|
Из "Веда Словена" на Стефан Веркович
"Юдите за които се говори много по песните какво нещо са били?
– Абе холан, зер ти не знаеш що са били юдите! Тие били человеци като нас, имали царство голямо; а бе едно время нишите дедови, когато били на Край Земя, носили това имя - Юди; тие били много прочуени, че само тамо на Край Земя тие работили секакви занаяти, а другите места били запустени, и когато ги заселявали нашите дедови, тога ги обработвали и учили человеците на всекакви занаяти, затова им давали чест, като на Бога, като мислили че тие сляли от небето и били пратени от Бога, максус, за да ги изучат да урат и да работат всекакъв занаят; но после дедовете като се разпространили по всичката земя, от тех се загубило това имя - юди, защото на всекоя ордия, която състояла от 5 - 10 хиляди души, и утивали да се заселет на другое некое пусто место, давало са онова имя, което носил войводата хми, и което имя у тех оставало за всегда; за това нашите дедови като се поразделали много пъти на много ордии, приели и много имена, и тъй дур днес останали разделени от помежду си само по имято на войводата си или царът. Като поминало много время и се загубило от тех името Юди, и тие самите захванали да верват за юдите, че не били человеци, но че слели от небето и научили человеците всекакво нещо. Когато слизали на земята, обиталището им, деня били по горите, а нощя ходили по градовето и селата; Юда - значи, че всичко знае.
Най първо, некой си царот на имя Кръсник, прочуен билар на онова время захванал да учи нашите дедови че юдите били божества по горни от человеците, затова той ги обожавал и хми колел Курбан; той най-първо изпеял песни за юдите, в които песни ги назовава не само юди, но и Веди Самодиви; За този цар казваше дедо ми, че бил чобанин със голямо стадо, и когато пасал стадото си, с овчарската тояга правил лу каквито чуда сакал, т.е. с тоягата маел стадото и пасло по горите. Когато слънцето загревало силно и стадото му се разбегвало да се крие под сенките на дърветата, махнувал тоягата на високо, и се замръчавало слънцето, та му са стадото ухладявало и пасло по горите; Когато не нахождал вода да пия и той, да напои стадото си, фърлел тоягата на кое место и да е, и завчас излявала вода, та пие и той и стадото му, и много други такива чуда правил, дур сполучил да бъде и цар.
Едно время като си навалил огънят в гората където му било и стадото, дошли при него повече от хиляда Юди Самодиви, все девойки, от които слънце грело, и косите хми били до земята, и го обиколили, та се карали помежду си коя от тях да го залиби, но той пренебрегвал техната красота, защото не бил зевал от майка си изим за женене, и без да са съвсем уплаши от тех, налютил ся и махнал с тоягата по тях, и побегнал та са избавил от тех; от тога вейке не се върнал в гората, но оставил стадото и станал цар, но не хтял да седи в оная земя, защото се боял да не би пак дошли Юдите и го измамали, понеже майка му не му давала да либи Юда, и тък като закарал една чета момчета и моми, заселил се на друга земя. Тука в тая земя захванал да пея песни за Юдите и да ги обожава, че видел юдите като моми убедил нашите дедови че са били юдите жени; а за онези юди, които утишли при него на оганьът, казвал че като видели че побегнал от тях и не могли да го измамет, от многото любов, която имали на него, фърлили се в оганът, и затова много се нажелил, та фърлил тоягата си в оганът, и той изгаснал, та тъй ги избавил, и тие вейке се скрили в гората като посрамени че хми надвил Кръсникът.
Този цар Кръсник много пъти отпосле ходил в гората при юдите и хми Колел Курбан, но тие го вейке не закачали, но го учили онези занаяти, които той до тога не знял, и от това се прочул по всичката земя.
– Църново море, за което се много говори по песните, да ли е това, което е в тая земя, или е друго некое?
– А бе, не знаеш що ми кликаш (казваш); Църното море за което се говори по песните, той е на Край-Земя; зовяло се Църно, не от друго, но само че много от нашите войводи утивали до него, и не се вейке връщали, щото захванали да веруват че Бог Църнийт седял тамо, и лу който идел, фърлел го в морето, до дето Бог станал каил та научил человеците да правет курабе и да пливат по морето, като че ходет по сухо; а когато дошли нашите дедови в тая земя, назовали и това море Църно за спомен, че и на Край-Земя имало море, което носило имято Църно; ето как е, достум, а не както ти мислиш че за това море се говори по песните.
