В это теме я хочу поговорить о царице Савской. В первую очередь она стала известна тем, что приезжала или приходила к царю Соломону выразить почтение за его бесконечную мудрость, загадала загадки, одарила подарками. Однако обратимся к Брокгаузу и Эфрону:
«Савская царица - царица Савы, страны, по предположению находившейся в Южной Аравии и всегда находившейся под управлением женщин. Когда заведенный Соломоном флот проник и в порты Южной Аравии, царица савеев, или сабеев, наслышавшись о необычайной мудрости еврейского царя, порешила лично убедиться в достоверности слухов и совершила поездку в столицу Соломона (3 Цар. Х гл.), откуда возвратилась с богатыми подарками. По абиссинскому преданию, у нее от Соломона родился сын Менелик, который сделался родоначальником абиссинских царей.»
А вот, что говорит энциклопедический словарь «Древний мир»: «Савская царица - легенд. царица Сабейского царства (Сабы) в Юж. Аравии. Согл. ветхозавет. преданию, С. ц., услышав о славе царя Соломона, пришла в Иерусалим испытать его загадками и изумилась его мудрости. В легендах агады госуд. С. ц. — волшебная страна, где песок дороже золота, растут деревья из Эдемского сада, а люди не знают войны. Соломон, в случае отказа С. ц. явиться к нему, угрожает наслать на нее «царей с пехотой и колесницами», имея в виду подвласт. ему демонов, зверей и птиц. По нек-рым преданиям, у С. ц. были козлиные ноги (вероятно, отголоски мифа о зооморфной богине луны Юж. Аравии); чтобы проверить, так ли это, Соломон заставляет ее пройти по хрустал. полу, принятому С. ц. за озеро. В мусульм. легендах имя С. ц. — Билкис. В эфиоп-ских преданиях Соломон и С. ц. — родонач. трехтысячелетней династии императоров Абиссинии.»
В западной традиции она зовется, как Queen of Sheba или Queen of Saba.
И правила она народом сабеев или савеев. Брокгауз и Эфрон описывают этот народ следующим образом: «Сабеи - название одного из главных племен в Южной (Счастливой) Аравии, которое в древности господствовало в Йемене. Греческие и римские писатели одинаково указывают на высокую культуру страны и на ее богатство, о котором передавались баснословные рассказы. С. вели обширную торговлю золотом, драгоценными камнями и т. п. с Сирией, Египтом, Индией и Эфиопией; о богатстве С. свидетельствуют также рассказы Библии о царице Савской, современнице царя Соломона. Уже в 715 г. С. были в числе народов, плативших дань ассирийцам; но эта зависимость была непродолжительна. Соперниками С. в Южной Аравии были минеи, которые еще до С. составляли могущественное промышленное государство; они вели с С. постоянную борьбу и впоследствии были ими вытеснены. Главным городом С. был Мариб (Мариаба). В 25 г. до Р. Хр. в страну С. предпринимал поход римский наместник Египта Элий Галл, но безуспешно. О крепости города свидетельствуют остатки стен, о высокой культуре страны — постройка крепкой плотины для больших цистерн вверху города, следы которой сохранились до сих пор. С течением времени город и страна пришли в упадок вследствие изменения торговых путей. В III в. господству С. был положен конец Гимьяритами.»
Печально, но о былом величии сабеев остались только легенды. Глядя на современный Йемен трудно предположить, что когда-то на его месте было высокоразвитое и богатое государство. А может ошиблись историки? И не было на месте Йемена ни какой страны Сабеев? Думаю, что Йемен не самый удачный претендент на роль земли царицы Савской, ибо «Греческие и римские писатели одинаково указывают на высокую культуру страны и на ее богатство, о котором передавались баснословные рассказы. Сабеи вели обширную торговлю золотом, драгоценными камнями и т. п. с Сирией, Египтом, Индией и Эфиопией;». Надо думать, что драгоценные камни и золото были у Сабеев в избытке. Не в пример сегодняшнему положению дел.
Однако, есть вполне приемлемый кандидат на звание царства Савского и он существует на карте атласа Ортелиуса в почти неизменном виде. Представляю: это Сабаудия (Sabaudia) позже герцогство Савойское.

https://lh3.googleusercontent.com/NmPaMVBNXxb7boUG8DtuPhQoajQFStPZGmI8v5TeLts=w233-h192-p-no

То есть вполне допустимо, что царицу Сабаудии называли царицей Саба, к тому же Сабаудия латинское название. К тому же Википедия (более аторитетного источника не нашел) приводит кроме прочих и латинское название Савойи:
«Савойя (фр. Savoie, итал. Savoia, франкопров. Savouè, лат. Sapaudia) — историческая область на юго-востоке Франции у подножия Альп.»
К тому же, согласно той же Википедии:
«Альпы являются источником минералов, которые добываются человеком на протяжении нескольких тысяч лет. В эпоху культуры Hallstatt (VIII — VI век до нашей эры) кельтские племена добывали медь, а позже римляне добывали золото для монет в Бад Гаштайнской области. Месторождение в Штирии является источником высококачественной железной руды для сталелитейной промышленности. Кроме того, на территории большей части альпийского региона встречаются кристаллы, таких минералов как киноварь, аметист и кварц. Залежи киновари в Словении являются важным источником различных пигментов киновари.»
В Йеменских горах месторождения золота есть, но не добывается, ибо нет соответствующих производственных мощностей, думаю у древних сабеев их тоже не было. И камней драгоценных там тоже нет.
Получается, что как источник обогащения Альпы предпочтительнее Йеменских гор.

Роксалана, она же царица Савская, Великая Княгиня Ольга. Тоже.

Зайка, это вы возразили так? Или повторяете то что услышали? Я не знаю как звали царицу Савскую, однако думаю, что она была герцогиней Савойской. Аргументы смотрите в начале темы. Если хотите поспорить - обоснуйте несогласие аргументами. Если не согласны, но спорить не хотите - не пишите ничего. ФиН я читал.

А еще и сериалы смотрела другие книги читала Художественные фильмы.
У всех свое мнение. Пожалуй вы правы. Обомновать могу Малалой.

>Роксалана, она же царица Савская, Великая Княгиня Ольга. Тоже.

Про Ольгу, та которую принимал Константин в Контантинополе.

"Савская" как вариант: СОУВская -> Славская (cо вставным Л).
А Билкис=Вилкис=Велк=Вольга=Ольга

Так как Ольга сама дубликат в нашей истории (ищу где-нибудь сюжет про голубей), то САВСКАЯ может означать САБИНЯНЕ.

Известная история взаимоотношений сабинян и латин (Рим), А Ольга ездила в Константинополь (столица Римской империи).

