|
Къде е роден Александър Македонски?
Отново се опитвам да разбия един мит, който е разпространен в целия свят и е здраво вкоренен в съзнанието ни. Нищо невъзможно няма, след като се убедихте какво направих с книгата Библия. Доказах на всички, че в най-четената книга по света е укрита българската история и всички библейски герои са български царе, деспоти, боляри, духовници... Не си мислете, че съм направил кой-знае какво проучване. Наистина, доста се порових в разни извори, но най-много ми помогна друго нещо. Александър Македонски е дубликат на Христос. Има изградени два образа на Христос в световната история. Първият е Христос – Цар, велик пълководец, победител и завоевател, обичащ живота и любовта. Вторият е създаден и укрепен от християнската църква. Това образът на пустинника, вечният ерген, който отрича живота, учи ни на примирение към алчните желания на царе, управници и духовници. Кой тогава е истинският Христос. В Индия се е запазил друг негов дубликат. Това е Кришна. В „Бхагават гита“ или Благата песен ние можем да открием още едно апокрифно Евангелие (Благовествувание). Този образ на Христос повече се доближава до силата на Александър Македонски, отколкото до изпития образ, който ни гледа от иконите.
Според Википедия и енциклопедийте по света Александър е роден в град Пела в днешна Гърция.
„Александър Македонски е роден на 21 юли<1> 356 г. пр.н.е. в град Пела, тогавашната столица на Древна Македония. Негов баща е цар Филип II, а негова майка царица Олимпия. Самият Александър по традиция води рода си от митичния Херакъл чрез царете на Аргос, от които, според легендата, произлиза първия македонски цар Каран.“
Дали е така в действителност?
За живота на Александър Македонски има написан един роман, който се нарича "Александрия". За него казват, че първият познат препис е от ІV век и е написан на гръцки от Псевдо-Калистен. После има много преписи на западни езици, арабски, еврейски, старо-български, сръбски, румънски, руски…До 19 век тази книга е била преписвана и издавана доста много. Аз като българин ще ползвам българския препис, публикуван от Л. Милетич под заглавието „Една българска Александрия от 1810 г.“ в „Български старини“ 1936 г.
http://ia600402.us.archive.org/10/items/bulgarskistarini13bulguoft/bulgarskistarini13bulguoft.pdf
Освен него съм използвал и руски препис на Александрия както и два еврейски, публикувани в Русия в началото на 19 век.
Според изследванията на Л. Милетич тази българска Александрия е преведена от по-стара влашка, а всички славянски са пък преводи на някаква стара българска книга, преписана от книжовниците на цар Симеон.
Ето какво пише в нея за раждането на Александър:
„История или Александрия Великому царя Александра Македонскому от создания мира от Адама. Началу 5250 Тому года бил цар Александър син Филипов.
Ва время оно разгневи се господ бог на земских царе дето са равниха на господа бога небеснаго и помисли господ бог Савоат да им проводи остраго меча. И избра господ бог Макидонию за слава своя.
Начало
Во унуизи времи царстваши в Македония Филип цар у Филипа града…
И (Натанав) отиде в Македонская земя у Филипа града и направи са врач и билерин. И сидеши на хан у Филипа града потайни…
И Филип цар Македонский тръгна да иди на войска на Солун града и викна царица своя Олимпиада и речи: „Царице моя милая, аз отивам на войска, да ми родиш чеду до де са върна, ако ли не, да ма ни дочаковаш жива…“
Тези цитати от началото на Александрията ни посочват къде е живял по онова време бащата на Александър Филип. Посочва се „Филипа града“, или градът на Филип. По онова време само три града в Македония са носили името на Филип Македонски. Първият е град Фелибе, още и Филипопол на река Марица (днешният град Пловдив), вторият е град Филипи, (макар че той винаги е бил на територията на Тракия) и остава град Пела (Бела), който се намира на 40 км. Северозапад от град Солун в местността Градище. Кой от тези три града е бил столица на Македония? През византийско време империята е била разделена на теми, една от която се е казвала Македония. Първоначално столицата на тема Македония е била в Адрианопол, но по-късно тя се премества във Филипопол.
