Света София е СЕСТРА, МАЙКА и бъдеща ЖЕНА на Хор - Христос.
Тя имала четири деца. ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ и...ГНОСИС.
Когато ГНОСИС отсъства, човешките същества пишат какви ли не глупости.

Преди много, много години, Бог (Той и Тя)имали две деца - Изис и Озирис. Те живеели в Божествения свят. Озирис отива в Мрака, за да намери творчески импулс, но бива разкъсан на 60 милиарда частици и затворен в атома. Изис тръгва подир него и с помощта на своите приятели Хронос, Венера и Психея се старае да освободи Озирис.Те излъгват Огнената Змия, която държи в плен Озирис да направят свят, подобен на Божествения.
---------------------------------------------------------------------
ХРОНОС
Но всяко изживяно дело бива възнаграждавано десетократно с щастие след мъките, които е преживяло. Така е, но думите: "Кажи на Изис да направи Светлина", Означават, че Мракът, в който лежи Озирис, може да бъде победен само със Светлина и Огън. Това е съдбата на всичко: из Мрака трябва да стане Светлина - един път паднало в Мрака.
Озирис не е вече нищо освен един зародиш. Знаеш ли какво е зародиш, Изис? Малко невидимо Семенце, което е в едно Яйце. Но в това Семенце се крие целият Озирис. И знаеш ли какво - ти трябва да оживотвориш това Яйце, да му дадеш огън, да го раздвижиш, да му дадеш почва, да го направиш Свят. Ето значението на Диаманта, който Твоят Баща Вечният Отец, ти даде - той оживотворява това Семе. Около този зародиш, скрит като в Яйце, ние трябва да оживотворим цяла вселена - това Яйце да оживотворим и след него ще възкресим някога Твоя мил Озирис като свободно, непобедимо Божество от черупката, в която го затвори Огнената Змия.
Как, Защо, Кога - това остана мистерия за нас, мистерия, която знаят само Твоите Татко - Мама. Техните погледи, горящи един в друг, мълчат и тяхното мълчание в огъня на блаженството твори тайни. Една от тези тайни е Озирис, Семе - Яйце. А това оживотворяване трябва да стане. Иначе Яйцето никога няма да се излюпи, нито Семето ще прорасте. Така Озирис сега не е нищо друго освен Семе - Зародиш, но около този зародиш вселена, Слънчевата система ще се зароди и ще израснат стъбло и пъпка, и когато разцъфти това Цвете, в Градината на Всемира ще се прибави още един Аромат - Ти и Той. Но това за нас не е важно. Нашето дело е интимен удар сърдечен и само нашата дейност може да поправи това положение.
Да, Изис, тази сила само Ти притежаваш, която Баща ти - Бог Отец - ти даде. Тя лежи в Диамантения Камък, който взе от него. Аз зная всичко, но само ти имаш силата да твориш Светлина. У Тебе е принципът, който слива и създава чрез магичността на силната обич, която ти изпитваш. Този жар към Озирис сега го запали за неговото спасение, пък после, когато го спечелиш, той ще се преобрази във вечно блаженство, святост и Божественост.

ИЗИС
Как така Хронос? Още не мога да разбера.

Хронос
Отдавна е било то, Изис, когато Твоята Майка е поискала да има Втора Дъщеря и Втори Син. Ти си била малка, не помниш - Тя родила Втора Хубавица, но не била като Тебе. У нея имало нещо, което Ти не притежаваш: Завистта. Тази Твоя Сестра, като видяла, че има и друга Хубавица, а не е само тя, разсърдена се отлъчила от Божествения Мир и станала другарка на Мрака, понеже там няма нещо по-хубаво от нея, и дотолкова се отдалечила, че забравила Божественото си произхождение. И не само това, но почнала и война срещу него.

ИЗИС
Премъдри Хронос, Ти ми даваш все по-нови светлини. Та нима това го е направила Моята кръвна сестра?

ХРОНОС
Да, Бог - Бащата не се възпротивил, но когато това станало, Той помислил и рекъл: "И нейното дело да бъде Божествено!" Не зная защо, тайна е. Зная само, че после от неестественото съчетание на тези две нееднакви същини се родили Син - Атлант, Гений на Разединението, прародител на Егоизма, и дъщеря - Смърт - израз на грозотата и смъртта. Но тази дъщеря по-късно избягала от дома на тъмнината и отишла в Божествения Мир, и станала негова служителка и даже противница на Атлант, който искал безсмъртие чрез взлом. Но сестра му го оставяла всякога до върха на величието и когато той се издигал до висшата си слава, тя му затваряла очите. Тя работи скрито и да не говорим повече за нея - за Атлант също. За тъмните сили най-добре е да се мълчи. Там словото на Бог ги уравновесява.
ИЗИС
Обяснявам си сега защо Огнената Змия ми открадна Озирис - защото е Слънце и блясък пред нийния черен, студен Мрак.

