В Книга първа Макавейска четем следното:
„1. След като Александър, син на Филипа, македонец, който излезе из земя Китим, разби Дария, цар персийски и индийски, и се възцари вместо него в Елада, -
2. той извърши много войни, завладя много укрепени места и убива земни царе…“/І Мак. 1:1,2/
След като Александър ІІІ Велики произхожда от Македония, то Китим е друго име на тази област.
В Житието на Климент Охридски се споменава, че княз Борис І отнема Кутмичевица от Котокий и поставя начело на нея Домбета (по В. Златарски., История, т. 1, ч. 2). Кутмичевица е българското название на областта, известна днес като Македония. Самото име Кутмичевица, ако се лиши от българската си наставка, носи в себе си съгласните на името Китим – „КТМ“ / отглас от библейския Китим/. Сега вече е ясно, защо в книгата на пророк Йезекил (27:6) пише, че от Китимските острови се внася дърво – бук за Тир, от което се правят столове, украсени със слонова кост. Известно е, че буките растат на определена надморска височина и следователно споменатото място е планинска страна. Вероятно древните разбират под това понятие и цяла Северна Гърция, и северните острови в Егейско море. А това не са единствените места, където се среща името Китим. Пророк Исая (23:1,12) също говори за разрушаването на град Тир от китимците.
Щом като Китим е старото българско име на Македония, то логично и тук трябва да търсим град Тир. Да не смятате, че от островите на Егейско море изнасят бук до сочения днес град Тир в Ливан? Нищо подобно! Просто става въпрос за Дуръс с историческото българско име Драч (на него ще се спра по-нататък). Така анахронизмите, свързани с библейската топонимия, изчезват един по един…
(За Китим и град Тир)

По крайбрежието на други библейски карти съществува и Финикия, или още и Сиро-Финикия. Там са прочутите от Библията градове Тир и Сидон. Ако библейското име Финикия заменим с истинското Венеция, старата венецианска колония град Тир (Дурацио, Драч, Дуръс с историческо българско име Драч (на албански: Durrës или Durrësi; на италиански: Durazzo, Дурацо; на гръцки: Δυρράχιο, Дирахио, катаревуса: Δυρράχιον, Дирахион) е най-древният град в Албания и бивша столица на страната. Тогава всичко си идва точно на мястото. В старите църковно-славянски библии се казва, че Тир е „поселен при морските входове…”
„ и Ты сыне челавечь, возми на соръ плачь, и речеши сору населенному на морстем входе, туржищу людий от островъ…”Йезекиля 27 /1,2/
А ето как късните редактори корегират тази „малка“ подробност:
1. И биде към мене слово Господне:
2. и ти, сине човешки, викни, та заплачи за Тир
3. и кажи на Тир, който се е поселил на издаднините в морето, който търгува с народите от много острови:"
Вече е ясно къде на библейската карта днес е сочения град Тир и Драч – наистина на входа на Адриатическо море! В съвременните библии „морските входове” се заменят с „издатините в морето”, което променя много смисъла на текста. Така с дребни поправки се редактира цялата библия.
Много от библейските топоними и събития, свързани с Адриатическо море, днес се сочат около Генисаретското езеро и Средиземноморското крайбрежие на Палестина и Ливан.
Финикия е днешна Венеция, обединяваща и градовете Тир (Дурацио, Драч, Дирахион) и Сидон (Дулциний, или днешният Улцин в Черна гора), които тогава са под нейно влияние. Когато Сидон се упоменава заедно с Тир, то става въпрос за град Дулциния (Улцин), намиращ се над Драч (Дуръси). Но при употреба на „велики Сидон”, то това е неправилно изписване на град Тесалоники (Солун).

(От моята книга "Библията и Българската история" І том - Стар Завет.