Вы думаете, что это монета царицы Савской? Три буквы на монете АОЕ, профиль женщины и сова или филин. Я бы столь однозначно не относил бы эту монету к Савскому царству. Надо знать предисторию этой монеты.

Как посчитал? Может надцать? x( Сова. Четыре. Богородица. Царское Родовое Христианство.

Има написано много за Соломон и Савската царица. В Библията за тях не пише много:

<10:1> Савската царица, като чу за славата Соломонова в името на Господа, дойде да го изпита с гатанки.
<10:2> Тя дойде в Иерусалим с много голямо богатство: камили бяха натоварени с благовония, с твърде много злато и драгоценни камъни; тя дойде при Соломона и говори с него за всичко, що й беше на сърце.
<10:3> Соломон й обясни всички нейни думи, и нямаше нищо непознато за царя, което да й не обясни.
<10:4> Савската царица видя всичката мъдрост на Соломона, и дома, що бе той построил,
<10:5> и ястията на трапезата му, и жилището на слугите му, и държането на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и всесъженията му, които принасяше в храма Господен. И повече не можа да се удържи
<10:6> и каза на царя: истина е, което бях слушала в земята си за твоите дела и за твоята мъдрост;
<10:7> но не вярвах на думи, докле не дойдох, и не видяха очите ми: и ето, мене и половината не ми е било казано; мъдрост и богатство ти имаш повече, отколкото съм слушала.
<10:8> Блажени твоите люде, блажени и тия твои слуги, които стоят пред тебе винаги и слушат мъдростта ти!
<10:9> Благословен да бъде Господ, Бог твой, Който е благоволил да те постави на Израилевия престол! Господ, поради вечната Си любов към Израиля, те е поставил за цар, за да вършиш съд и правда.
<10:10> И тя подари на царя сто и двайсет таланта злато и голямо множество благовония и драгоценни камъни: никога още не бяха донасяли толкова много благовония, колкото Савската царица подари на цар Соломона.
<10:11> И Хирамовите кораби, които докарваха злато от Офир, докараха от Офир голямо множество червено дърво и драгоценни камъни.
<10:12> И царят направи от това червено дърво опирала за храма Господен и за царския дом, и гусли и псалтири за певците. Никога не бе донасяно толкова червено дърво и не бе видяно до тоя ден.
<10:13> Тогава цар Соломон даде на Савската царица всичко, що тя пожела и що поиска, вън от онова, което цар Соломон й подари с ръцете си. И върна се тя в земята си, тя и всички нейни слуги.
3 Книга Царства

А ето какво пише за Савската царица във Википедия:

Според Библията (Първа книга на царете; текстът до голяма степен се повтаря във Втора книга на летописите) неназованата царица на страната Шева чула за голямата мъдрост на Соломон, цар на Израел, и отишла при него с дарове от подправки, злато и скъпоценни камъни. Тя била силно впечатлена от мъдростта и богатството на Соломон и благословила неговия Бог. Соломон също ѝ отвърнал с подаръци и „всичко, което пожелала“, след което царицата се завърнала в страната си. Някои пасажи от Песен на песните понякога се интерпретират, като свидетелстващи за любовни отношения между Соломон и Савската царица.

Савската царица се появява като „Царица на Юга“ в Евангелие от Матей, а в Евангелие от Лука Исус Христос заявява, че тя и ниневийците ще съдят евреите, отхвърлили учението му...

Императорската фамилия на Етиопия твърди, че произлиза от цар Соломон и Савската царица, наричана там Македа. Етиопската епична хроника Кебра Нагаст описва историята на Македа и нейните потомци. В нея се разказва, че цар Соломон прелъстил царицата и им се родил син, който станал Менелик I, първият император на Етиопия.

Според някои хипотези древните общности, поставили началото на етиопската държава, са южноарабски семити, мигрирали през Червено море и смесили се с местното несемитско население. В действителност до възхода на исляма през 7 век етиопското царство Аксум контролира голяма част от Южна Арабия, включително Йемен, а амхарският език и тигриня, говорени в Етиопия, са южносемитски езици. На територията на днешните Етиопия и Еритрея има множество археологически свидетелства и древни сабейски надписи на южноарабска азбука, които говорят за присъствието на южноарабски общности в региона.

Тази история е разгледана с много подробности в етиопската книга Кебра Нагаст, която е Етиопската Библия:

„Кебра Нагаст“ (или „Книга на славата на царете на Етиопия“) е традиционна етиопска хроника, съществуваща поне от седем века. За много етиопски християни и растафариани тя описва истинската история за произхода на династията на Соломонидите в Етиопия. Те я разглеждат като безспорен източник за преминаването на етиопците от почитане на слънцето, луната и звездите към това на „Бога на Израел“.

Според „Кебра Нагаст“ императорската фамилия на Етиопия произлиза от цар Соломон и Македа. Техният син станал Менелик I, първият император на Етиопия. Менелик, вече пораснал, посещава баща си в Йерусалим и пренася в Етиопия Кивота на завета.

Никой от ръкописите на „Кебра Нагаст“ не дава сведения за личността на компилаторите, нито за времето на съставяне и обстоятелствата, при които се е случило това. Повечето изследователи смятат, че тя е съставена малко след възстановяването на властта на Соломонидите, по времето на Йекуно Амлак (управлявал 1270-1285)."

Дали в живота на някой от дубликатите на Соломон няма да срещнем Савската царица, но под друго име и в друга епоха?
В живота на Аврелиан наистина има подобна жена и тя идеално отговаря на изграденият образ на Савската царица.

Това е императрицата на Палмира Зенобия.

Зенобия Септимия (лат. Zenobia Septimia) (240—после 274) — вторая жена царя Пальмиры Одената II, который, признав себя вассалом Римской империи в 258 году, получил от императора в 261 году пост главнокомандующего на Востоке и был направлен римлянами против Сасанидов. Разбив персов, Оденат принял титул Август и присоединил к Пальмирскому царству обширные территории в Сирии.

После его убийства в 267 году, Зенобия приняла на себя бразды правления от имени их малолетнего сына Вабаллата. Зенобия была высокообразованной женщиной. Она пригласила философа-неоплатоника Лонгина для воспитания её сына, а затем назначила его министром. Зенобия оказывала также покровительство епископу Павлу из Самосаты. После того, как император Галлиен отказал её сыну в подтверждении титулов, дарованных Оденату, Зенобия объявила о независимости от Рима и за короткое время подчинила своей власти всю Сирию, восточную часть Малой Азии и Египет.

Денарий царицы Зенобии

К этому времени Галлиен был убит, а наследовавший ему Клавдий II умер от чумы. Новый император Аврелиан выступил против Зенобии, разбил её войска в битвах при Антиохии и Эмесе и, в 272 году пленив Зенобию, вновь подчинил Пальмирское царство Римской империи. В 274 году во время триумфального шествия Аврелиана Зенобия была проведена через Рим в золотых цепях.