ХРОНОС
И защото стана така, затова Четвъртото Дете не се роди от Божествените Обятия. Ако би се родило, може би било втора злина и кой знае дали Всемирът не би загубил съществуванието си. И това зло не е малко, дори е много голямо, но ако се явеше още едно!... Но да оставим това, то не е наша работа. Около Атома, в който лежи Озирис, направи огън, слънце, вселена, после от него ще се откъснат хиляди системи и светове и така ще измамим Змията, защото ние ще се преобразим на четирите нейни елементи, по които ще издигаме Озирис. И Тя, без да знае, че това сме ние, ще ни услужва с тях. А Озирис, вдиган от поле на поле, от стъпало на стъпало, ще дойде при нас.

ИЗИС
Стига Хронос, всичко ми е ясно вече, но нашата Божествена осанка ще ни издава.

ХРОНОС
Ето защо ще се преоформим, ще изменим имената си според Елемента, в който всеки от нас ще влезе. Ти ще приемеш образа на Светещия Херувим и на огъня с името Урания; Венера - образа на въздуха с името Розалия; Аз - образа на водата с името Менелай, а Психея - образа на земята с името Лидия. Така ти Изис, без да напускаш тези висши Области, ще ни указваш пътищата, а и ще бъдеш винаги в пряко общение с Всевишния ни Баща. Нашата жертва ще бъде много голяма, но пък каква ще е радостта ни, когато Ти в пълно блаженство ще ликуваш при посрещането на Озирис!

ВЕНЕРА
О, мъдри Хронос, ти, който вземаш мъдростта си от Извора на Мъдростта, колко велик е Твоят план! Аз ще се постарая с магичната си любов да укротявам всички груби сили на тази нова вселена с център сърцето на Озирис, за да се оживотвори. Ще раздвижа цялото празно пространство, ще го изпълня с Ангели и образи най-нежни и мили, със сърца само от състрадание и любов, и утеха. Моят огън ще бъде огън на мир и блаженство, моят поглед - на вяра и надежда, и моите движения - на грация и светлост. Аз ще сливам елементите по твое нареждане и съчетания, аз ще съм ароматът в твоя ум, както в розите тук на райските ни области.

ПСИХЕЯ
И когато всичко долу заживее в новия мир с желания, огън и страсти, аз тихо ще им посоча небето и така ще свържа земята с небето. Аз ще съм душа на земята чрез красотата, която ще сея навсякъде. Ще вляза в рози и треви, и дървета, и моря и когато там долу някой види нещо хубаво и очарователно, ще знае, че го правя аз - Психея, там Лидия на Хубостта. Колко ли сърца ще бъдат пленени и измамени в мрежите ни, а Венера? А няма да знаят, че всичко това става за нашата Изис - Любов на Любовта, Красотата на Красотата, Дъщеря на величието и славата. Във всичко ще се превръщам аз. Готова съм, да не се бавим павече.

ХРОНОС
Псехея, избери си за помощник един Ангел от твоите другари, защото, когато минеш през водата, ще станеш Лодка и той ще е Лодкарят, а Озирис ще бъде вътре. Когато минеш през въздуха, ти, Венера, Орел ще станеш, крилете му ще се движат от Ангела, върху който Озирис ще лежи. Той ще е струната, когато ти станеш Лира, да пее Бардът - Озирис. Аз ще стана Огнен Кон, ти - диханието му, а Ангелът ще държи юздите на тази вихрогонна същина.

(Повикват един Ангел.)

ИЗИС
Мили Мои другари, какви големи жертви ще направите за Мен! Аз ще ви светя със Светлината Си и ден, и нощ. Аз ще бъда Слънцето, Светлината и Силата му.

ХРОНОС
Аз ще стана най-близката му Звезда - Меркурий.

ВЕНЕРА
Аз ще стана Луна на Психея - Земята.

ХРОНОС
Това ще трае векове хиляди и хиляди, но за нас няма време. Нека сега направим Великото Събитие и когато Изис запали Атома, когато той стане Слънце и светне новият свят, тогава ще се разделим и всеки ще заеме поста си. Давам сега думата на тебе Изис.

ИЗИС
Ах как тупти сърцето ми при приближаващото Велико Събитие - нещо става в душата ми, разкъсва се и всяка връзка е болка. О, колко е тъжна тази раздяла, колко е печална!

(В силно вълнение пред Великото събитие Изис се разридава, прегръща всички подред, взема Своята златна Лира и изпява прощална, тъжна песен за далечното бъдеще, когато ще се видят пак, но в друг вид тела, лица, тържествуващи, блажени, щастливи.)

Далечното бъдеще се вижда, но то е толкова далечно! Ние пак ще се видим , но в други образи, облекла и сияния, макар и по-красиви. Ала Настоящето е най-силното и винаги необходимо усещане, през него миналото изчезва, бъдещето скромно отстъпва и в своята победа то предизвиква страдания... Може ли да не се плаче? Настоящето е тежко при всяка раздяла и не може да не се ронят сълзи...

(Казва това и избухва в безумен плач. След малко се съвзема и запява. Всички застават в тъжни и замислени пози. Венера с ръка на сърцето си целува една роза. Психея вдига ръце за молитва, а Хронос зарейва съсредоточен поглед из пространството на тъмнината.)
---------------------------------------------------------------------
Ако разбирате и ви е интересно, мога и да продължа. Намерете някой да ви превежда и ще разберете много неща.

Благо.