“И след това чух глас, който друго ми разказваше: “Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.” Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох от лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и при друга река, наречена Ереуса. И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав."

БЪЛГАРСКИ АПОКРИФЕН ЛЕТОПИС

Изход
<12:37> И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес (Мапа, днес Анапа, ант. Синдика) за Сокхот (Тмутаркан, Тамаркан, Самкуш) до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;
<12:38> с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.

От поречието на Кубан в град Синдика, през 14 век генуезка колония Мапа (Mapas) е било мястото за събиране на кубаните (българите). Тук са се стекли близо 600 000 “пешаци мъже, освен децата”. След това те са се отправили към Тмутаркан, столицата на Черна България. След разрива между кубани (българи) и хазарите, българите тръгват за Обетованата земя, откъдето са дошли преди 430 г.

<12:40> А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.
<12:41> След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.
13:17] А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.
<13:18> И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя.

Тмутаркан на Черно море вече е извън Кубанската (египетската) земя и е в Боспорското царство.
От Тмутаркан, българите продължават за Етам:

<13:20> И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.

Етам, или още Таман е в края на равнината (пустинята). Там свършва Таманският полуостров. Тук, в най-тясната част на полуострова, срещу Керченския пролив е бил станът на бегълците.

<14:1> И рече Господ на Моисея, думайки:
<14:2> кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.

А ето ка са написани тези топоними в Острожската Библия:

«Пихахирот» е «при дворю», «Мигдол» – «посред магдалы», «и морето» – «посред море», а Ваал-Цефон – «веельсепфону”

Прочетен по този начин, текстът придобива съвсем друг смисъл и отговаря на посочения от мен път. Таманскияг полуостров завършва в най-северозападна си част с един много тесен дял суша, където Керченският пролив е най-тесен. Точно отсреща, на другия бряг е кримският полуостров с град Керч (в древността Пантикапей). Другото име на Пан е било Бал, Бел, или Бул. Това може да се види и при промяната на името на нашият град Пловдив през вековете. Едно от имената му, упоменат от Франсоа Рабле в неговата незаменима книга “ Гаргантюа и Пантагрюел” е Панеропол, или Пенеропол. Това означава “Град на Пан”. Булбудева (Пулпудева) пък е “Двамата (Би, Бу) Бел и Дева”, Филипопол (Бели град, Град на Бел). Пан (гр) е станал на Ваал (Бал) на еврейски, а “тикапей” ТCPN в “СЕПФОНУ” СПТН, което е едно и също. Редакторите на днешната библия са премахнали “посред море” и на негово място са измислили неизвестните топоними Пихахирот и Мигдол, които днес може да видим единствено на библейските карти, показващи Изхода на Моисей. Допускам още, че при по-късна редакция на мястото на Пихахирот е стояло името на Фанагория. Това селище се е намирало на Таманския полуостров, между Черно и Азовско море, срещу Крим и историята му е пряко свързана с народи като синди, сармати, евреи, хазари и българи.
Тук народът на Моисей е застигнат от фараона и неговата армия и се случва чудото с преминаването на Червено море. Народът на Моисей минава по замръзналият пролив на морето. След преминаването на пролива, войските на фараона тръгват подир Моисей, но по средата на пътя, (според Иосиф Флавий) изведнъж замалява дъжд със силни гръмотевици. От дъжда ледът в пролива се разтопява и войската на фараона потъват в морето. След това чудно избавление Моисей продължава напред през Кримския полуостров.

<15:22> Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено (Черно) море, и те влязоха в пустиня Сур (Русия); и вървяха из пустинята (алешковские пески) три дни и не намираха вода.
<15:23> Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива (горька); затова и нарекоха онова (място) Мера (горесть – Херсон). *

След като излизат от Кримският полуостров през теснината между Каркинтския залив на Черно море и езерото Сиваш, бегълците навлизат в руските степи (пустинята Сур). Точно там са т. н. Алешковски пясъци и при преминаването им три дни народът не е могъл да намери вода. Най-накрая те пристигат при река Днепър. Херодот я нарича Борисофен, а после получава името Данаприс, което е едно и също. Дана, Дуна е просто река, а другото ими е Борис – Борисова река, или река Борис. Така в еврейското име Мера, може да прочетем Бора, защото ако текстът е бил преди това на гръцки, буквата “Б” е била заместена с “М”. Дали името си Борис не идва от Аспар рекс, което също е анаграма на името Борис рекс (цар)? Нищо чудно, щом като и най-големият град на устието на тази рекасъщо ебило кръстено от българските изселници. От това, че реката е била горчива, градът е наречен от “горесть” в Херсон (Герсон).

<15:27> След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.

Какво се крие под този топоним - Елим? Като погледнем на картата по пътяна Моисей към Обетованата зема след устието на Днепър и град Херсон следва лиманът на река Южен Буг. Тук, край водите му е бил лагера на българите.

<16:1> И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.

След преминаването на лимана на река Южен Буг, те продължават да вървят на запад към река Днестър. Тук става чудното нахранване на народа с пъдпъдъци и маана. Степите на Украйна се славят с големите си ята от пъдпъдъци, които тук се събират през есента и пролетта, когато трябва да отлитат та юг, или пристигат оттам. Мааната е нашенската суграшица, или ситни заледени зърна, които падат рано сутрин вместо роса. Тях са ги събирали за да ги използват наместо вода и са омесвали брашното си с тази вода.


<17:1> И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим (Рафиде); и нямаше вода да пие народът.
<17:2> И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?
<17:3> И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?
<17:4> Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.
<17:5> И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си някои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:
<17:6> ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски (днес това място се нарича Вадулуй вода, намира се над Кишинев).
<17:7> И нарече това място с име: Маса (Беса) и Мерива (Арабия)*
(изкушение – Кишинев), поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?

Следващата спирка е бил град Бендера (Рефидим) и тук отново българите останали без вода. Фоменко изказва хипотезата, че водата навярно е била заразена от върлувалата през тези години чумна епидемия и е било трудно да се намери чиста вода за пиене на това множество от хора и животни. Тук виждате и как е дадено названието на областта Бесарабия и на град Кишинев, който означава “изкушение”.

<19:1> В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня.
<19:2> И тръгнаха от Рефидим, та дойдоха в Синайската (измаилската) пустиня, и се разположиха там на стан в пустинята; там, срещу планината, се разположи Израил на стан.
<19:3> А Моисей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината, думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове:

На третият месец от Изхода, народът напуска Бендера и продължава на югозапад, преминава реките Прут и Серет и пристига в Синая. Тя се намира в Южните Карпати и на около 100 км. северно от Букурещ. Тук на върха на планината Моисей получава десетте божи заповеди.

<20:1> Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза:
<20:2> Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;
<20:3> да нямаш други богове, освен Мене.
<20:4> Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
<20:5> не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,
<20:6> и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
<20:7> Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.
<20:8> Помни съботния ден, за да го светиш;
<20:9> шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;
<20:10> а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;
<20:11> защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
<20:12> Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
<20:13> Не убивай.
<20:14> Не прелюбодействувай.
<20:15> Не кради.
<20:16> Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
<20:17> Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.

До края на Книга Изход и в цялята Книга Левит Бог говори и поучава Моисей как да устрои по-нататък живота на своя народ. Тук, в подножието на Синай, е построена скинията и кивота със скрижалите. Чак в Книга Числа, народът, се завръща отново в завоюваните дотук земи.

Следва.