После этого она жила в поместье Тибур (современный Тиволи) возле Рима.

Не само аз съм достигнал до този паралел.

Знаменитый исследователь Аравии Г.Сент Джон Филби (H.St.John Philby) также полагал, что царица Савская происходила не из Южной Аравии, а из Северной, и легенды о ней в какой-то момент смешались с историями о Зенобии, воинственной царицей Пальмиры (совр. Тадмур, Сирия), жившей в III веке н. э. и принявшей иудаизм.<90> Так, например, рассказывается (одним из биографов Мухаммеда), что именно в Пальмире, в VIII в. во время правления халифа Валида I, был найден саркофаг с надписью: «Здесь похоронена благочестивая Билкис, супруга Соломона…». Еврейская каббалистическая традиция также считает Тадмур местом захоронения царицы—злой дьяволицы, и этот город считается зловещим приютом демонов<91>. Кроме того, существуют параллели между Савской и другой восточной самодержицей — знаменитой Семирамидой, также воевавшей и занимавшейся ирригацией, жившей примерно тогда же — в к. IX в. до н. э., которые прослеживаются и в фольклоре. Так, писатель нашей эры Мелитон пересказывает сирийскую легенду, в которой отец Семирамиды зовётся Хадхад. Вдобавок, иудейская легенда сделала царицу матерью Навуходоносора, а Семирамиду — его женой<92>.

ru.wikipedia.org/wiki/Царица_Савская

След като като приемем, че Зенобия е Саавската царица, то и синът и Вабалат е син на Аврелиян. Според Кебра Нагаст те много си приличали:

И подрастало дитя ее, и нарекла она имя ему Байна-Лехкем** (Bayna-Lehkem). И достигнув двенадцати лет, спросил он друзей своих из тех, что росли/воспитывались вместе с ним: "Кто мой отец?" И они сказали ему: "Царь Соломон". И пришел он к Царице, матери его, и сказал ей: "(О) Царица, дозволь мне узнать, кто отец мой". И говорила Царица с ним гневно, желая его напугать, чтоб не хотелось ему выйти <к отцу его>, и сказала: "Зачем ты спросил меня об отце твоем? Я и отец твой и мать; не ищи узнать более этого." И мальчик оставил ее и присел (в огорчении). И второй раз, и третий раз он ее спрашивал, и настаивал он, чтоб она рассказала ему. И все же однажды сказала она ему: "Страна его далеко, и дорога трудна туда; разве не лучше быть тебе здесь?" И юноша Байна-Лехкем (Bayna-Lehkem) хорош был собой, и тело его, и все его члены, и даже осанка его напоминали Царя Соломона, отца его, и глаза его, и ноги его, и вся походка его напоминали Царя Соломона. И когда ему было два года и еще двадцать лет от роду стал он искусен во всем искусстве военном и конном, а также в охоте и устроении западней для диких животных, и во всем, чему юношей учат по обыкновению. И сказал он Царице: "Пойду я взглянуть на лицо отца моего, и вернусь я сюда, коли будет на то Воля Бога, Господина Израилева."

34. Как юноша прибыл в страну своей матери

И, когда юноша прибыл в страну своей матери, рад он был чести <, с которой его принимали>, и тем дарам, что ему <были поданы>. И, когда люди узрели его, то решили они, что безупречно сходство его с Царем Соломоном. И поклонились они ему, и сказали они ему: "Да будет жив* царственный отец!" И доставили они ему дары и подношения, скот тучный и (прочую) пищу, как будто он царь их. И <народ> всей страны Газы до самых пределов Иуды был в возбуждении и говорили они: "Это - Царь Соломон." И были те, которые говорили: "Царь Соломон в Иерусалиме строит свой дом" - в ту пору закончил уже он строительство Дом Бога - иные же говорили: "Это есть Царь Соломон, сын Давида". И пребывали они в затруднении, и спорили те и другие, и отослали они лазутчиков/соглядатаев (spies) верхом** на конях, чтобы они отыскали Царя Соломона и разузнали, был ли он в городе Иерусалиме в те дни, или он был с ними <в Газе>. И лазутчики/соглядатаи прибыли к стражам Иерусалима, и обнаружили там Царя Соломона, и оказали почтенье ему и сказали: "Да будет жив царственный отец! Пришла в беспокойство страна <наша> из-за того, что явился туда некий торговец, который похож на тебя своим станом и ликом, без самых малых отличий и изменений. Напоминает тебя он и благородной осанкой и станом великолепным, и ростом и красотою; нету ни в чем из того у него недостатка, и от тебя он ничем не отличен. Взляд его весел, будто вина он отведал (букв. глаза веселы его, подобно глазам того мужа, который отведал вина), ноги стройны и изящны его, башня же шеи его башне Давида*** подобна, отца твоего. Сходен с тобою во всех отношениях он, и каждый из членов всего его тела сходен с твоим."


И Царь Соломон ответствовал и сказал им: "Ну и куда же желает идти он?" И отвечали они и говорили ему: "Мы не спросили его, ибо внушает он страх нам подобно тебе. Люди однако его, когда мы справлялись: "Откуда вы прибыли, и куда вы идете?" сказали: "Прибыли мы из владений Хендаке (Hendakê - Candace - Кандакия) и Эфиопии, идем же в страну Иуды к Царю Соломону." И когда Царь Соломон услышал сие, сердце его взволновалось, и возымел он радость в душе своей, ибо в те дни не имел он детей, кроме сына/мальчика (except a boy), семи лет отроду (букв. которому было семь лет от роду и), имя которого было Ийорбеъам**** (Îyôrbe'âm - Rehoboam - Ровоам). И с Соломоном случилось (все) в точности так, как утвеждается Павлом, когда говорит он: "Бог сделал глупостью мудрость мира сего",2 ведь Соломон замышлял в своей мудрости и говорил: "От тысячи женщин я порожу тысячу сыновей, и унаследую земли врагов моих, и повергну <их> идолов." Но только троих детей дал ему <Бог>. (И) старшим сыном его был Царь Эфиопии, сын Эфиопской Царицы, и был первородным он (сыном), о ком /говорил <Бог> пророчески/<Бог> предрек/ ( spake prophetically): "Поклялся Давиду Господь в истине, и не раскаялся (в том): "Плод чрева твоего насажу на престоле твоем.""3 И даровал Бог Давиду, слуге Его, милость Его, и допустил ему, что воссядет на престоле/троне (throne) Божественном Некто из семени/рода его во плоти, от Девы (рожденный), и будет судить и живущих и мертвых, и наградит мужа всякого по/согласно работе его (т.е. воздаст каждому по делам его), Тот кому подобает хвала, Господь наш Иисус Христос, во веки веков, Аминь. И дал Он ему (Соломону) того на земле, кому должно сделаться царем над Ковчегом Закона, святой и небесной Сион, то есть Царя Эфиопии. Что же до тех, кто царствовал будучи не <от> Израиля, было такое по/за преступленью/ье закона и заповедей, и Бог не был этому рад.****

odnapl1yazyk.narod.ru/000kn1.htm





Монета на Аврелиан и синът му Вабалатхус (Bayna-Lehkem).