В античността Провинция Македония е била на територията на България, като най-източната и част е стигала до Филипопол и чак след него започвала провинция Тракия. За това пишат и античните автори:
„Хронологически следнат сведения за града и употребата на формата „Филипопол“: у римския историк Тацит (55-120), който описвайки въстанието през ІІ в. пр. Хр. На койлалети, одриси и дии в Тракия, съобщава за гр. Филипопол“… най-много и най-подготвените обсадили царя и града Филипопол, основан от Филип Македонски“, у римския софист и сатирик Лукиан (129-190) в един от прочутите му диалози между Зевс, Аполон, Херакъл и Философия се казва: „Това е Хебър, а градът е дело на известния Филип“. През ІІ в- Клавдий Птоломей, гръко-египетски античен географ и астроном, живял в епохата на император Марк Аврелий (161-180), описвайки вътрешните градове на Тракия, споменава и „ (Филиппополис и кай Тримонцио). Гръцкият историк Дексип през втората половина на ІІІ в. написва „Готска история“, в която съобщава за голямата обсада през 251 г. на Филиппополис (Филипов град): „Град Филипопол се намира на границата между земите на тракийците и македонците и лежи на река Хебър (Марица). Казват, че негов основател бил Филип, синът на македонския цар Аминтас, по чието име е бил наречен и градът.“
Тези антични автори – Тацит, Лукиан, Клавдий Птоломей и Дексип, вече конкретно и определено сочат, че градът в Тракия на р. Хебър е дело на прочутия македонски цар Филип. Така името Филипополис в двете форми на гръцки език Филиппополис и Филипповполис, както и на латински Philippopolis остава най-известното и най-употребяваното име на града в цялата Античност и през Средновековието, близо 23 века, от средата на ІV в. пр. Хр., по-точно от 342 г., като се приема за година на завладяването на града от Филип ІІ, до края на ХІХ в. През ХІ в. се появява името Плодивь (Пловдив), а в края на ХІV в., след завладяването му от турците – Филибе.
Освен преобладаващата форма Филипповполис, някои късноантични, ранновизантийски и византийски автори предават името на града във вариянтите Филиппов полис, Филиппо полис, или полис Филиппов, което означава „Филипповия град“ или „градът на Филип“. Това разделение на собственото име от нарицателното име „град“ се среща у Дексип (ІІІ в.), Сократ (ІV в.), Созомен (ІV в.), Теофилакт Симоката (VІІ в.), Леон Дякон (Х в.), Йоан Кинам (ХІІ в.). Някои автори предават името само като Филиппов без полис, като например Приск Тракиец (V в.), Никифор Вриений (ХІ – ХІІ в.), Йоан Кинам, Теодор Скутариот (ХІІІ в.). Изписването на името Филиппов полис е по аналогия, както се изписват и имената на други градове: Адрианов полис, Траианов полис. Но предаването на името само като Филиппов е повод то да се смесва с македонския град Филипи (Филиппои – между Драма и Кавала), който също получава името на Филип ІІ Аминтас, но по-рано от това на тракийския Филипопол (Пловдив), а именно през 156 г. пр. Хр., по време на един от първите му военни походи по Егейското крайбрежие. Тасоските колонисти в това селище, наричано преди Крениди, поискали помощ от Филип ІІ срещу набезите на съседните траки, което било използвано умело от македонския цар като повод да превземе града, да прати заселници и да даде името си.“
„Имената на Пловдив през вековете“, от книгата на Ани Данчева – Василева „Пловдив през Средновековието ІV – ХІV в.“
В една друга книга, "Историята на македонския царь Александръ Великий", преведена от гръцки и издадена в България през 1908 г. пише същото:
Нектенави отишълъ въ Македония на Филиповото село, наречено въ техно време Филипово."
Единсвено Филипопол (Пловдив) е бил наричан Филипов град.
За това пишат и някои стари пътешественици, преминали през Балканите в късното Средновековие:
„Гл. 26. Пътуване от Одрин нататък през Тракия, която сега се нарича Романия, до Пловдив и през Македония (3) до Нови Пазар на сръбската граница
(3) Под „Македония“, по-горе „царство Македония“, Заидлиц разбира поречието на р. Марица, дн. Тракийска низина на НР България. През времето на византийското владичество тези земи са влизали в темата Македония. Споменаването на името Македония в тази част на пътя Цариград – Белград от някои западни автори през ХV – ХVІІІ в., изглежда, не е във връзка с византийската административна номенклатура и традиция, както приема В. Мутавчиева (Бертрандон де ла Брокнер, Задморско пътешествие, с.131, бел. 65). По-скоро то се дължи на възраждане на знанията у западните автори за антична Македония и държавата на Филип и Александър Македонски, която е обхванала и Тракия.