– А двата бели Дунава, които се споминат по песните, каде са били?
– И тие били на Край-Земя, а бе, нашите дедови дошли на тая земя, понеже са желаели (жалеели) че са оставили бащовата земя, за това войводата хми или царьот, градовете и реките съ такива имена назовавали, съ каквито били и на Край-Земя, която била толко плодовита и заселена, а където тие дохождали всичко било пусто, и нито един человек работник на полето.
– А змеювете, които толкоз се споминат по песните, що са били?
– И тие били человеци като нас, но били много юнаци; всекой един цар от Край-Земя бил под длъжност да праща всекоя година по три юнака в гората, в която гора имало сарая, и в тях седял некой си цар на имя Змея, на него тие правили хизмет (слугували) три години, после сам царот утивал тамо, и зкалал Курбан на Змея, който задоволен от Курбанът, сам си наточвал вода от Кладенецът, и давал вода на юнаците да пиет, на които, от водата дохождала много голяма сила, щото летали като пилета, и на която борба и да ходили, все тие надборвали, затова все седяли в сарая на царьот, при когото имали голяма чест; но от много години после загубил се този хадет (обичай), и от тога захванали да верват нашите дедови, както за юдите, тъй и за змеювете, че не били человеци, но когато били человеците безгрешни, слевали от небето на земета и помагали на человеците, а когато захванали да грешат, Бог се налютил, и не ги пращал на змея; а онзи, който се случило да се в онова време на земята, Бог не ги Кабулил на небето, като съучастници с човеците на грехът, но пак не ги уставил на земята при човеците, но хми заповедал да са навъртат - деня по гората, а нощя да ходет по земята.
..................................
Юдите Самовили са и Наречници, а названието - Юда, най-вероятно произлиза от Юдел, Удел - полагащ се, наречен или предречен Дял, късмет, участ в живота.
Долу съм извадил имената, може би на всички Юди Самовили (или Самодиви), които се споменават в песните Вада Словена, издадени от Стефан Веркович, през 19-ти век.
Най интересна е Кали Юда, защото е идентична с индо-ведическата Кали Юга - епохата на желязото или на злото (в която живеем сега). Месеците в годината също са носили имената на основните девет Юди Самовили.
Имената на Юдите Самовили (Самодиви) са записани в различните песни, по доста различен начин, в зависимосто от певците и местата в които са записани песните. Затова, на първо време, не може да се установи, кои названия се отнасят за една и съща "Юда" и кои са си отделни персонажи.
Изглежда че юдите са били 9 или 10, колкото са били навремето и месеците в годината, защото на некои месте се "пее": "Мои сестри девет Юди"!?
Баваница Юда – движела времето
Барва Юда - Богиня на пролетта (Бърва Юда или - Първа Юда) - първият месец в годината
Вида Юда Самовила
Гроздица Самудива (Грозда Самувила)
Гора Юда Самувила
Друда Юда Самовила (Дурга, Дорга)
Димна Юда Самувила;
Дорга Юда Самувила (Дурга; Дургана)
Кали Юда
Жива Юда
Мора Юда
Магата Юда
Марга Юда
--------------------------------------------------------
Иудея или ЮДЕЯ - так болгари называли своя родина. Это географское понятие.
|
roto-Germanic/liudiz#Proto-Germanic
cognovit ergo turba multa ex Iudaeis quia illic est et venerunt non propter Iesum tantum sed ut Lazarum viderent quem suscitavit a mortuis
Тобишь такая же ситуация сложилась и с медалью для Martinus Folkes изготовленной по особому распоряжению Pope. Медальер Дассер нанес на ней год "Romae A.L. S742", т.е. год изготовления, который был на тот момент. Буква S была вовсе не ошибкой и не цифрой 5, а означала вероятно 'Sestius' и читалась скорее как "Romae Anno Laterano Sestius 742", что соответствует изображенному на ней - Сфинкс, на боку луна, позади пирамида (гробница) Кая (Гая) Сестия, над головой Сфинкса солнце в зените. Может быть и сам Pope считал так же как медальер Дассер, но 'масяне' подправили, и 742 год постройки пирамиды Сестию, что от основания Рима (или основания Рима 
частенько он просто фулиґанит, наверное это для него развлечение, давайте я его немного разберу, чтобы Вы тоже не хватались с наскока за что попало