Вижте приликата между двамата. Носът, очите, устата - всичко е еднакво.

Ще прибавя като доказателство още нещо.

"Прибыли мы из владений Хендаке (Hendakê - Candace - Кандакия) и Эфиопии, идем же в страну Иуды к Царю Соломону."

(Hendakê - Candace - Кандакия) - коя е тази страна, откъдето са дошли хората на Савската царица при цар Соломон? Това е Ханство Дакия. Точно тази Кандакия Соломон подарява на Савската царица.
От историята знаем, че по време на царуването на император Аврелиан римската империя губи Дакия:

In A.D. 271, Aurelian received the title Germanicus maximus and entered his first consulate <[11>]. Returning to Rome for the winter 271/272, he initiated work on the Aurelian wall, in part still visible today. He also fortified other Italian cities, e.g. Pisaurum and Fanum Fortunae <[12>]. His coins of this early phase clearly show that he promoted the army: they bear legends like concordia exercitum / militum / legionum, fides militum, virtus militum / equitum, thereby celebrating the unity, loyalty and bravery of the soldiers. Other coins emphasize the region where Aurelianus was born and later proclaimed emperor: genius Illyrici, virtus Illyrici. In A.D. 272, he had to fight the Goths, and thus assuming the title Gothicus maximus <[13>]. He abandoned the province of Dacia north of the Danube. As a compensation for the settlers that had left the abandoned province and to conceal the shame of abandoning Roman territory, he created a new province Dacia on the safer southern bank of the Danube on the territory of the provinces of Moesia and Thracia <[14>]. The capital of this new province was Serdica (today Sofia), where a mint was opened in A.D. 272. This new province was important for Aurelian's prestige: Since he had abandoned Roman territory, he had to create a new Dacia to replace the lost province.

www.roman-emperors.org/aurelian.htm


Аврелиан подарява на Зенобия провинция Дакия, а не я изгубва във война.


Ето така се прави история и се корегират грешките на предишните историци.

Царете Соломон и Давид са родени на страниците на Библията

Възможно е, царете Соломон и Давид никога да не са съществували. По думите на историците, археологическите свидетелства за библейските истории трябва да се преразгледат, защото археолозите привързват своите находки към Библията без достатъчни основания.

Всеки археолог, занимаващ се с изучаването на библейските сюжети, може да потвърди, че практически не съществуват никакви свидетелства, че царете Давид и Соломон са съществували на това основание.

http://www.infox.ru/science/past/2009/11/16/david_solomon.phtml

Това е официалното становище на историци, археолоци и писатели, занимаващи се с библейска археология. Извори за съществуването на Давид и Соломон не се срещат никъде в ориенталските източници, нито в Египет, въпреки, че Соломон е женен за египетска принцеса. Тази част на книгата Библия, както и много останали, не можеха да намерят своето място в историята на света до моето изследване. Дошло е време навярно, булото на мистичност, с което бе обгърната тази книга да бъде свалено и истината за нея да блесне.



5:1 И видях в десницата на Оногова, Който седеше на престола, книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата.
5:2 И видях силен Ангел, който викаше с висок глас: кой е достоен да разгърне книгата и да снеме печатите й?
5:3 И никой не можеше, нито на небето, нито на земята, нито под земята, да разгърне книгата, нито да я гледа.
5:4 И аз плаках много, че никой се не намери достоен да разгърне и прочете тая книга, нито да я гледа.
5:5 И един от старците ми рече: не плачи; ето, лъвът, който е от Иудиното коляно, коренът Давидов, победи и може да разгърне книгата и да снеме седемте й печата.
5:6 Погледнах, и ето, сред престола и четирите животни и сред старците стоеше Агнец, като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте духове Божии, разпратени по цялата земя.
5:7 Той дойде и взе книгата от десницата на Оногова, Който седеше на престола.
5:8 И когато взе книгата, четирите животни и двайсет и четирите старци паднаха пред Агнеца, държейки всеки от тях гусли и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите;
5:9 и пееха нова песен, думайки: достоен си да вземеш книгата и да снемеш печатите й, защото Ти бе заклан и със Своята кръв ни изкупи за Бога от всяко коляно и език, народ и племе,
5:10 и ни направи пред нашия Бог царе и свещеници; и ще царуваме на земята.
5:11 След това видях и чух гласа на много Ангели около престола и около животните и старците (и броят им беше много милиони),
5:12 които говореха с висок глас: достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението.
5:13 И всяко създание на небето и на земята, под земята и в морето, и всичко, що е в тях, чувах да говори: на Оногова, Който седи на престола, и на Агнеца - благословение и чест, слава и владичество вовеки веков.
5:14 И четирите животни казваха: амин. И двайсет и четирите старци паднаха и се поклониха на Живеещия вовеки веков.

Както виждате, печатите падат един по един.

Библейските царе Давид и Соломон съвсем логично се оказаха римските императори Клавдий ІІ Готски (268 - 270 г.) и неговият син Аврелиан (270 – 275 г.). Техни дубликати в нашата история са българските царе Калоян (1197 – 1207 г.) и Борил (1207 – 1218 г.)

В Библията и извън библейските книги и предания има повече подробности за живота и дейността на тези римски императори, отколкото написаното за тях от техните биографи. Ще продължа с написаното в Книга Царства, но с реалните имена:

<3:1> (Когато се закрепи царството в ръцете на Аврелиана, (цар Борил,) се сроди с фараона, египетския цар (император Хенрих Фландърски), и си взе фараоновата дъщеря (а не племенница) и я въведе в крепостта на град Сердика, докле построи дома си, дома Господен и стените около Иерусалим (София).

Луций Домиций Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) е римски император от 270 до 275 г. Роден е на 9 септември 214 г. в Сердика (дн. София) или в Срем. Той е един от успешните "войнишки императори". Негова е заслугата за възстановяване на единната Римска империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век. За краткия период от 5 години, той възвръща почти напълно старите ѝ граници. Усилията му да овладее вътрешните проблеми дават резултати, но не са толкова голям успех.

След смъртта на последния (270 г.), е провъзгласен от войските в Панония за император. Квинтил, брат на починалия Клавдий II, провъзгласен за император в Италия, счел за невъзможно да се бори с толкова силен противник и се самоубил.