Мелхиор Фон Зайдлиц (1556)
(Немски и австрийски пътеписи за Балканите)
„Пристигнахме във Виетрено, после в Челопинци, Базаридж и Конюса, големи села. После във Филипополи, МАКЕДОНИЯ, древен град, изграден от Филип Македонски, баща на Александър Велики.“
Жак Гасо (1547)
(Френски пътеписи за Балканите)
„Вечерта минахме през Филипополи, древен град, СЕДАЛИЩЕ на бащата на Александър Велики, отчасти разположен на хълмове – отчасти в равнината.“
Пиер Лескаполие (1574)
(пак там)
„Гл. ХІІІ. За Филипопол, столицата на македонските царе
Филипопол е един твърде стар град, прославен главно с това, че е построен от бащата на Александър Велики – Филип, и там на една височина, каквато има няколко в града е била неговата резиденция, както се вижда това от старата градска стена, която още стои, но поради продължителното време е обрасла с трева.
Този град лежи на пътя от Виена за Константинопол между град София и Адрианопол, близо до река Хеброс, на едно твърде приятно място под планината Родопа. Намира се в прастарото прославено царство Македония и е бил негов главен град…“
Георг Христоф Фон Найчиц (1631 – 1634)
(Немски и австрийски пътеписи за Балканите)
Ние достигнахме по-нататък на 14 март до Филипопол за 4 часа. Това е един стар голям гръцки град на река Марица (Хебро), построен от Филип, бащата на Александър. Той е главен град на Македония.“
Конрад Якоб Хилтебранд (1657 – 1658)
(пак там)
Нека сега да се спрем на пътуването на Филип с войската си до Солун, описано в началото на Александрия. Ако приемем, че той е живял според историците в Пела, която е само на 40 км. от Солун, то тогава е нямало да дава подобна заръка на съпругата си Олимпиада. Можел е поне през няколко дни да прескача от Солун до Пела. 40 км. се изминават за един ден път с добър кон, или със смяната на няколко, което не би било голям проблем за един цар от ранга на Филип.
Да продължим с прочита на Александрията:
„И кога би изполни се сички кругъ небесни и порасна царица и роди са отрочи млади в месеца Марта 15 (днес 25, на Благовец) дней и прие ги баба стара и занесе ги у черквата еленска богу Амону и Аполону, и благослови ги попат еленски и нарекоха му името избран сиреч по грецки Александру Македон…“
Може ли някой да ми каже къде в Пела се намира храмът на Аполон? В Пловдив нямаме проблем. На Джемдем тепе в античността е имало подобен храм. Вижда се на доста римски монети сечени във Филипопол. Освен това този хълм се е казвал и Кендризо. Искендер е името на Александър на арабски и турски. Кендризо е е неправилен прочит на името Искендер (Александър).
Защо най-високият хълм във Филипопол (Пловдив) се е наричал на името на Александър Велики? Историците днес не могат да отговорят на този въпрос.
Във Филиппопол (Пловдив), а не в Пела или Филипи са провеждани и прочутите олимпийски игри в Античността, наречени Питийски, Кендризийски и Александрийски в чест на Александър Велики.
Защо точно тук?
За да допълним още пъзела на историята на Пловдив и Александър, ще използвам още един цитат от Александрията:
„И во един ден пойде и разбил куфарат и олови конят за рогат и обизда гу и осидла гу и воседна гу единорога ненаучина, и излезе из града. И като чу цар Филип оплаши са и повеле цар по-скору да тичат воиводи царски след Александра, да ни загини царчету. И навасядаха воиводи добри кони и с мечови златни, и стигнаха гу на врати градски. Александру заварна конят и припусна гу и остави ки като прах и пепел, и посна и приплува великая река Марица, и разиграваше гу насреща царскити палати. И дойде и слези от единорогат у двори царюв. И поклониха му са мали и велики кату същому царю. А конят запряха у обори железни. И подума цар Филип и речи: благословен да бъдеш вторий цар Ираклия и юнак над юнаци. И пак речи Филип цар: господа(хъ) мои воиводи, да знаити от сега ни ще цар никой да можи да пристъпи в Македония и ни един цар ни ще да са опри на Александра сина моего.“
След обяздването на конят Буцефал, Филип сравнява сина си Александър с Херакъл. След Аполон, Херакъл е бил вторият бог на който се покланяло населението на Филипопол (Пловдив). Александър е отъждествяван и с двамата. На вторият по височина връх Бунарджика е имало голям храм със статуя на този герой.
