13 И воззрев авраам очима своима виде, и се, овен един держимый рогама в саде савек: и иде авраам, и взя овна, и вознесе его во всесожжение вместо исаака сына своего. И нарече авраам имя месту тому: Господь виде: да рекут днесь: на горе Господь явися.”
Наместо „гъстака”, тук пише „в саде Савек”, което ще рече, в „Софийската градина”. В Синодалният превод това е спестено. По-нататък планината е наречена „господь явися”:
„…и прозва аврамъ имя месту тому господь виде, и да рекут (и до) днес на горе господь явися.”
Остр. б-я
Виждате разликата от синодалното „Господ ще предвиди” и старото „господь явися”.
В библейският тълковен речник пише, че Аврам иска да принесе в жертва на Израилския бог сина си Исак някъде над Йерусалим. Но в старите библии това е „в саде Савека” и планината се казва „явися”, а не „ще предвиди”. Думата „явися” има за корен българската дума „видя”. В мин. св. време се казва „видя се” (Господ). На коя висока планина над София можеш да „видиш” Господа. Разбира се, че това е планината Витоша (видоша, да ВИДИШ). Това събитие е дало и днешното наименование на планината Витоша, което е заменило античните Скомиос, Скомброс и Скопиос. Точнота място, където Аврам е принесъл жертва на Бога, по-късно става светилище. Днес то се нарича Резньовете, от „режа”, „коля” животни и ги принасям в жертва:
„Резньовете са върхове, разположени в източната част на Витоша на изток от Черни връх, с който са свързани посредством платовидно вододелно било. Като се гледат от София, те изпъкват най-рязко с тяхната силно наклонена източна стена, а зад тях, в дълбочината Черни връх се вижда като тяхно продължение, въпреки че е по-висок от тях.
Резньовете не са върхове в тесния смисъл на думата. Те са две самостоятелни върхови очертания на едно плато, дълго от север на юг около 1 км. и широко около 400-500 метра с най-висока южна точка връх Голям Резен (2278 м), а най-северна, представляваща скалист купол над хижа Алеко, връх Малкия Резен (2191 м). На изток това плато свършва със стръмна стена, на места отвесна, която достига до 200 метра височина.”