В Библията пише нещо друго. Аврелиан заповядва да убият Квинтил (Адония):

2:13] И Адония, Агитин син, дойде при Вирсавия, Соломонова майка (и й се поклони). Тя попита: с мир ли си дошъл? Той отговори: с мир.
<2:14> И той каза: имам нещо да ти кажа. Тя отговори: казвай.
<2:15> И той каза: ти знаеш, че царството се падаше на мене, и цял Израил обръщаше погледите си към мене, като към бъдещ цар; но царството отиде от мене и се падна на брата ми, понеже това му беше от Господа.
<2:16> Сега те моля за едно; не ми отказвай. Тя му рече: говори.
<2:17> И той каза: моля те, поговори на цар Соломона, понеже той няма да ти откаже, да ми даде за жена сунамитката Ависага.
<2:18> Вирсавия отговори: добре, аз ще поговоря на царя за тебе.
<2:19> И Вирсавия влезе при цар Соломона да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони й се и седна на престола си. Поставиха престол и за царевата майка, и тя седна нему отдясно
<2:20> и рече: една малка молба имам към тебе, не ми отказвай. А царят й отговори: искай, майко, няма да ти откажа.
<2:21> И тя каза: дай сунамитката Ависага за жена на брата си Адония.
<2:22> Цар Соломон отговори и рече майци си: а защо искаш сунамитката Ависага за Адония? Поискай за него и царството, понеже той ми е по-голям брат, откъм него са свещеник Авиатар и Саруевият син Иоав (военачалник, приятел).
<2:23> И цар Соломон се закле в Господа, думайки: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако Адония не е казал тия думи против душата си.
<2:24> А сега, - жив ми Господ, Който ме укрепи и постави върху престола на баща ми Давида и Който ми основа дом, както Той бе говорил, - сега Адония трябва да умре.
<2:25> И цар Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, който го удари, и той умря.

Забелязях нещо, което са направили съставителите на римската история. Те умишлено, или не, са съкратили царуванията на много императори, като са сложили по-малко известни в подредбата след тях. Така се е получило и при Клавдий ІІ (Давид) и Аврелиан (Соломон). В Библията пише, че Давид е царувал цели четиридесет години, а историците оставят на Клавдий Готски само две:

<2:11> Давид царува над Израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години и в Иерусалим царува трийсет и три години.

Всеки по-добър нумизмат, занимаващ се с римска нумизматика може да ви каже, че това не е вярно. Монетите на Клавдий ІІ Готски са разпространени в големи количества на територията на Балканите и в частност в България и това не е резултат от две годишно царуване.
Какви ли не неща се написаха през последните години за митичният цар Хирам, а то се оказа, че това е римският император Нумериан, който е бил управител в град Дуръси в Албания:

<5:1> Хирам (Нумериан), тирски (Трач, Дуръси) цар, прати служителите си при Соломона Аврелиана), като чу, че го помазали за цар вместо баща му, защото Хирам (Нумериан) беше Давидов (Клавдий ІІ) приятел през целия си живот.
<5:2> Също и Соломон (Аврелиан) изпрати да кажат на Хирама (Нумериан):
<5:3> ти знаеш, че баща ми Давид (Клавдий ІІ) не можа да съгради дом на името на Господа, своя Бог, поради войните с околните народи, докле Господ ги не покори под нозете му;
<5:4> но сега Господ, Бог мой, ми даде спокойствие отвред: няма противник и няма вече спънки.
<5:5> И ето, аз имам намерение да съградя дом на името на Господа, моя Бог, както бе казал Господ на баща ми Давида (Клавдий ІІ), думайки: твоят син, когото ще поставя на твоя престол вместо тебе, ще съгради дом на Моето име;
<5:6> затова, заповядай да ми насекат кедри от Ливан (Албания); и ето, моите слуги ще бъдат заедно с твоите слуги, и ще ти плащам за твоите слуги, каквото ти определиш, защото знаеш, че у нас няма люде, които да умеят да секат дървета тъй, както сидонци.
<5:7> Когато Хирам (Нумериан) чу думите на Соломона (Аврелиан), много се зарадва и каза: благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давида (Клавдий ІІ) мъдър син, за да управлява тоя многоброен народ!
<5:8> И Хирам (Нумериан) прати при Соломона (Аврелиан) да кажат: изслушах това, за което беше пращал до мене; ще изпълня всичкото ти желание за кедровите и кипарисовите дървета:
<5:9> слугите ми ще ги свлекат от Ливан (Албания) при морето, и на салове ще ги докарат по море на мястото, което ще ми определиш; там ще ги стоваря, и ти ще ги вземеш; но и ти изпълни моето желание, да доставяш храна за моя дом.
<5:10> И Хирам Нумериан) даваше на Соломона (Аврелиан) дървета кедрови и дървета кипарисови напълно според желанието му.
<5:11> А Соломон (Аврелиан) даваше на Хирама (Нумериан) двайсет хиляди кора пшеница за прехрана на неговия дом и двайсет кора цедено маслинено масло, - толкова Соломон (Аврелиан) даваше на Хирама (Нумериан) всяка година.
<5:12> Господ даде Соломону (Аврелиан) мъдрост, както бе му обещал. И между Хирама (Нумериан) и Соломона (Аврелиан) имаше мир, и сключиха съюз помежду си.
<5:13> Цар Соломон (Аврелиан) наложи тегоба върху цял Илирик; а тегобата се състоеше в трийсет хиляди човеци.
<5:14> Той ги пращаше на Ливан (Албания), по десет хиляди на месец, на смени; един месец биваха на Ливан (Албания), а два месеца - по домовете си. Адонирам пък беше техен началник.
<5:15> Соломон имаше още седемдесет хиляди преносвачи на товари, и осемдесет хиляди каменоделци в планините,
<5:16> вън от трите хиляди и триста началници, които Соломон Аврелиан) беше поставил над работата, да наглеждат народа, който извършваше работите.
<5:17> И царят заповяда да докарват големи камъни, скъпи камъни, за основата на дома, камъни дялани.
<5:18> Дялаха ги пък Соломонови (Аврелиан) работници и Хирамови (Нумерианови) работници и гивлитци, и приготвяха дървета и камъни за постройката на дома (три години).