По-нататък от тук, от Филипопол (Пловдив) започва завоевателната политика на Александър. Започва със Солун, оттам в Атина, която по незнайни причини авторът на романа праща между Босна, Черна гора и Албания. Навярно става въпрос за някой друг град с подобно име. След покоряването му Александър се насочва към град Рим, който се намира в „немецката земя“. Това ни напомня за една друга епоха, когато вече съществува Свещената Римска империя. След нея походът продължава към Полша, оттам в Русия и т. н.. Ако проследим разпространението на ранното Християнство в Европа, Азия и Африка, ще забележим, че съвпада с експанзията на Александър.
Интересно е още нещо. Арабските автори пишат, че българските владетели от Волжска България са преки наследници на Александър. А те винаги са се наричали българи, а не македонци или гърци:
"Градът Болгар е построен от Касир Шах Самаркандски, живял 90 години с учението Христово. Той оставил син-мъдрият Сократ, който получил областта Юнан и се оженил за българка, заедно с Искендер Румели/Александър Македонски/." - Из татарска хроника за основаването на град Болгар, превод на Г. Владимиров по С. Шпилевски. Древние города и другие булгарские памятники в Казанской губернии. Казань, 1877г., с.40.
Из "Искендер наме"
"Цялата тази земя се нарича Болгар/Волжска България/. Шаховете на тази земя са потомци на воините на Румската държава. Искендер/Александър Македонски/ създал град Болгар, който преживял небивал разцвет."
Това е от Низами Гянджеви, азербайджански поет/1141-1203/. В края на живота си написва фундаменталното епическо произведение "Искендер-наме"/книга за Александър/, посветено на живота и подвизите на Александър Македонски.
А ето и сведение от Наджиб Хамадани-персийски автор от ХІІв. Около 1180 г. написва първата космография на персийски език, която носи заглавие "Сътворени чудатости". На нейните страници откриваме сведения за множество градове-крепости във Волжска България. В своето произведение Хамадани споменава владетеля на град Болгар като наследник на Александър Велики.
" В град Болгар е техният падишах, който се явява един от потомците на Александър Македонски, наричан още Зу-л Карнайн."
В личната си библиотека притежавам една стара немска Библия издадена през 1819 г. във Франфург на Майн. В нея „Първа книга Макавейска“ започва така:
„Alexander, der Sohn Philippiq zon Macedonien, der erstre Monarh in Tracia…“
„Александър, синът на Филип Македонски, първи монарх на Тракия…“
В другите библии този е различен:
„<1:1> След като Александър, син на Филипа, македонец, който излезе из земя Китим, разби Дария, цар персийски и индийски, и се възцари вместо него в Елада, …“
Тук отсъства "първи монарх на Тракия". Защо?
Защо преди 200 години историята е била различна от днешната?
Още нещо трябва да се поправи от тази изопачена история. Къде в действителност се намира гробът на Филип Македонски? В книгата „Александрия“ пише, че той е погребан в града си Филипопол:
„И излези сичкият град Филипийский и погребуха великаго царя Филипа при Нетатава царя египетскаго в месец маия в iв ден и целоваха гроба царев.“
Гробът на Филип Македонски трябва да се намира в град Филипопол, или в неговата околност.
В един еврейски препис на „Александрия“ публикуван от А. Я. Гаркави в края на ХІХ век в Русия можем да прочетем друга подробност за гроба на Филип:
„Филип заболевает предсмертною болезныо и спрашивает египетских волхов и мудрецов о том, кто наследует его престол, на что последние на другой ден, по размишлении и совещании, единогластно отвечают, Александр будет его единственым наследником и далеко провозойдет самого Филипа счастие и могущество. Последным этим весьма опачалений и много плачет, так как все его законые синовья устранены таким образом в ползу чужого; однако он созывает их и настоятельно советует им вполне подчиняться Александру и не пытаться возстават против его власти, ибо все такая попытка будет совершенно напрасны, как идущия в разрез с разпорежением Цар всех царей. Затем Филип скончаеться 93-хъ лет от роду, его хоронят с великими почестями и над его могилой сооражают великолепны мавзолей.“
Вижте тази снимка на археологическите останки от град Пела. Може ли това да са останките от прочутия Филипов град, в който се е родил и израснал Александър Македонски?
Това е градът на Филип, където е роден Александър Македонски.
|