<6:1> В четиристотин и осемдесетата година след излизане на Израилевите синове от Египетската земя, в четвъртата година на Соломоновото царуване над Израиля, в месец зиф, който е вторият месец, Соломон почна да гради храм Господу.
<6:2> Храмът, който цар Соломон съгради Господу, беше дълъг шейсет лакти, широк - двайсет и висок - трийсет лакти;
<6:3> притворът пред храма беше дълъг двайсет лакти, според ширината на храма, и широк - десет лакти пред храма.
<6:4> В храма той направи прозорци наоткос с решетки.
<6:5> И направи пристройка около стените на храма, около храма и давира *; и направи странични стаи околовръст.
<6:6> Долният кат на пристройката беше широк пет лакти, средният - широк шест лакти, а третият - широк седем лакти; защото около храма извън бяха направени отстъпи, та пристройката да не допира до стените на храма.
<6:7> Когато се градеше храмът, за градеж се употребяваха дялани камъни; ни чук, ни тесла, нито друго някакво желязно оръдие се чуваше в храма при градежа му.
<6:8> Входът в средния кат беше отдясно на храма. По кръгли стълби се изкачваха на средния кат, а от средния - на третия.
<6:9> Тъй съгради той храма, завърши го и го обложи с кедрови дъски.
<6:10> И пристрои към целия храм странични стаи, високи пет лакти; те бяха прикрепени към храма с кедрови греди.
<6:11> И биде слово Господне към Соломона, и му бе казано:
<6:12> ето, ти градиш храм: ако ходиш по Моите устави, постъпваш по Моите наредби и пазиш всичките Ми заповеди, като постъпваш според тях, - Аз ще изпълня върху тебе словото Си, което бях казал на баща ти Давида,
<6:13> и ще живея всред Израилевите синове и няма да оставя Моя народ Израиля.
<6:14> Соломон съгради храма и го завърши.
<6:15> И обложи стените на храма отвътре с кедрови дъски; от пода до потона ги обложи отвътре с дърво, и пода на храма покри с кипарисови дъски.
<6:16> А в задната страна на храма, на двайсет лакти от края, издигна стена и обложи стените и потона с кедрови дъски, и направи давир за Святая-Святих.
<6:17> Храмът, сиреч предната част на храма, имаше четирийсет лакти.
<6:18> По кедъра отвътре на храма имаше резби, подобни на краставички и разпукващи се цветове; всичко беше покрито с кедър, камък се не виждаше.
<6:19> А вътре в храма той приготви давира, за да постави там ковчега на завета Господен.
<6:20> Давирът беше дълъг двайсет лакти, широк двайсет лакти, и висок двайсет лакти; той го обкова с чисто злато; също обкова и кедровия жертвеник.
<6:21> Извътре Соломон обкова храма с чисто злато, и протегна златни вериги пред давира, и го обкова със злато.
<6:22> Целия храм той обкова със злато, целия храм докрай, и целия жертвеник, който е пред давира, обкова със злато.
<6:23> И в давира направи два херувима от маслинено дърво, високи десет лакти.
<6:24> Едното крило на херувима беше дълго пет лакти и другото крило на херувима - пет лакти; десет лакти имаше от единия край на крилете му до другия край на крилете му.
<6:25> Десет лакти имаше и другият херувим; еднаква мярка и еднакъв вид имаха двата херувима.
<6:26> Височината на единия херувим беше десет лакти, също и на другия херувим.
<6:27> Той постави херувимите всред вътрешната част на храма. А крилете на херувимите бяха разперени, и крилото на единия се допираше до едната стена, а крилото на другия херувим допираше до другата стена; другите им пък криле се срещаха крило с крило всред храма.
<6:28> Той обкова херувимите със злато.
<6:29> И по всички стени на храма околовръст издълба изображения на херувими, палми и разпукващи се цветове, отвътре и отвън.
<6:30> И пода на храма обкова със злато във вътрешната и предната част.
<6:31> За входа на давира той направи врата от маслинено дърво с петоъгълни спонци.
<6:32> На двете половини на вратата от маслинено дърво той издълба херувими, палми и разпукващи се цветове и ги обкова със злато; покри със злато и херувимите и палмите.
<6:33> И при входа на храма той направи четириъгълни стълбове от маслинено дърво
<6:34> и две врати от кипарисово дърво; двете половинки на едните врата бяха подвижни, и двете половинки на другите врата бяха също подвижни.
<6:35> Издълба по тях херувими, палми и разпукващи се цветове и обкова резбата със злато.
<6:36> И вътрешния двор направи от три реда дялани камъни и от ред кедрови греди.
<6:37> На четвъртата година, в месец зиф, (втория месец,) той бе положил основите на храма Господен,
<6:38> а на единайсетата година, в месец бул, - този е осмият месец, - той завърши храма с всичките му принадлежности и по всичките му предначертания: той го гради седем години.

Този храм навярно се е намирал на мястото на църквата Александър Невски на върха на хълма, в близост до крепостта Сердика (Давидов, Калоянов град), а може да се окаже и на друго място. Бъдещите археологически находки ще докажат това.
Днес в Боянската църква може да се види портрета на цар Давид, Клавдий ІІ "Готски", или севастократор Калоян "Ромеоубиеца" и жена му Версавия, Северина, Десислава. Калояновата махала все още се е помнила в края на 19 век от софиянци.



Царете Давид и Соломон с български свитъци в ръце.

Ето как би трябвало да се чете правилно този текст от І Книга Царства, която описва битката на цар Калоян срещу армията на Константинополският император Балдуин през 2005 г.:

<17:1> Истамбулците събраха войските си за война, събраха се в Скутари, що е в Тракия, и разположиха стан между Скутари и Мезек в Будремис (Свиленград).
<17:2> А Галиен и илирийците се събраха и разположиха стан в дъбовата долина и се приготвиха за война против истамбулци.
<17:3> И застанаха истамбулци от едната страна на планината, и армията на Илирик от другата страна на планината, а между тях беше долината.
<17:4> И от истамбулския стан се изстъпи едноборец, по име Балдуин, от Готия (латинец); на ръст шест лакти и педа.
<17:5> На главата му имаше меден шлем; и облечен бе той в люспеста броня, и бронята тежеше пет хиляди сикли мед;
<17:6> на нозете му имаше медни ногавици и на плещите му - меден щит;
<17:7> и топорището на копието му беше като тъкашко кросно, а самото му копие - от шестстотин сикли желязо, и пред него вървеше оръженосец.
<17:8> И застана той и викна към полкове на Илирик, думайки им: защо сте излезли да воювате? Не съм ли аз истамбулец, а вие роби Галиенови? Изберете си един човек, и нека слезе при мене;
<17:9> ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите.
<17:10> Каза още истамбулецът: днес ще посрамя полковете на Илирик; дайте ми човек, и ние ще се бием двама.
<17:11> И Галиен и всички от Илирик чуха тия думи на истамбулеца, и много се уплашиха и ужасиха.
<17:12> Калоян беше син на ефратеца от Пловдив Тракийски, на име Асен, който имаше осем сина; в дните на Галиен тоя човек достигна старост и беше най-стар между мъжете.
<17:13> Тримата по-големи Асеневи синове отидоха със Галиен на война; имената на тримата му синове, които отидоха на война, бяха: най-големият се казваше Елиав, вторият след него - Аминадав, и третият - Сама;
<17:14> Калоян беше най-малък. Тримата по-големи отидоха със Галиен,
<17:15> а Калоян се бе върнал от Галиен, за да пасе овците на баща си във Пловдив.
<17:16> Оня истамбулец излазяше сутрин и вечер и се показваше четирийсет дена.<17:17> И Асен рече на сина си Калоян: вземи за братята си ефа печено жито и тия десет хляба и ги занеси по-скоро в стана при братята си;
<17:18> а тия десет пити сирене занеси на хилядоначалника и разпитай за здравето на братята и узнай за нуждите им.
<17:19> Галиен и те и всички илирици се намираха в дъбовата долина и се готвеха за боя с истамбулци.
<17:20> Калоян стана сутринта рано, остави овците на пазач и, като взе товара, тръгна, както му бе заповядал Асен; и дойде при колите, когато войската бе наредена и с вик се готвеше за бой.
<17:21> Тогава илирици и истамбулци се разположиха войска срещу войска.
<17:22> Калоян остави товара си при пазача на колите, затече се в редовете, дойде и попита братята си за здравето.
<17:23> И ето, когато той се разговаряше с тях, едноборецът, комуто името беше Балдуин, истамбулец от Готия, излиза от редовете истамбулскии казва ония думи, и Калоян ги чу.
<17:24> И всички от Илирик, като виждаха тоя човек, избягаха от него и много се бояха.
<17:25> И илириците казваха: видите ли тоя човек, който излиза? Той излиза, за да хули Илирик; да би го някой убил, царят би го надарил с голямо богатство, и би му дал дъщеря си за жена, и дома на баща му би направил свободен у Илирик.
<17:26> И Калоян рече на ония, които стояха с него: какво ще сторят на оногова, който убие тоя истамбулец и снеме позора от Илирик? Защото, кой е тоя необрязан истамбулец, дето тъй хули войнството на живия Бог?
<17:27> И народът му каза същите думи, като прибави: ето, това ще сторят на оня човек, който го убие.
<17:28> Елиав, най-големият брат на Калоян, чу, що говореше той с народа, и се разсърди Елиав на Калояна и рече: защо си дошъл тук и на кого остави малкото ония овци в пустинята? Зная аз твоето големство и твоето лошо сърце; ти си дошъл да гледаш боя.
<17:29> И рече Калоян: та какво съм сторил? не са ли това само думи?
<17:30> И се отвърна от него към другиго и говореше същите думи, и народът му отговаряше, както по-преди.
<17:31> Разчуха се думите, които Калоян говореше, и ги обадиха на Галиен, и той го повика.
<17:32> И рече Калоян на Галиен: нека никой не пада духом пред тогова; твоят раб ще отиде и ще се бори с тоя истамбулец.
<17:33> А Галиен отговори на Калоян: не можеш отиде против тоя истамбулец да се бориш с него, защото ти си още момче, а той е войник още от младини.
<17:34> Тогава Калоян рече на Галиен: твоят раб пасеше бащините си овци, и когато се случваше да дойде лъв, или мечка, и отвлечеше овца от стадото,
<17:35> аз се спущах подире му, нападах го и отнемах я от устата му; ако пък той се хвърляше върху ми, аз го хващах за космите, ударях го и го убивах;
<17:36> лъв и мечка е убивал твоят раб, и с тоя необрязан истамбулец ще стане същото, както с тях, понеже хули войнството на живия Бог. (Не бива ли да ида и да го поразя, за да снема хулите от Илирик? Защото кой е тоя необрязан?)
<17:37> Калоян рече още: Господ, Който ме избавяше от лъва и мечката, ще ме избави от ръцете на тоя истамбулец. И рече Галиен на Калоян: иди, нека Господ бъде с тебе.
<17:38> Галиен облече Калоян с дрехите си, тури на главата му меден шлем и му надяна броня.
<17:39> Калоян запаса меча му върху дрехите и се опита да ходи, понеже никога не бе ходил с такова въоръжение. И Калоян рече на Галиен: не мога да ходя с това, не съм навикнал. И сне Калоян всичко това от себе си.
<17:40> И взе в ръка тоягата си, избра си пет гладки камъчета от потока, и ги тури в овчарската торбичка, която беше с него; и с торбичка и с прашка в ръка излезе срещу истамбулеца.
<17:41> Излезе и истамбулецът, като отиваше и се приближаваше към Калоян, и отпреде му вървеше оръженосецът.
<17:42> Погледна истамбулеът и, като видя Калоян, с презрение го изгледа, понеже беше млад, рус и хубавец.
<17:43> Истамбулецът рече на Калоян: защо си тръгнал срещу ми с тояга (и с камъни)? нима съм куче? (Калоян отговори: не, а по-долен от куче.) Тогава истамбулецътт прокле Калояна с боговете си.
<17:44> И истамбулецът рече на Калояна: приближи се до мене, и ще дам тялото ти на птиците небесни и на зверовете полски.
<17:45> А Калоян отговори на истамбулеца: ти идеш против мене с меч, копие и щит, аз ида против тебе в името на Господа Саваота, Бога на Илирическото войнство, което ти оскърбяваш;
<17:46> сега ще те предаде Господ в ръката ми, и аз ще те убия, ще снема от тебе главата ти, и ще дам (твоя труп и) труповете на истамбулската войска на птиците небесни и зверовете земни, и цяла земя ще узнае, че има Бог у Илирик;
<17:47> и цялата тая тълпа ще узнае, че не с меч и копие избавя Господ, защото това е война на Господа, и Той ще ви предаде в ръцете ни.
<17:48> Когато истамбулецът се изправи и взе да пристъпя и се приближава към Калоян, Калоян бързо се затече към мястото на битката срещу истамбулеца.
<17:49> И бръкна Калоян с ръка в торбичката, извади оттам един камък и хвърли с прашката, та удари истамбулеца в челото, тъй че камъкът се заби в челото му, и той падна ничком на земята.
<17:50> Тъй с прашка и камък надви Калоян истамбулеца; удари истамбулеца и го уби; а меч Калоян нямаше нямаше в ръце.
<17:51> Тогава Калоян се затече и, като стъпи върху истамбулеца, взе та изтегли меча му из ножницата, удари го и отсече с него главата му; истамбулци, като видяха, че техният юнак умря, удариха на бяг.
<17:52> И дигнаха се мъжете на Илирик и Тракия, викнаха и гониха истамбулци до входа в долината и до портите на Аркадиопол (Люлебургас). И убиваните истамбулци падаха по Римския царски път до Булгарофигон (Бабаески) и до Аркадиопол (Люлебургас).
<17:53> След като гониха истамбулци, синовете на Илирик се върнаха и разграбиха стана им.
<17:54> Калоян взе главата на истамбулеца и я занесе в Сердика, а оръжието му тури в шатрата си.
<17:55> Когато Галиен бе видял Калояна да излиза срещу истамбулеца, тогава попита Викторин, началник на войската: Викторине, чий син е тоя момък? Викторин отговори: да ти е жива душата, царю, не зная.
<17:56> И царят тогава рече: я попитай, чий син е тоя момък?
<17:57> А когато Калоян се връщаше, след като уби истамбулеца, Викторин го взе и доведе при Галиен, и главата на истамбулеца беше в ръката му.
<17:58> И Галиен го попита: чий син си, момко? Калоян отговори: син на твоя раб Асеня от Пловдив.

Кельты (лат. Celtae, брет. Kelted, валл. y Celtiaid, ирл. na Ceiltigh, гэльск. Ceilteach, мэнск. ny Celtiee, корнск. Kelt) — близкие по языку и материальной культуре племена индоевропейского происхождения, в древности на рубеже эр занимавшие обширную территорию в Западной и Центральной Европе.
Кельты были одним из самых воинственных народов в Европе. Для устрашения противника перед битвой кельты издавали оглушительные вопли и трубили в боевые трубы — карниксы, раструбы которых были сделаны в виде голов животных.
Восточные кельты, расселенные по долине Дуная, проникли далеко на восток в 281 до н. э. во Фракию на севере Греции, греки называли их галатами.
Голиат = Келт = ГАЛАТец

<17:4> И от истамбулския стан се изстъпи едноборец, по име Балдуин, от Готия (латинец); на ръст шест лакти и педа.
<17:5> На главата му имаше меден шлем; и облечен бе той в люспеста броня, и бронята тежеше пет хиляди сикли мед;
<17:6> на нозете му имаше медни ногавици и на плещите му - меден щит;
<17:7> и топорището на копието му беше като тъкашко кросно, а самото му копие - от шестстотин сикли желязо, и пред него вървеше оръженосец.

Така са изглеждали рицарите на Балдуин в очите на българите.

<17:50> Тъй с прашка и камък надви Калоян истамбулеца; удари истамбулеца и го уби; а меч Калоян нямаше нямаше в ръце.
<17:51> Тогава Калоян се затече и, като стъпи върху истамбулеца, взе та изтегли меча му из ножницата, удари го и отсече с него главата му; истамбулци, като видяха, че техният юнак умря, удариха на бяг.
Гръцкият историк Диодор Сицилийски пише, че убивайки противника, келтските войни „отрязвали главите им и ги окачвали на своите коне”, а „донасяйки ги в къщи, те ги слагали на входа на своите жилища. Те съхранявали отрязаните глави на победените врагове в кедрово масло…” А някои се хвалели, че не би дали тази глава дори за нея да им дадат количество злато, колкото тежала тя. Истината е в това, че за келтите главата е жилище на душата. Отрязвайки главата означавало, че неговата душа отделена от тялото му не може да оживее… Вероятно, отрязаната глава на врага съставлявала не само трофей на победителя, но и били част от култа..

Вероятно заради същия този обичай, Клавдий ІІ Готски (Калоян Ромеоубиеца) отрязва главата на Голиат (галатеца). Виждате, че това не са събития от еди-кой си век преди Христа, а от близкото Средновековие.

----------------------------------------------------------

Какая Франция, какие 5 копейки? Все вы как дети.

Благо, спасибо за интересное исследование, однако я хочу высказать немного другое мнение.
В своем посте "Азия, Моисей, Фараон и пр." http://www.chronologia.org/dcforum/DCForumID2/14692.html
я попытался доказать, что Моисей - это легендарный Меровей, Хильперик третий - Самсон, Пипин Короткий - царь Давид. Следуя этой логике получается, что Карл Великий - Соломон.
И действительно сходство есть:
У Соломона было 700 жен и наложниц, у Карла 4 жены и 3 наложницы (или 3 жены и 4 наложницы), что конечно существенно разнится, 7 совсем не равно 700, однако и 7 для христианина многовато.
Соломон строил храм с помощью демонов, Карл строил Аахенский собор с помощью черта. Думаю если поискать, то найдется еще что-то общее. Поищите и обрящите.)))

И еще, Благо, прошу по возможности писать на русском языке. Русский и болгарский конечно очень похожи, но боюсь, что не все понимают ваши посты до тонкостей. Если вы хотите, что бы вас понимали постарайтесь писать по-русски. Ваш материал безусловно интересный, но боюсь для некоторых он недоступный.

Карл Великий, может вполне быть Иоанном Грозным.

(((Благо, спасибо за интересное исследование, однако я хочу высказать немного другое мнение.
В своем посте "Азия, Моисей, Фараон и пр." http://www.chronologia.org/dcforum/DCForumID2/14692.html
я попытался доказать, что Моисей - это легендарный Меровей, Хильперик третий - Самсон, Пипин Короткий - царь Давид. Следуя этой логике получается, что Карл Великий - Соломон.
И действительно сходство есть:
У Соломона было 700 жен и наложниц, у Карла 4 жены и 3 наложницы (или 3 жены и 4 наложницы), что конечно существенно разнится, 7 совсем не равно 700, однако и 7 для христианина многовато.
Соломон строил храм с помощью демонов, Карл строил Аахенский собор с помощью черта. Думаю если поискать, то найдется еще что-то общее. Поищите и обрящите.))))))

Вы чели книга Библия?

Я хотел бы обратить внимание многоуважаемых товарищей, цитирующих и толкующих библию, что сама библия, в современном содержании - продукт конца XVII - начала XVIII века. А когда ЗАКОНЧИЛИСЬ её правки - вообще, никому не ведомо.
Я ПРЕДЛАГАЮ считать, что в библии оказалась зафиксирована символика существовавшая на тот момент времени. Флаг "с совой" - один из "Тартарских" флагов начала XVIII века. Всякому "новохронологу" понятно, что это было государство с русской аристократией во главе.
"Греция" на современной карте мира была зафиксирована лишь в 1836 году под протекторатом России Англии и Франции. Но это никак не отрицает древнего и русского ханства, В ТОМ ЧИСЛЕ, и на её территории.
Ниже картинки из книги, соответствующие флагам книги Карла Алярда ~1700г.

//что сама библия, в современном содержании - продукт конца XVII - начала XVIII века.//

Скорее всего, это продукт середины - конца XVIII века, окончательно отредактированный после уничтожения Великой Тартарии.

ЗЫ. А почему царицу Савскую в наших апокрифах именуют Малкатошкой?